Герда Вегенер - другото "Момиче от Дания"
Филмът "Момичето от Дания" е по действителния случая на художника Ейнар Вегенер, преживял една от първите документирани операции за смяна на пола - през далечната 1930 г. Известен в последствие като Лили Елбе, ролята му едва не донесе втори "Оскар" за на Еди Редмейн преди дни. Зад Ейнар и Лили двамата, обаче, стои още една жена.
Ролята на Герда - съпругата на Вегенер, заслужено донесе отличието на 26-годишната шведска актриса Алисия Викандер в категорията за поддържаща роля. Мнозина, включително гласуващите за "Златен глобус" обаче, оспориха чия всъщност е главната роля във филма, твърдейки, че изпълнението на Викандер незаслужено е било понижено в поддържащо.
В реалния живот историята не е много по-различна. Герда Вегенер играе "поддържащата" роля в живота на съпруга си, жертвайки всичко си за трансформацията му с пълното съзнание, че по този начин ще го загуби. Талантлива и напредничава за времето си, тя е сред първите жени, които огъват половите стереотипи и размишляват върху погледа към жените.
"Харесва ми да мисля за нея като Лейди Гага през 1920 година",
казва пред "Гардиън" изкуствоведът Андеа Риг Карберг, куратор на изложба на картините на Герда в Копенхаген, появила се успоредно с филма. "Тя е пионерка, прекарала две десетилетия като част от Парижката сцена и променя коренно начина, по който жените са изобразявани в изкуството."
Герда Готлиб е родена в крайбрежния град Грена, областта Ютланд през 1886 година. Въпреки консервативното й възпитание, тя все пак успява да убеди семейството й да замине в новооткрития женски колеж на Академията по изкуства в Копенхаген. Именно там среща Ейнар Венегер, за когото се омъжва, когато е на крехката 19-годишна възраст.
По това време той е известен и уважаван художник, а тя се бори за място под слънцето. Както филмът (по едноименния бестселър на Дейвид Ебърсхоф отпреди десет години) разказва, Ейнар открива женската си същност, когато един ден съпругата му го моли да позира с рокля наместо неин модел.
Измислената от двамата персона Лили започва да се застоява все по-дълго и скоро става любим модел на Герда.
Герда работи много и като илюстратор. Изкуството й често се обръща към еротиката. Нейните игриви голи модели, които включват графични илюстрации за мемоарите на Казанова, се посрещат като
революция в изобразяването на женското сексуално удоволствие
- което не е нещо често срещано в изкуството, отбелязва кураторката Риг Карберг."В историята на изкуството красивите жени обикновено са рисувани от мъже, изобразени през мъжкия поглед. Герда променя това. Тя създава силни, съблазнителни жени - по-скоро като съзнателни индивиди отколкото обекти."
Междувременно в Париж Ейнар, вече Лили, престава да рисува. Обсебен от идеята да се превърне в онова, което чувства отвътре, той се решава на рисковата експериментална процедура за смяна на пола, която тогава се практикува само в Германия. Всъщност, опити в тази посока на медицината започват да се правят още през 1910 г.. Герда насочва спестяванията си в тази посока. Всъщност Елбе преживява четири, а не две операции, както е показано във филма, последната от които има амбицията да й дпозволи да има деца.
Последната процедура довежда до смъртта й през 1931 г. Съсипана, Герда се опитва да започне нов живот с италиански офицер, който обаче профуква останалата част от спестяванията й. Към края на десетилетието ар деко вече е загубил своята популярност и стилът й не е толкова търсен. Художничката умира в самота и бедност през 1940 г. в Копенхаген и скоро след това е забравена.
"Момичето от Дания" променя това. "С интереса към Лили и във време, в което Кейтлин Дженър е икона, а Лавърн Кокс суперзвезда в "Оранжевото е новото черно", е хубаво да си спомним, че Герда също е пионер", смята Рик Карберг. Курираната от нея изложба е посветена на 100-годишнината откак датчанките са получили право да гласуват и включва 200 картини на Герда. От музея на съвременното изкуство в Аркен се надяват да им се удаде случай да ги покажат и другаде.