Новият исторически епос на култовия в средите на най-софистицираните киномани филипински режисьор Лавренте Индико Диаз, известен още като Лав Диаз "Приспивна песен за скръбната мистерия" бе показан на Берлинале само с една прожекция и в един ден. Осем часовата продължителност на черно-белия и твърде метафоричен филм, посветен на кървавата революция в островната страна (1896-1897) срещу близо 300 годишното испанско владичество, постави на сериозно изпитание издържливостта на критиката и публиката, които по изключение можеха да го гледат заедно.

Организаторите на фестивала се бяха погрижили да не пречат на онези зрители, които искаха да редуват престоя си в залата с паузи за кафе или дори с кратки разходки около "Филмпаласт" на "Потсдамерплатц". Поради тази причина уникалната прожекция премина при пълен ред и без каквото и да е напрежение.

Известният с прекомерната дължина на повечето от ранните си филми и с амбицията си да изследва националната съдба на народа си, сега или в минали периоди, този път Диаз се занимава с митологията около името на Андрес Бонифацио и де Кастро, когото паметта на филипинците съхранява като саможертвен борец за свобода. Нарочно лишено от каквато и да е наративна логика "действието" свободно кръжи около мъчителното пътуване на група мъже и жени в екзотичната джунгла и усилията на съпругата на Бонацио да открие мястото, където е погребан.

Заснет изцяло с неподвижна камера, която задължително изчаква изчерпването на всеки един от пределно дългите епизоди, за радост на едни и за нещастие на други, филмът е енигматична фреска с нестандартна красота. Сериозен принос за визуалното му въздействие се пада и на природата, която в киното на Диаз винаги заема централно място. В Берлин режисьорът посъветва критиката да не се фокусира единствено върху дължината на филма, а да го приема "такъв, какъвто е, а именно, като израз на пълната свобода на себеизразяване". Той специално благодари на организаторите на Берлинале, че не са му наложили никакви съкращения и че са били достатъчно толерантни, за да му предоставят цял фестивален ден. От своя страна продуцентът Пол Сориано патетично призова журналистите да не съжаляват за осемте часа, които са отделили за Диаз, той като можело да се окаже, че "тези осем часа са най-красивите в живота им". В същото време, критично настроените към подобен род радикални експерименти без колебания заклеймиха филма заради "липсата на хомогенност и уважение към обикновения зрител".

В същата посока - внушаване на символизъм с помощта на уникална визия, само че с будистки мотиви, бе и показаният по-рано китайски филм "Срещу течението" на режисьора Ян Чао (през 2004 игралният му дебют "Преминавания" се пребори за наградата "Златна камера" в Кан). В най-новия филм на режисьора един самотен кораб бавно и величествено се носи по митичната река Яндзъ, а пределно вглъбеният негов притежател се среща с една и съща жена в различните градове, в които спира. Някои харесаха безспорно великолепната работа на оператора Марк Ли Пинг Бинг, други възроптаха срещу твърде закодирания задкадров текст, който съпровожда своеобразното пътуване из културните пластове на китайското културно и религиозно наследство.

Като визуалист с фино чувство за композиция и монтаж и много естетско въображение при пресъздаването на конкретната битова среда във военен лагер в Източна Ангола през 1971-ва година бе оценен и португалския режисьор Иво Ферейра. Третият му игрален филм "Писма от войната" е свободна и артистична екранизация на романа на известния португалски писател Антониу Лобу Антунеш "Живот, записан на хартия". Използвайки лиричната и много чувствена лична кореспонденция между един лекар, който е изпратен да лекува ранените португалски войници по време на колониалната война на Португалия в Африка и отговорите на съпругата му, без капчица натурализъм филмът постига силата на антивоенен манифест.

Също против военните порядки, само че в сегашната действителност на американската армия категорично се обявява и "Аз съм Неро" на живеещият от години между Щатите и Европа ирански режисьор Рафи Питс. Филмът разказва историята на роден и израснал в Щатите мексиканец, който обаче бива депортиран. След като успява да се пресече границата между Мексико и САЩ нелегално, той решава да стане американец. Само че, за да се случи това има само една възможност – рискувайки живота си в американската армия той трябва да прекара най-малко две години там и чак тогава да получи бленуваната "зелена карта". В Берлин режисьорът обясни, че повечето чужденци в подобно положение биват убити преди да изтече наложения им срок за задължителен престой в опасни военни зони с американско присъствие. Питс подчерта също, че проблемът с т.н. "green card soldiers" съществува от поне тридесет години, но никой не му е обръщал внимание до този момент. Интересна подробност се оказа обстоятелството, че главният сценарист на този силов, но честен в посланието си филм е не друг, а станалият вече международно известен румънец Разван Радулеску ("4 месеца, 3 седмици и 2 дни" на Кристиан Мунджиу, "Смъртта на господин Лазареску" на Кристи Пую).

С критика към доскоро прикривана дейност на основни разузнавателни структури на САЩ и опасността от воденето на повече или по-малко явни кибервойни се занимава и вторият документален филм в официалния конкурс на Берлинале тази година "Дните нула" на уважавания Алекс Гибни. Изключителният по своята задълбоченост филм-разследване разказва и показва от много гледни точки историята на създаването и разкриването на много опасния компютърен вирус Stuxnet. На въпрос, дали смята да продължи темата, в която са забъркани държави като Израел, Иран, Русия и САЩ именият режисьор, който е и носител на наградата "Оскар" каза: "Не бих се заел да отговарям на този въпрос сега. След като правителствата на някои от най-мощните държави в света могат да имат тайни, нека и кинематографистите да могат да имат такива."

Ден преди обявяването на официалните награди стана ясно, че участващият в паралелния конкурс на Берлинале "Поколение 14 Плюс" "Жалейка" на българската студентка в Берлин Елица Петкова е отличен със специален диплом. В аргументите си журито отбелязва, че е било "особено развълнувано от елегатната алегория за сблъсъка между нови и стари ценности в малък град. Що се отнася до професионалните достойнства на филма то ги определя като "брилянтни, както като актьорско изпълнение, така и като режисура".