Калдъръмени улици в подножието на скали, двукатни къщи с нацъфтяло мушкато,

шарени черги, проснати по чардаците. Мястото не е Котел, Панагюрище,

Копривщица или габровският "Етъра".

Един съвсем обикновен ден от третото хилядолетие в етноцентър "Генгер" -

неподозиран рай за туристите, оазис в тила на шумното черноморско

крайбрежие.

Разположен на 30 км от Бургас в парк "Славеева река", той е скътан в

подножието на Източна Стара планина. Странното му име, което трудно се

произнася от чужденците, идва от цветето генгер, което може да бъде открито

единствено тук - по чудните скали около Айтос. Етнографският комплекс,

подобен на "Етъра", е създаден през 1988 г. като Алея на старите занаяти.

Майстори показват в малки работилнички позабравени за новото време занаяти.

Всъщност Айтос е стар занаятчийски център и иска да си върне тази слава

точно тук - в "Генгера". До 1931 г. в града съществува каменоделско

училище. Снимки на негови възпитаници още стоят по стените на къщите в

комплекса. Айтоският камък, добиван в покрайнините на града, е известен през

миналия век из цялата страна. Тук пристига скулпторът проф. Михаил Лазаров,

за да вземе материал за паметника на майката на Дебелянов в двора на родната

къща на поета в Копривщица. Каменоделското училище съществувало до 50-те

години на XX в., когато е било закрито.

Деветте старинни къщи с каменни зидове в етноцентъра са копия на стари

айтоски домове от XVIII и XIX в. Те пресъздават духа и атмосферата на стария

град с неговата архитектура, занаяти и бит. Копията на чорбаджийските къщи в

"Генгера" са правени от арх. Стефан Карагьозов.

През лятото на 1992 г. занаятчиите обаче трябвало да напуснат ателиетата

си, за да бъде реализирана нова идея - развитие на ловен туризъм. Тя за

съжаление се оказала нерентабилна. Няколко поредни години били загубени в

търсене на нови форми за съществуване. В началото на новото хилядолетие с

развитието на туризма пак узряла старата мисъл за връщане към занаятите.

Потомственият грънчар Атанас Орлов е първият, отворил преди три години в

"Генгер" свое ателие. След него в комплекса заработили още трима майстори -

медникарят Евгени Русев, дърворезбарят Стефан Янков и приложничката Стойна

Димова. Започват с мерак да върнат старата слава на алеята и живота в нея.

Добре че ентусиазмът им е в изобилие, иначе да са спуснали кепенците, тъй

като многото туристи в "Генгер" са все още само мечта.

Медникарят на комплекса Евгени Русев-Цъко, както го наричат местните хора,

изработва вече 17 години възрожденски съдове. "Трудно се съчетават приложно

изкуство и бизнес", споделя той. На стената в ателието му е изложена голяма

изящна синия. За да бъде автентично творението, на Цъко са му необходими

седмица за изчукване и месец за гравюра. На пазара синията се продава за 250

лв. Цъко има основно поръчки от търговци по курортите. Той изработва за тях

менчета, кафеници и дребни съдини.

По проект "Партньори България" вече е назначил калайджия. През юни Русев

участва с Регионалната занаятчийска камара на изложение в галерия "Роял" в

Брюксел, където е показал интересни и сложни съдове. По традиционния начин

от парче медна ламарина със серия обработки той извайва прекрасни

произведения на изкуството. Затова генгерските майстори искат да имат

възможност да развиват своя талант в най-подходящата обстановка за това -

етнографския комплекс.

През последните няколко години майсторите са търсени от всички организатори

на пленери, форуми и изложби на занаятите в Бургас, София, Копривщица и

центровете за занаятчийство в България. "Нашата амбиция е да използваме

близостта на черноморските курорти и да поканим в "Генгер" хора от страната

и чужбина, за да им покажем местното творчество, да бъдем част от идеята за

превръщане на града ни в нова туристическа дестинация", казва медникарят,

който възроди този поминък и го върна на Айтос в истинската му традиционна

форма.

Евгени Русев се шегува, че е "произведен" като майстор специално заради

Алеята на старите занаяти през 1986 г. Изпратен бил да изучи тънкостите, тъй

като единственият айтоски медникар бай Делю Поборников тогава бил вече много

стар. Занаята учил в габровския "Етър" при най-добрите майстори и се чувства

отговорен да продължи традицията.

