АВБ призова за промени в административните закони
АБВ призова за промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и свързаните с него около 50 специални закона на пресконференция днес, посветена на съдебната реформа. От партията на президента от 2002 до 2012 г. Георги Първанов предлагат Върховният административен съд да бъде разтоварен и част от делата да не се гледат от него като първа инстанция.
Председателят на правния съвет към АБВ Марин Киров посочи, цитиран от пресцентъра на партията, че по официални данни България е на едно от челните места по бързина и качество на административното правосъдие. Анализът на ежегодните доклади на Върховния административен съд (ВАС) и другите административни съдилища в страната обаче показват свръхнатовареност на ВАС, която може да бъде преодоляна само със законодателни промени. Според сегашния закон дела, които не са с особена фактическа и правна сложност, се разглеждат от ВАС като първа инстанция само заради по-високия ранг на органа, издал обжалвания пред съда акт.
В началото на 2014 г. АПК бе променен и жалби вече могат да се подават по постоянния адрес на жалбоподателя, а не само в града, където е седалището на органа, издал акта. Принципът е за България това да е София, но с промяната от 2014 г. и ако се приемат предлаганите от АБВ реформи, ще се стигне до разтоварване на ВАС и разпределяне на тези дела по административните съдилища в страната, а не само в Административния съд в София.
От АБВ аргументират предлаганите идеи и с факта, че ако ВАС престане да разглежда група дела като първа инстанция, той ще се занимава с тълкувателна дейност и контрол като последна инстанция. От АБВ внасят предложенията си за законови промени в Съвета по съдебна реформа, а не в Народното събрание, тъй като съветът е форматът, в който трябва да се разглеждат такива сериозни промени, отбелязват от партията. "Защото сме свидетели, че в НС всеки ден се внасят предложения за промени "на парче", подчертава Марин Киров.
"Чрез този акт, чрез това внасяне на предложенията ни в Съвета по съдебна реформа, ние търсим на първо място широк експертен и професионален дебат и искаме да покажем също, че е крайно време правният нихилизъм при внасянето на закони да престане", заключва Киров.
Бившият вътрешен министър и зам.-председател на партията Румен Петков коментира на пресконференцията днес и подготвяните изменения в закона за МВР. По думите му структурните промени във ведомството се правят механично и без анализ на работата на служителите. Според него проблем е и фактът, че това е седмото предложение за изменение на закона за МВР. След всяко такова законово действие следва цялостна промяна на вътрешните наредби, по които работят системите в министерството. По думите му силовото ведомство работи неефективно, а в системата има много сериозен процес на демотивация поради липсата на постоянна и твърда нормативна уредба.
"Със сегашните изменения и допълнения се предвижда една сериозна реорганизация, което означава цялостна промяна на вътрешните наредби, заради което сме сигурни, че министерството няма да работи ефективно и през 2016 година", коментира Петков. Ако министърът на вътрешните работи не потърси широка политическа и професионална подкрепа, след като обясни каква е цялостната визия, то "процесът на демотивация ще прерасне в процес на деморализация и за това ще носи отговорност сегашното ръководство на МВР".
В проектозакона за МВР и мотивите към него липсва финансова обосновка с колко ще се намалят или увеличат разходите по отделните пера в бюджета му, посочи Петков. Преди да влязат в сила планираните промени, освен анализ е необходим и отговор на въпроса ще доведат ли въпросните промени до нова вълна на пенсиониране, категоричен е той. Иначе АБВ подкрепя предложенията, които са направени, защото те целят оптимизиране или поне видимия ефект от приемането им може да бъде оптимизиране, може да бъде извеждане от министерството на действия, които нямат пряко отношение към правоохраната и правозащитата на гражданите и тяхното лично имущество.