Изящни индустриални, обществени и жилищни сгради, дарени на държавата от видни предприемачи от началото на XX век, днес тънат в разруха. На въпросите на гражданите властите мълчат.
Събарянето на емблематична сграда от комплекса тютюневи складове в Пловдив в началото на март предизвика обществено недоволство и насочи вниманието към многобройните знайни и незнайни ценни сгради, които чезнат из българските градове.
На снимката: Складът на "Ориент табако" на ул. "Одрин 8" в Пловдив през септември 2015 г., шест месеца преди да бъде почти разрушен.
Пловдивският случай даде гласност на разрушаването на още един тютюнев склад - стогодишен паметник на културата в центъра на Харманли през февруари. Сградата на "Тютюнева промишленост" е съборена по заповед на кмета Мария Киркова (ГЕРБ), защото е неспасяемо опасна. Обяснението на общината е, че нямали сведение да е културна ценност. Поддържат ли архива си и глобявали ли са собственика, че е многократно не е изпълнявал предписания за укрепването й - от кметството не отговориха на въпросите на "Дневник".
Липса на дигитализиран архив, зле поддържана общинска документация, нехайство от страна на собственици, власти, но и обществото, както и - поне демонстрирано - непознаване на законодателството от местната власт, се показаха сред причините за скоростното изчезване на културни ценности.
В тази галерия с продължение редакцията събира граждански сигнали от последните месеци за редица други впечатляващи педвоенни постройки, които бавно изчезват.
На снимката: Тютюневия склад на улиците "Капитан Андреев" и "Иван Вазов" в Пловдив - също декларирана културна ценност и част от уличен ансамбъл, обявен от Министерството на културата през 2000 г.
Една от тях е Първа текстилна фабрика "Евлоги Георгиев" в Карлово - построена през 1891 г. и дарена от големия български филантроп на съгражданите му. 
Комплексът включва парк, жилищна сграда и тази вила, построена за директора на фабриката, за чиято разруха периодично се пише - последно през декември 2015 г. 
Сградите и паркът са обявени за групов паметник на културата от местно значение - архитектурно-строителен и производствено-технически комплекс с решение на специализирания съвет към министъра на културата през 2007 г. Декларирани са за групов паметник от 1984 г.
Въпреки това те се рушат. "Изглежда у нас е традиция онова, което българските благодетели са дарили на държавата, сега да тъне в разруха и забрава, отбелязва авторът на снимките - фотографът Жоро Хаджиев, във "Фейсбук".
Надписът на входа на зданието гласи: "Фабика за вълнени изделия, въздиганата от Евлоги Георгиев в полза на родний му град Карлово. 1891".
Сградата, според сайта на общината, днес е частна собственост.
1. Какво се случи с проекта по спасяването на вилата до фабриката и защо вилата все още не е укрепена?
2. Кой е взел решение да бъде нарушена волята на дарителя и сградата на фабриката да бъде продадена и днес да е "частна собственост"? Направен ли е поне опит – какъв и от кого, фабриката да продължи да съществува?
3. Кой е бил първият частен собственик на фабриката?
4. Кой е настоящият собственик на сградата?
5. Кой е стопанисвал сградата на вилата?
6. Фабриката и вилата са паметници на културата. Фабриката е частна собственост, вилата вероятно няма да изкара зимата. Какво може и какво ще направи Община Карлово за опазването им?
7. От кои български институции Община Карлово е търсила съдействие за тези две сгради и какви отговори е получавала?
Тези въпроси отправя през октомври към общината Антония Абрашева от сайта "Едно към едно в строителството". До момента официален отговор няма.
Фотографиите на Георги Хаджиев популяризираха и още една изящна умираща сграда - така нареченото старопиталище в Габрово, дарено от българския индустриалец и благодетел Пенчо Семов.
Основен акционер в 28 предприятия, сред които банки, застрахователни дружества и различни фабрики, Семов дарява на страната забележително състояние за изграждането на университети, училища, приюти, за стипендии и социални дейности из цялата страна. Оставя на Габрово още архитектурните забележителности "Парахода" (днес болница на негово име) и пистроената сграда на женско дружество "Майчина грижа" (днес - мол).
Наричан "Българският рокфелер" от пресата по онова време, Семов, построява пететажната къща на старопиталището за своя вила в края на 30-те години, заедно с красиво оформен парк с чешми и изкуствено езеро, в което по стари картички на Габрово са изобразени лодки.
Щедрото завещание на индустриалеца предвижда след смъртта му тя да се превърне в старчески дом за социално слаби - оттам и скулптурата с възрастни мъж и жена, закриляни от ангел на покрива на сградата. Но ще стане иначе - Семов умира през 1945 г., а имотите му са национализирани от новата власт. Сградата се превръща в инфекциозна болница, каквато е допреди двайсетина години.
Сградата никога не е била декларирана за паметник на културата, показа проверка на "Дневник" в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). По инициатива на местен гражданин обаче миналата година такъв процес е задействан.
По информация на автора на снимките и сайта "Едно към едно в строителството" тя е в активите местната болница "Д-р Тота Венкова", смесено дружество, собственост на Министерството на здравеопазването и общините в региона.
В отговор на запитването на сайта от септември миналата година от Министерството обясняват, че тепърва ще правят опис на цялото си имущество и ще разглеждат какво да се прави със сградите, които не се ползват. Техни са и рушащите се бани в Овча Купел и Горна Баня, които фотографът Здравко Йончев засне преди време. 
Немското протестантското училище или "пансионът на пастор Вангеман" в Русе, по-известно като старата музикална гимназия, е един от известните призраци на крайдунавския град. Построено през 1900-1901 г. по проект на архитекта Удо Рибау, то преживява много метаморфози, но е изоставено след тежките земетресения в района през 70-те и 80-те години. 
Комбинираща елементи на неоготика и барок, сградата фигурира като културна ценност, като през годините в статута неколкократно са вписвани промени - от национално към местно значение и последно за промяна на функцията й в музей по желание на собствениците й, бизнесмените братя Бобокови, изградили "Булстрад Арена" в града. 
Те я купуват през 2007 г. с намерението да я превърнат в частен нумизматичен музей и със срок по договора от 3 години. Оттогава той е удължаван няколко пъти, като последният е през 2015 г. с краен срок 2017 г. Инвеститорът е поел ангажимент да възстанови сградата в "този вид, който е имала непосредствено след нейното построяване", а преди дни отново бе обявено в "Труд", че реставрацията най-сетне ще започне. 
Една от най-скръбните руини е впечатляващата видинска синагога - строена през 1894 г. с дарения на търговци от еврейски произход, втората по големина в България след тази в София. 
От 1950 г. постройката е загубила основната си функция и е била използвана за склад, което е влошило състоянието й. През 1970-те години е планиран ремонт с цел да се пригоди за симфонични концерти, но плановете са прекъснати от идването на 1989 г. Сградата е паметник на културата. 
След това сградата е върната на еврейското дружество "Шалом", което през 2009 г. я отдава на Министерство на културата за безвъзмезно ползване с цел изграждане на културен център на името на Жул Паскин.
През 2012 г. е разработен проект за реставриране, чиято реализация до днес не е започнала. Междувременно малкото останало от нея се руши.