Неделя, 6 март 2016 г. бе последният ден от живота на оригинала на тютюневия склад на ул. "Одрин" 8 в Пловдив.

В този слънчев и много приятен отпускарски ден група работници и един голям багер унищожиха почти изцяло фасадата на склада. До края на същия този ден, новината за това разрушение (все повече приличащо на престъпление) плъзна по всички основни медии и преля във "Фейсбук". Имаше гняв, много гняв. Но защо? Кое скандализира така силно толкова много и различни хора? Какво му е толкова важното на един изоставен склад, с пробит покрив и ронеща се (та дори опасна) фасада? Не е ли наистина по-хубаво да се построи нещо ново, модерно, да носи пари и да създава работа? Да показва Пловдив като модерен град!

Тютюневият склад на ул. "Одрин" е важна част от историята и от градската среда на Пловдив. Построен преди около 100 години за складиране и преработка на тютюн, този и другите подобни складове са символ на индустриалното израстване на града. По това време Пловдив се развива като център на тютюневата индустрия и за целта се построяват множество масивни сгради, повечето от които се намират в района североизточно от Централната гара.

Други такива сгради в Пловдив, а и в България няма. Тютюневите складове са уникални*.

И въпреки това те биват унищожавани. Един по един. Повечето са в окаяно състояние. През 2015 г. беше разрушен един. Тази година явно дойде ред на сградата на ул. "Одрин". Разрушаването освен това стана и по много съмнителен начин.

Чия е отговорността за събарянето? На първо място на собственика. Той е длъжен да поддържа сградата - паметник на културата в добро състояние. В никой случай не му е разрешено да я събаря.

Никого няма да изненадам ако кажа, че има недобросъвестни собственици. Когато собствениците са недобросъвестни, трябва да се намесят институциите, с цялата си тежест, авторитет и влияние (поне доколкото се очаква да ги имат).

На няколко пъти кметът на Пловдив Иван Тотев е заявявал, че тютюневите складове са приоритет на общината. Че разбира тяхната ценност, че те не случайно заемат важно място в програмата на Пловдив за Европейска столица на културата. Чудесно! Но какво прави общината по този си приоритет? Ако нещо ти е приоритет, трябва не само да следиш нещата в детайл, трябва да се бориш за него. И в никакъв случай да не се оставяш да бъдеш изненадан от неговото разрушаване.

Всичко това обаче не обяснява защо трябва да бъде пазен този или някой от другите складове. Какво им е ценното? За какво им е на хората или институциите една съборетина? За какво му е на собственика?

Този, както и почти всички складове са станали съборетина. Те не са били винаги съборетина. Сградите имат нужда от поддръжка. Когато няма грижа, нарочно или заради липса на пари, не е изненада, че една сграда започва да рухва.

И въпреки, че е съборетина (дори вече руина), този склад, както и всички други бивши тютюневи складове в Пловдив, ни е необходим, ценен. Защото той определя характера, лицето, стойността и манталитета на града. Нещо може да е ценно за мен, а за друг човек да не е. Собственикът може да мисли, че събаряйки рушаща се сграда и построявайки хотел създава нещо ценно (вероятно приравнявайки ценно с доходоносно).

В мащаба на градската среда ценността на нещо не се определя от това дали на вас или на мен това нещо се харесва. Тя също не се определя от това колко приход носи. Това биха били твърде късогледи критерии, които се заключват в един човешки живот, та и по-кратко. Един обект (сграда) става ценен по две причини: или много хора припознават неговата стойност, или той е рядкост. В случая с тютюневите складове те все още не биват припознати от много хора като стойностни. Но със сигурност са рядкост. И ако по първия критерии е нужно повече хора да бъдат убедени, да видят смисъл, да могат да си представят в какво се изразява стойността им, то по втория няма нужда от никаква дискусия. Тези складове са рядкост. Те са уникални. Те са ограничена бройка, лимитирана серия. В България (но и в региона) няма други такива.

Никой вече не прави и няма да прави такива сгради. Те са уникални с пространствата си, със стълбищата, прозорците и вратите си; с архитектурната си декорация; с използваните греди, тухли и желязо; с мащаба си; с уникалната градска среда, която създават. Тези складове са една от причините Пловдив да бъде богат, те са били и могат отново да бъдат важна част от икономиката и съзнанието на града.

Затова има смисъл тютюневите складове да бъдат запазени, поддържани и развивани. Оригиналите, не техни копия. Защото са рядкост. А тяхната стойност (обществена, пространствена, финансова) ще бъде доказана чрез адекватни бизнес планове и примери от други места. Не се налага да измисляме топлата вода.

Да, въпрос е и на пари. Какви пари могат да се изкарат от тези складове? Тяхното възстановяване и подръжка ще са скъпи! Как ще може инвеститорът да си "избие" инвестицията?

От основно значение за реализирането на потенциала на тютюневите складове да носят пари е бизнес планът за тях. Ако собственикът на сградата е решил да прави лесни пари, то може само да очаква туризъм тип Слънчев бряг. Ако обаче е решил да привлича платежоспособни клиенти, то запазвайки и адаптирайки оригиналната сграда, ще има възможност да спечели точно такива клиенти. Примери по света, много. Хотел "Хилтън" Венеция е една преустроена (и то на два пъти) стара мелница. От интернет страницата на хотела е видно, че "Хилтън" се гордее с историята на сградата. Какъв ли текст ще има на страницата на хотел в чисто нова сграда на мястото на разрушения склад?

Историята носи пари. Безброй са местата по света, които доказват това. Самият Пловдив доказва това. Дори в тютюневия град има два примера на запазени и преустроени складове. Туристи искат и плащат, за да преживеят историята. Не само като снимка пред къща от Стария град или Античния театър. Те плащат, за да спят, ядат, пият в автентичност. Те плащат за история, за оригинална история. Бизнес план, който не отчита това, явно е лош бизнес план.

Шокиращото събаряне на този склад (което за съжаление наподобява случаите със Захарната и Прошековата фабрика в София) доведе до бурна реакция, далеч извън пределите на Пловдив. И това е добре. Още по-добре ще е обаче освен гражданска активност този път да има и институционална активност. Община Пловдив може да създаде прецедент.

Случаят със склада показва отново колко лесно е да разрушаваш и колко трудно е да създаваш. Да бъде създадено нещо ценно отнема още повече усилия, мисъл, ресурс. А когато ценността е пред очите ти, когато е в ръцете ти, то това да я унищожиш (или да допуснеш нейното унищожаване) е меко казано признак на безпомощност, късогледство и липса на визия.