Известната фраза "Боклукът за едни е съкровище за други" може да се разбира по много различни начини. Изглежда, че един от тях е откриването на музеи, които да събират всякакви предмети, които на пръв поглед нямат особено значение.

 

Тези думи на френския писател Ролан Барт от книгата "Фрагменти от любовния дискурс" дали странната идея на хърватите Олинка Виштика и Дразен Грубишич да създадат музей, който да събира предмети от провалени връзки.

След края на 4-годишната им връзка двамата имали един и същ проблем - нямали представа какво да правят с подаръците, които са си разменяли през годините. Тогава решили да съберат всичко в колекция, която да обикаля света. Постепенно идеята им добила популярност и други бивши двойки и разведени семейства започнали да им изпращат какво ли не  - от плюшени играчки до белезници с розов пух.

Колекцията постепенно нараства и се налага Олинка и Дразен  да й намерят постоянно място. Така от 2010 г. "Музеят на прекратените връзки" се помещава в  историческата част на Загреб - в бароковия дворец Кулмер, изграден през 1776 г.

Днес годишно музеят на провалените връзки привлича по 40 хил. посетители. През 2011 г. той е удостоен и с награда за най-иновативен и необикновен музей.

Броениците имат различно значение в различните култури - в мюсюлманската, например, се използват за отброяване на повтарящите се изречения в прослава на Аллах, а в католицизма - за молитвите "Отче Наш" и "Аве Мария".

Никой не очаква от броениците да имат музейна стойност. Музей на броениците обаче имa. Той се намира в гръцкият град Нафплион и е създаден от Арис Евангелиос. През 1963 г,  Евангелиос започнал да събира броеници, а през 1998 г. решава да изложи колекцията си в сграда от XVII век в старата част на града.

Колекцията, разделена в четири зали,  включва броеници от цял свят от различни култури - хиндуистки, будистки, мюсюлански, гръцките "комболи", египетски и сирийски.

От откриването си досега музеят е бил посетен от 75 хил. души. Посетителите могат да купят копия на изложените броеници, които се правят в специална работилница.

25 август 1958 г. е паметна дата за много японци. Тогава Момофуко Андо създава полуготовият рамен. Рамен е традиционно азиатско ястие състоящо се от нуудълс (оризови спагети), към които се прибавя месо и зеленчуци. Андо решава, че  всичко това може да се сложи в кутия, а през 1994 г. няколко човека решават да направят музей  в Осака в негова чест.

В музея може да се проследи историята и развитието на полуготовия рамен, начини на приготвяне, различните видове сосове и добавки. Основната цел на музея е да покаже на най-малките си посетители, че дори привидно обикновените и простички идеи могат да доведат до големи промени.

Той побира над 2400 експоната от един от символите на Америка, или поне така е посочено в сайта му.

Идеята датира от 1964 г., когато на 17 май за първи път се представят 40 парчета бодлива тел от различни колекции. С течние на времето се оказва, че броят на колекционерите нараства постоянно и на 8 януари 1968 г. се основава "Канзаската асоциация на колекционерите на бодлива тел".

През първата година асоциацията наброява 133-ма членове, но те бързо нарастват до 350 от 18 щата. Необходимостта и желанието за основаването на музей нараства и през май 1971 г. той намира място в сграда на главната улица на градчето Ла Крос, известен днес като световната столица на бодливата тел.

През 1991 г. започва стоеж на нова по-голяма сграда. В това време в малкия град Маклийн в щата Тексас е основан друг музей на бодливата тел. Във вестниците се появяват спекулации, че двете групи враждуват. Представители им се срещат и си уреждат "приятелска престрелка", която да определи Ла Крос или Маклийн все пак е "световната столица". 

За успокоение на всички традиционалисти "дуелът" е спечелен от асоциацията в Ла Крос. Днес музеят в града е отворен за посетители и продължава да получава нови експонати, свързани с историята на бодливата тел.

Индийският Ню Делхи може да бъде обявен за световната столица на тоалетните. Причината е намиращият се там музей, посветен на историята и развитието на тоалетната в процеса на световната еволюция. Музеят представя тоалетни от всякакви видове и епохи, датиращи от преди 4500 години до наши дни. Каузата му е да подобри нивото на световната хигиена.

Друг музей, представящ особена страна от историята е Музеят на разбойниците (Museo del Bandolero) в град Ронда в областта Андалусия.

Музея дава възможност посетителя да се запознае с история на разбойниците, обитавали планините около градчето, между 17 и 19 век. В него са събрани над 1300 експоната, снимки, документи, публикации за бандитите, а също така и много оръжия, дрехи и други вещи.

За всички хора, които настина внимават какво ядат, онлайн платформата "Хантула" събира снимки на странни форми на различни храни в онлайн проект, наречен "Музей на хранителните аномалии" или накратко MoFA (заигравка с името на нюйоркския музей за модерно изкуство "МоМА").

MoFA предлага колекция от снимки на храни, изпратени от различни хора. Усмихнати лица в чушки, извънземни в зърнената закуска, символът на Ин и Ян в тиган с яйца и много други могат да бъдат видят на сайта.

 

Това не е единствената заигравка с музея за модерно изкуство. Именно като негов контрапункт е създаден Музеят за лошо изкуство или МоВА (Museum of Bad Art). Той се намира в град Съмървил, щата Масачузетс и идеята му е посетителят да се почувства талатлив, разглежайки артистичните провали на другите.

Музеят е създаден през 1993 г. в мазето на частен дом в Бостън. Постепенно популярността му расте, а с нея и нуждата от по-достъпно място. В това начинание МоВА отива отвъд или по-точно изпод конвенционалните представи за локация на типичен музей. Първо се мести в малка стая до тоалетната на общинския театър в Дедхам, а след това - в мазето на театъра в Съмървил, където остава и днес.

Всеки може да включи своя творба в колекцията на МоВА. За целта трябва да изпрати творбата си и ако кураторът на музея прецени, че тя е достатъчно лоша, за да не бъде изложена в нормален музей, ще бъде включена в експозицията. 

Идеята се ражда преди 30 години, когато негова близка приятелка трябва да замине и му оставя за спомен кичур от косата си. Оттогава всяка жена,  посетила магазина му, оставяла свой кичур. 

Два пъти всяка година, през месеците юни и декември, първият влязъл в магазина бива поканен от Галиб в "музея", за да избере 10 печеливши кичура, чиито притежателки ще получат едноседмична безплатна почивка в Кападокия. Това е начинът на грънчаря да се отблагодари на жените, помогнали му да събере уникалната колекция.