Перспективите за развитието на комплекса Евгени Русев вижда именно в

занаятчийския туризъм и в организирането на първоначално обучение на

туристите по елементарни техники.

Айтоските майстори отново имат надежда - в момента се водят преговори с

ръководството за бъдещето на занаятчиите в комплекса. Има желание при

възможност да бъдат привлечени още майстори в алеята - ножар, сарач, на

музикални дървени инструменти, дърворезбар, тъкачка, плетачка и др. Центърът

разполага с помещения, но проблем е, че все още никой не е довел туристите

клиенти. Русев твърди, че базата и четиримата занаятчии са достатъчно добра

основа, върху която могат да се надграждат новите идеи. А с общи усилия ще

бъдат привлечени и туроператори. По-важни са готовността, с която местната

гилдия иска да се включи в инициативата, и големият занаятчийски потенциал

на Айтос. "Занаятчийски чаршии се строят на много места, интересът към този

вид туризъм е огромен и е време да разработим нашия ресурс", категоричен е

Русев.

Колегата му Атанас Орлов - грънчарят на комплекса, е известен майстор в

Айтос. Заедно със синовете си той произвежда типични възрожденски съдове.

Родът на Орлетата, както ги наричат в Айтос, е познат още от 1826 г. Те

правели в началните години предимно стомни, гърнета, купички.

На 10 км от Айтос има находище на глина и затова градът е втори в България

след Троян по развитие на грънчарството. Дядото на Атанас основава цех тук и

произвежда предимно големи вази и съдове за храна.

В ателието на майстора има 100-годишно грънчарско колело, което той показва

с гордост на гостите. "Виждам ново мислене и нови идеи, които сме готови да

подкрепим", казва Орлов и дава кураж на колегите си. Защото, откакто той

"провлачи крак" в началото, всяка година се е отваряло по едно майсторско

ателие.

Калфа на майстор Атанас е съпругата му Невяна. Тя изработва по-дребни

сувенири и детайли. Зад грънчарското колело вече сядат и синовете им, които

все още учат в специализирани училища. Атанас Орлов е горд с традиционния

майсторлък на своята фамилия, която е символ на занаята в Айтос от 190

години. Той е пето поколение керамик, а синовете му със сигурност ще

пренесат традицията напред в бъдещето.

Ученици от айтоски и бургаски училища идват тук, в ателието на Орлови, за да

видят традиционната обработка на глината. "За три години оттук са минали

стотици, че и хиляди деца, които за пръв път в живота си виждат грънчарско

колело. Давам им глина и те с голямо желание се опитват да изработят нещо.

Децата отначало не вярват, че точно съдовете, които ние изработваме, са се

ползвали в бита", разказва майсторът.

Сега Орлови правят основно сувенири, които се продават по-лесно на

туристите, но паралелно са изложени големи рисувани авторски стомни и

автентични писани вази.

"Няма човек, влязъл в ателието, да не е отнесъл нещо със себе си", коментира

Невяна. Чужденците купуват дребни сувенири и най-вече подкови за късмет.

Грънчарите подаряват на всеки гост глинен печат на ателието за спомен.

Етноцентърът спечели през пролетта наградата за най-атрактивен щанд на

националното изложение "Вашата ваканция" в Бургас и това обнадежди айтоските

занаятчии. Много от фирмите в туристическия бранш, участвали във форума, са

проявили интерес към "Генгера". Комплексът обаче все още се посещава

предимно от индивидуални туристи и ученици от региона.

"Засега нямаме подписани договори с туроператори за постоянен поток от

туристи. Имаме идея за съвместен договор с фирма "Аполо", която е готова още

това лято да организира екскурзии за туристи", коментира Петранка Друмева.

Тя е управител от януари тази година. Всички в комплекса се надяват един ден

той да стане предпочитано място и за чужденците. Те ще бъдат посрещани по

стар обичай - с хляб, сол и фолклорна музика, изпълнявана от местния гайдар.

Вече е подписан договор с "Феста холдинг" и фирмата има свой щанд за вино в

"Генгера".