Убийството на Шамил Басаев ще се превърне в голяма пропагандна победа за Русия, коментират световните медии. Руският президент Владимир Путин получи подкрепа и от американския си колега Джордж Буш. Европейският съюз и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа също приветстваха убийството на чеченския сепаратистки лидер.

След близо петнадесет години бягство, множество съобщения за смъртта му и не по-малко опити за ликвидирането му и обявена награда от 10 млн. долара за главата му най-опасният полеви командир на сепаратистите в Чечения най-накрая беше убит. Той стана своеобразна еманация на драмата на чеченците, изселени след края на Втората световна война в Сибир и Казахстан от Сталин заради подкрепата, която са оказвали на Вермахта по време на кампанията в Кавказ и върнати по родните си места едва след средата на XX в.

Именно тогава на 14 януари 1965 г. в село Ведено се ражда Шамил Басаев. Няколко пъти започва да учи в различни университети в Москва, но заради лош успех губи студентски права. Студентът Басаев е запален по идеологията на Че. Перестройката на Горбачов и разпадането на СССР засилват националистическите амбиции за независимост на Кавказ. Басаев активно подкрепя изгряващия на политическата сцена Борис Елцин, а през 1991 г. напуска Москва и постъпва в армията на Конфедерацията на народите на Кавказ.

Същевременно постсъветското пространство е обхванато от треската на раждането на независими държави. През ноември Басаев се появява на сцената и участва в отвличането на пътнически самолет, който е принуден да кацне в Анкара. В Турция похитителите се предават на местните власти, а в замяна им е разрешено да се завърнат в Чечения. Това събитие предопределя неговите методи на действие - отвличания, вземане на заложници, разстрели и атентати. Болницата в Будьоновск, театърът "Дубровка" в Москва, училището в Беслан са само част от неговата "кариера".

Бойна закалка получава по време на първата чеченска война. След нейния край се кандидатира за президент, но остава на второ място след умерения лидер Аслан Масхадов. Заради заслугите си е назначен за премиер през 1997 г. Получил власт, Басаев превръща Чечения в Елдорадо за трафикантите, наркотърговците и ислямистите. Съдбата е благосклонна към него и началото през 1999 г. на втората чеченска война го прави национален герой. Басаев ръководи отбраната на Грозни. През 2000 г. обаче е принуден да отстъпи. При оттеглянето си настъпва противопехотна мина и по спешност е ампутиран кракът му. Това не му пречи да взема дейно участие при организирането на терористични актове.

Световните медии са скептични доколко смъртта на Басаев ще доведе до нормализиране на ситуацията в Чечения. Страната е с разбита икономика, а безработицата е една от най-високите в цялото постсъветско пространство. Премахването на Басаев няма да доведе до консолидация на силите на отделните полеви командири. Част от тях ще продължат да използват за терористичните си цели създадения от него корпус на черните вдовици шахидки, но друга ще настояват за спиране на насилието. За съжаление те няма да могат да се надяват в следващите месеци на подкрепа от Москва, която ще е по-концентрирана върху избора на наследник на Путин. Но премахването на най-издирвания терорист от Москва е добър подарък за края на президентството на Владимир Путин. Между другото, втората чеченска война стана трамплин за политическата кариера на сегашния стопанин на Кремъл.