Ема Томпсън впечатли "Берлинале" в историческа драма
Ползващата се с голяма симпатия в Германия известна британска актриса Ема Томпсън изненада публиката на "Берлинале" с ролята си на самоотвержена жена, безрезервно помагаща на съпруга си в отчаяната му съпротива срещу режима на нацистка Германия. Майсторски изваяната историческа драма "Сами в Берлин" на режисьора Венсан Перез по едноименния роман на германския писател Ханс Фалада разказва историята на двама родители, чийто единствен син е убит на фронта по време на Втората световна война.
Въпреки огромните опасности, които дебнат от всеки ъгъл на немската столица, двамата решават да разпространяват пощенски картички с антинацистки послания. Всъщност покъртителната история, която се базира на истински случай, е била екранизирана седем пъти. Най-новата филмова интерпретация на уникалната съпротива срещу налудничавите идеи на Хитлер се открои с перфектно пресъздадена визия на Берлин от четиридесетте години на миналия век.
Ема Томпсън играе в неподражаем дует с великолепния ирландски актьор Брендан Глийсън. По време на пресконференцията за филма тя подчерта, че изпитва огромна симпатия към преливащата от доброта и любов нейна героиня Ана Куандел. От своят страна Брендън Глийдън, който играе ролята на Ото Куандел (съпругът на Ана), "човек, изпълнен с доброта, но и с решителност", поясни, че този филм е важен, тъй като напомня за подвига на двама обикновени германци, дръзнали да нарушат убийствената тишина около себе си.
"Сами в Берлин" е най-вече за това кой как избира да напусне живота. Ана и Ото избират да го напуснат с чиста съвест и това превръща саможертвата им в пример за поколенията" - допълни Томпсън. По повод на изразеното недоумение защо в един филм, толкова немски по дух, диалозите са на английски език, режисьорът Перез обясни: "Аз съм роден в Швейцария, майка ми е германка, а баща ми испанец. Не съм човек с една националност. Тъй като значението на това, за което разказвам във филма, надхвърля границите на Европа, за мен беше важно той да докосне колкото се може повече хора по света. Струва ми се, че английският език помага това да се случи."
Дългоочакваният "Смърт в Сараево" на безспорно най-известния босненец в киното Данис Танович (носител на "Оскар" за "Ничия земя") показва едно въображаемо, но напълно възможно задкулисие, случващо се по време на международна конференция, посветена на стогодишнината от покушението срещу Франц Фердинанд и неговата съпруга през 1914. Филмът започва с поредица от интервюта с известни историци и изследователи на миналото на Сараево, а също и на ролята на сръбският студент Гаврило Принцип, станал печално известен като убиеца на Франц Фердинанд. Водеща от местна телевизия разпитва гостите си, които пък й предлагат различни гледни точки към историческите събития.
Виждаме също как по повод на официозното честване в града пристига и важен гост от Франция (в ролята Жак Вебер).
Действието на филма съзнателно е заключено между терасата и подземията на модерен хотел и недвусмислено показва продължаващата сложност, в която са принудени да живеят хората в Сараево. Според Танович те невинаги съумяват да се съгласяват едни с други и главната причина за това е, че всички са "претоварени с история". От друга страна, чрез обобщения образ на френския публицист, усърдно репетиращ официалната си реч в щедро предоставен му президентски апартамент, Танович разобличава "двуличието на Европа" към днешните реалности на страната му.
"Разбирам, че на моменти информацията, която предоставям, е прекалено сложна за чуждестранните зрители и в някаква степен ги обърква" – каза Танович в Берлин. "Но мога да ви уверя, че ние, живеещите в Босна и Херцеговина, сме още по-объркани. Основният ни проблем е, че продължаваме да живеем в миналото и че ни е трудно да се освободим от него. За нас би било добре да се научим да живеем в настоящето и да мислим за бъдещето си."
Оценен от критиката като филм с важно политическо послание, но в някаква степен повече документален, отколкото е необходимо, "Смърт в Сараево" все пак насочва към размисли по проблеми, които продължават да парят със своята актуалност.