Столицата на сирийската революция се превърна в призрачен град
Две години след като последните сирийски бунтовници напуснаха обсадения Стар град на Хомс, от скелетите, останали от бомбардираните сгради, се чуват гласове, а техните горни етажи са килнати под различни ъгли, сякаш са замръзнали във времето.
"Тук не дебнат опасности, защото просто няма никой", казва войник на фона на изстрели, звучащи в далечината. "Няма въоръжени мъже, няма жива душа, нито дори животни, нищо. Само бетон." Мъжът говори при условие за анонимност пред Маева Бамбук от "Асошиейтед прес", цитирана от БТА.
Около 1200 бунтовници и цивилни жители, много от тях ранени и гладуващи в резултат на едногодишната блокада, се изтеглиха от последните си укрепления през май 2014 г., предавайки на президента Башар Асад един окървавен град, наричан някога "столица на революцията".
Връщането на Хомс под правителствен контрол нанесе болезнен удар на въстанието, което започна с предимно мирни протести през март 2011 г., преди правителството да отговори с жестоки репресии и да започне бунтовническо движение, хвърлило страната в гражданска война.
Контраофанзивата на правителството и яростните сражения превърнаха в руини голяма част от града, а блокадата съкруши опозицията чрез глад.
Връщането на Хомс позволи на Асад да укрепи позициите си в централната част на Сирия, свързвайки столицата Дамаск с "крепостите" на режима по средиземноморското крайбрежие. Градът скоро се превърна в плацдарм за офанзиви на север.
Войници все още патрулират по улиците, сред руините започва да прораства трева, а част от тях все още са покрити с тебеширено бял прах. По много улици все още са наредени обгорели каросерии на коли. В цели квартали няма магазини, ток и течаща вода.
Буотайна Хаулани неотдавна се е завърнала със съпруга си и шестте им деца. Те намерили къщата си ограбена и изгорена, стените - надупчени от куршуми, а таванът - сринат. Сега семейството спи в изоставена съседна къща. Хаулани ходи у дома си всеки ден да почиства пода и да наглежда пилетата, обикалящи из двора. "Нищо не ни остана, изобщо не можем да живеем в къщата си. Много ни боли", каза тя.
Един ден къщата може да бъде възстановена, но раните, нанесени от войната, ще останат. Братовчед на Хаулани - полковник от армията, е бил убит в сражение с бунтовниците. "Моят братовчед се превърна в мъченик. Как мога да им простя, че го убиха? Напразно ли загина той? Не, разбира се", каза тя.
Абу Самер ал Кардун, 70-годишен местен жител, си спомня града като толерантно място на съжителство на култури, преди войната да доведе до появата на екстремистки групи и религиозни милиции.
"Живеехме заедно - мюсюлмани, сунити, алауити, християни, друзи и пр. Никога не се питахме кой каква религия изповядва", каза той, играейки на табла с други възрастни хора. "Дано Бог ни избави от тази беда и да върне страната ни такава, каквато беше", добавя Абу Самер.