Едва 400 от над 8000-те жители на Нараха - град, който доскоро бе част от 20-километровата зона с повишена радиоактивност около авариралата централа във Фукушима, са избрали да се върнат в него пет години след бедствието.
Чували със замърсена почва и други отпадъци пред хълм с надпис на японски "Нараха". Нараха е първият град в 20-километровата зона с повишена радиоактивност около авариралата централа Фукушима, отворил врати след бедствието от 2011 г. Той трябваше да се превърне в модел за съживяванет на засегнатия североизточен регион на страната. 
Днес, пет години след бедствието, едва 440 от малко над 8000-те хиляди жители на Нараха са се върнали в града. Близо 70% от тях са на възраст над 60 години. 
Един от тях е 76-годишният Токуо Хайакуа, будистки . Робата му е украсена с баджове срещу ядрената енергетика. 
Тъй като в храма в Нараха почти няма работа, Хайакуа е превърнал едно от помещенията в свой офис за кампанията си срещу атомната енергия. 
Мъжът реагира емоционално, докато разказва историята си пред журналист на "Ройтерс". 
След бедствието през 2011 г. правителството в Токио обеща да отпусне 232 млрд.долара в рамките на 5 години за възстановяване на региона 
63-годишната Кийое Матсумото, член на градската управа, се оплаква, чв нейните деца и внуци нямат никакви планове да се връщат тук. 
В града в момента има два ресторанта, разположени в сглобяеми постройки. 
72-годишният Азума Хашимото е друг жител на Нараха, избрал да се завърне в родния си град. 
Хашимото някога е работил в централата във Фукушима и е отговарял за безопасните условия на труд. 
Днес търговския център на Нараха е това - два ресторанта и супермаркет. 
Плакат на японския премиер Шиндзо Абе край нациолен пър край Нараха, Фукушима. 