- Имаме визия за това как трябва да изглежда електронното правителство или поне първите му стъпки. Задачата ни за тази и следващата години е да поставим неговите основи. Това означава да изградим инфраструктура на централизираната интеграционна система, която да обединява съществуващите информационни ресурси. Работим по актуализацията на стратегията за развитие на e-правителството в следващите 2-3 години и създаването на нормативна рамка, по която от този момент нататък да са изграждат информационните системи в областта на държавната администрация.

- Правната рамка е доста широка. Тя включва вече приетия закон за електронна търговия, където се описват някои отношения, касаещи т.нар. спам, функциите и задълженията на доставчиците на интернет. Обхваща и може би най-важния закон в тази област - закона за електронното управление. Това е проект, който готвим в момента. Надяваме се в края на този месец да го внесем в Министерския съвет. Законопроектът регламентира практически почти всичко в тази област, касаещо държавната администрация и отношенията на гражданите и бизнеса с нея по повод предоставянето на електронни услуги. Въвеждаме в този закон един много важен принцип - на еднократното подаване на данни. Това означава, че всички администрации ще бъдат задължени, след като съответният бизнес или физическо лице се идентифицира пред тях, да не иска от него друга информация, а да я събира по електронни канали от останалите администрации.

- Не точно. Ще ви дам следния пример. Ако кандидатствате на работа в държавната администрация, ще са ви необходими свидетелство за съдимост, за платени данъци, диплома за висше образование и т.н. Когато системите на електронното правителство започнат работа, ще може да подадете заявлението за работа от вкъщи, използвайки вашето ЕГН и електронния си подпис. Държавната администрация пък ще има грижа сама да събере от останалите институции необходимата и за извършване на услугата информация. Особена роля този закон ще има при обществените поръчки. В момента, за да кандидатства, една компания обикновено отделя няколко души, които дълго време събират едно сериозно досие. Това ще става напълно автоматизирано, когато информационните системи на отделните администрации бъдат свързани.

Други важен документ, който Министерският съвет вече прие, е Националната рамка за оперативна съвместимост. Той поставя изискванията към всички държавни системи, за да намират "общ език". Към тази рамка вървят няколко инструкции, които министърът на държавната администрация и председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения следва да изготвят. Те са за създаването на т.нар. регистри - информационни масиви, където се съхранява информация за вида и модела на услугите, разнообразните информационни системи, приложимите стандарти.

Погрешни са схващанията, че електронното правителство е нещо като Биг брадър, т.е. "оглежда" гражданина от всичките му страни или че представлява централизирана база данни. Идеологията, която сме възприели, е да се запази независимостта на съответните информационни масиви. Те ще останат под управлението на съответните ведомства. Това, което електронното правителство ще направи, е да осигури възможността за единен достъп до всички ресурси чрез електронно заявяване на услуга към администрацията и респективно получаване на информация, т.е. да представи администрацията като единна система.

- Ще бъде въведена съвременна система за идентификация на вътрешните потребители и определяне на нивата им на достъп с цел да се избегнат нерегламентирани транзакции. Същевременно не по-малко внимание ще се отдели и на достъпа на клиенти до системите, защитата на личните им данни, както и защитата на системата от злонамерени действия.

Основният подход, който сме възприели за изграждане на е-правителство, е възможност за развитие и разширяване, т.е. това няма да е монолитна система, която след няколко години ще бъде заменена или тотално обновена, а една основа, върху която ще се надгражда допълнителен софтуер и хардуер в съответствие с потребностите и степента на развитие на технологиите. Важно място в е-правителство заема центърът за управление при при аварии, осигуряващ непрекъсваемост на информационните процеси при кризи от всякакъв характер.

