Това пише на страниците на атинския в. "Катимерини" Сотирис Георганас, преподавател по икономика в лондонския City University.

Противно на общественото мнение, страната не е земеделска в истинския смисъл – в сектора работят едва 13 процента от населението, припомня той. Но въпреки това благодарение на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз селскостопанският сектор в Гърция остава необичайно голям за европейските стандарти. "След Румъния Гърция има най-много фермери на глава от населението, което със сигурност е много повече от нужната бройка, която може да понесе пазарът."

Основният проблем със земеделците не е периодичното блокиране от тяхна страна на трафика и търговията по гръцките пътища, нито това, че те подкрепят най-консервативните течения на гръцката политика. Земеделието в Гърция просто с нищо не подпомага общото благо, заключава авторът. Фермерите не плащат почти никакви данъци (например такса за пътищата, които те блокират), нито с нещо допринасят към социалната система. Не допринасят, защото нямат никакъв излишък от ресурси, който да споделят. Тази липса на ресурси не е изкуствено създадена, а просто се дължи на недостига на обработваема земя. Ясно като бял ден е, че едрото земеделие в Гърция е обречено, посочва Георганас.

Той припомня, че в Гърция през десетилетията на поощрителни политики се внушава, че земеделието е сектор с голяма важност, а днес се чуват мнения, че завръщането към земеделието е решение на кризисната ситуация в страната. "Такива идеи са изключително грешни, защото Гърция не е подходяща за големи и модерни земеделски стопанства, а селскостопанският сектор не би могъл съществено да подпомогне БВП на страната при съвременните икономически условия."

Авторът изчислява, че заетите в земеделието на Гърция са със 75% по-малко продуктивни от средностатистическия работник. Той дава пример с развити аграрни страни, където се пестят разходи чрез трактори с GPS устройство вместо водач, модерни напоителни системи със сензори за влага и т.н. "Съвременните фермери са мениджъри на солидни организации и далеч не отговарят на стереотипа за загорели и запотени персонажи, за които четем в романите."

Георганас смята, че основна причина земеделието в Гърция да е изостанало е липсата на мащаб. Средностатистическото стопанство в страната е 7 хектара, а в Холандия и Флорида е съответно 26 и 81 хектара. "Гръцките фермери просто са твърде много в сравнение с обработваемата земя, която и без това е много малко заради редица географски фактори. Да се очаква земеделие от световна класа в Гърция е като да се очаква някой да сглоби БМВ с отвертка и тиксо."

Понеже водещи производители от Северна и Южна Америка задават световни цени, по-ниски от тези в Гърция, "единственият фактор, който поддържа съществуването на земеделие в Гърция, е европейската помощ във формата на мита за чуждестранната продукция и солидни субсидии".  Десетилетия наред едно от всеки 2 евро, отпуснати от ЕС, отива не за образование или научни изследвания, а субсидира планини от масло и реки от вино.

Възможен изход от този погрешен според автора модел е да се даде повече свобода на всеки, обмислящ да се занимава със земеделие - да получи помощ да се обучи или финансиране за собствен стартъп проект. Може и да се настоява европейските фондове да се отпускат по завишени критерии за продуктивност. 

Нека бъдем наясно, казва Георганас, никоя държава не забогатява от земеделие, нито дори и страните с дълги традиции в хранителната промишленост, като Франция например. Гръцкото земеделие може и ще се развива, ако се концентрира върху по-малки и висококачествени ниши.