Декриминализацията е изходът, това заяви председателят на Конституционния съд (КС) и бивш главен прокурор Борис Велчев по време на конференция, посветена на 120 години от приемането на Наказателния закон от 1896 г., която се проведе в Софийския университет днес.

По думите му напоследък е изкушаващо да се говори за съдебна реформа. И за нея говорят всички, но "колкото по-малко разбират от това, което трябва да се случи, толкова по-шумно настояват за нея", коментира Велчев.

Според председателя на КС "само слепи хора" могат да мислят, че съдебната реформата не започва от реформа на Министерството на вътрешните работи. Велчев спомена и корупционните престъпления, които се разкриват шумно от медиите, но прокуратурата много рядко провежда професионално разследване, което да завърши с внасяне на обвинителен акт в съда. Предположи още, че главният прокурор сигурно не е щастлив от бройката на разкритите престъпления за корупция по високите етажи на властта.

Според него, освен че не се разкриват, с така действащия Наказателен кодекс и противопоставяне срещу престъпленията е трудно. Велчев наблегна на факта, че законът не е "лош, общата му част е прекрасна", но в някои части е "безнадеждно остарял и хаотичен".

Той се обърна и към председателя на Народното събрание Цецка Цачева, която се изказа преди него и изброи няколко въпроси, които чакат своите отговори. "Декриминализацията е изходът", каза бившият главен прокурор. По думите му предложението за декриминализация на някои деяния е политическо самоубийство, защото, ако се каже на "българския народ, който по принцип е един много добър народ", че ще се намаляват наказания, той ще е недоволен и ще обвини депутатите в покровителство над престъпниците. "Но политиците са за това, за да вземат такива решения", обясни още Велчев.

В изказването си по-рано Цачева отбеляза, че ще е по-лесно да се създаде национална концепция за наказателната политика, която да стане основа за изработването на новия Наказателен кодекс. По думите й има въпроси с трудни отговори: кои деяния да останат престъпления и кои от тях могат да бъдат отнесени към нарушенията; до каква степен да е позволено декриминализиране; кога да спре стремежът за инкриминиране на все повече деяния; дали да се налага по-тежкото наказание. Развитието на българското наказателно право не е приключило, а продължава и днес, завърши тя.

На конференцията присъстваха още председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, главният прокурор Сотир Цацаров, вицепремиерът Меглена Кунева, председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, преподаватели от Юридическия факултет, много гости.

За изказванията на Панов и Цацаров четете тук.