- Имаме визия колко ще струва първата му фаза - изграждането на първия етап на централизирана система, заедно с регистрите, модулите за обучение и системата за управление на достъпа. Обявили сме обществена поръчка за около 6 млн. лв. Проектът "Интеграционна система на е-правителството" е за доставка на хардуер, синхронизиране на работата му, за разработката софтуер за предоставяне на услуги на базата на информационните регистри, модули за обучение, за интегрираната платформа със съответните входно-изходни канали за останалите системи. До момента около 6-7 кандидата са закупили документация. Срокът за подаването на офертите изтича на 24 юли.

Обявили сме и друга голяма поръчка. Тя се нарича "Пилотна интеграционна система за електронна област". На базата на информация на Държавната агенция за информационни технологии, касаеща свързаността на областни и общински администрации към Националната АТМ мрежа на държавната администрация, сме определили трите пилотни области, в които ще се реализира проектът: Добричка, Бургаска и Старозагорска. Проектът предвижда изграждане на е-правителство на ниво община и последващо интегриране на ниво област и към централизираната система. Административното обслужване ще бъде реализиран на базата на вече съществуващите системи за "едно гише" с реинженеринг на процесите. За комуникацията ще се използва НАМДА, а там където няма - VPN интернет канали. Тази поръчка очакваме да бъде за около 2.5 млн. лв. Срокът за подаване на оферти за нея изтича на 22 август.

- Всичко е въпрос на пазар. В момента има четири лицензирани доставчика - "Информационно обслужване", "Банксервиз", "Инфонотари" и "Спектър". Реално с всяка година се вижда една доста сериозна тенденция към намаляване на цената. Ако компютърът ви има четец, а в момента доста нови компютри имат такива, цената на подписа е около 60 лв. Очаквам, че с активизирането на действията на фирмите тази цена постепенно да се намали.

- Това е напълно възможно. Решението да се сложи електронен подпис върху личната карта е напълно резонно и дори желателно. Всяка държава, която използва чип карта като документ за самоличност, е възможно да го направи. Имаме идея за създаване на електронна карта на държавния служител, която да го идентифицира в системата, да повиши степента на сигурност при достъп и др. Един от задължителните елементи в нея ще бъда електронният подпис. Очаквам, че следващата ни стъпка ще бъде именно този проект.

- В момента на пръсти се броят услугите, които наистина преминават изцяло по електронен път. Европейската комисия ни е поставили изисквания за въвеждане на 20 индикативни услуги за гражданите и бизнеса. България не е много назад в тяхното изпълнение - 54%. В Европа то е 85%. Въвеждайки централизираната платформа и правейки тези електрони общини и области, ние ще достигнем ниво 65-70% в края на тази или може би в първите 6 месеца на 2007 г.

- Безплатен ще бъде достъпът до системите. Знаете, че за всяка една услуга се плаща съответната държавна такса. Очаквам, че в един момент таксите ще бъдат драстично намалени вследствие от реализираните икономии от въвеждането на електронното правителство. Дания икономисва годишно над 150 млн. евро от електронно правителството поради липса на документооборот в хартиен вид. Има много начин за заплащане по интернет - чрез дебитни карти, чрез система за разплащане и чрез електронизиране на счетоводните системи на получаващата администрация. Тогава просто може да преведе парите и системата да разпознае плащането и да активизира изпълнението на услугата.

- В България в тази сфера все още публично-частно партньорство няма. Направи ми впечатление, че много от водещите в областта държави като САЩ, Южна Корея и Малайзия са аутсорсвали голяма част от електроните си правителства. Ние привличаме, доколкото е възможно, експертни знания от водещите фирми в България, стараем се да бъдем крак с това, което става по света, но обикновено активната част в публично-частните партньорства са фирмите. Използвам случая да се обърна към фирми в IT бранша да помислят къде и как бихме могли да си партнираме и да излязат на сцената. Бизнесът може да участват в проекти като "Лична карта на държавния служител", "Създаване на инфраструктурна мрежа в малките общини" и други.

Интервюто взе Панайот Ангарев