Заместник-генералният секретар на Европейската комисия Параскеви Мишу попари надеждите на България за скорошно отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка. "Не твърдя, че няма положително развитие, но не забелязваме устойчивост в много области на това, което сме посочили в докладите си от последните години", заяви Мишу.

Тя участва в конференция в Европейския парламент, организирана от евродепутатите Мария Габриел и Емил Радев от ГЕРБ, Илияна Йотова от БСП и Филиз Хюсменова от ДПС. Генералният секретариат на Европейската комисия участва в подготовката на докладите по напредъка на България и Румъния и има влияние върху препоръките и оценките в тях.

Вчера Съветът по общи въпроси на Европейския съюз разгледа формално въпроса на свое заседание и в заключенията му се посочва, че Механизмът за сътрудничество и проверка остава подходящият инструмент в помощ и на двете държави членки (България и Румъния) в техните усилия за реформи. От заключенията пролича, че пред Румъния има перспективата механизмът да отпадне по-скоро за страната, докато на България беше напомнено колко изостава в сферите на правосъдието и вътрешния ред. В изводите на съвета за България се казва, че работата по реформите трябва "спешно да се ускори". Препоръките за Румъния са положителни и в тях се акцентира върху "впечатляващата инерция", която да продължи.

Тя напомни, че председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви за една от неговите цели да приключи мониторинга преди края на мандата на настоящата Европейска комисия и допълни, че това се иска от екипа й. Всъщност в изявление в средата на февруари той посочи тази възможност за Румъния като отличи постиженията й спрямо България. "Ако Румъния продължава да бележи прогрес, по-сериозен от този на нашите български приятели процесът на мониторинг ще върви към своя край", каза тогава Юнкер.

Разбирам вашето разочарование от мониторинга, вече изминаха 10 години, но

и не води до определено въздействие, обърна се Мишу към участниците в дискусията.

Ще се боря заедно с вас да бъдат изпълнени показателите по устойчив начин и това трябва да бъде целта, каза още тя. И отбеляза, че никой до момента не твърди, че ЕК не е справедлива, не прилага коректна методология и не е справедлива. Бих искала да ми повярвате, че ние в ЕК сме сред първите, които желаем този доклад по механизма да е последният, посочи тя. И обяви, че подкрепят българските власти и са готови да изпратят екип експерти за оказване на техническа помощ.

На конференцията присъстваха представители на ЕК и ЕП, на български институции, парламента и съдебната власт. Сред участниците бяха главният прокурор Сотир Цацаров, председателят на Върховния административен съд Георги Колев, зам.-министрите на правосъдието и на външните работи Красимира Филипова и Румен Александров, главният инспектор на Инспектората на исшия съдебен съвет (ВСС).

поиска евродепутатът от Холандия София инт Велд, която е докладчик по създаването на общ европейски механизъм за правовата държава и основни права. Тя обяви, че в доклада си ще предложи механизъм, който предвижда наблюдение и на европейските институции, включително ЕП и ЕК.

Дошло е времето да започнем да превръщаме този механизъм в по-обща идея, по която да проверим всички държави-членки - дали свободата, демокрацията и върховенството на закона там са на място, призова евродепутатката Биргит Зипел. Тя поиска промяна на механизма, обективни критерии и редовно да има обмен на най-добри практики.

Депутатите в ЕП са за това България и Румъния да влязат в Шенген, но държавите-членки не искат, каза Зипел. "Някои държави се страхуват да има постоянен механизъм, защото знаят, че има какво още да свършат. Наша работа е да направим така, че всички в целия ЕС да имат общи и равни права, хората да имат едни и същи шансове, да живеят по едни и същи правила", допълни евродепутатката.

Мониторингът е дискриминационен спрямо България и Румъния, заяви евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев. Според него е крайно време да се поставят ясни критерии и стандарти, по които страните ни да бъдат оценявани като останалите държави. Въздействието на механизма е противоречиво, заяви и Мария Габриел (ГЕРБ).

Имаме различни политически виждания, но това не е междупартиен спор, нито сговор. Имаме общи интереси, общото ни желание да се справим с корупцията и организираната престъпност, заяви и Илияна Йотова от БСП. Тя попита достатъчно ефективен ли е този механизъм за постигане на желаните резултати след 8 г. наблюдение и 13 доклада и заключи: "Очевидно е, че имаме нужда от промяна".

Според нея в докладите има повече бюрократичен език, отколкото конкретни резултати. От експертна помощ на ЕК, те се превърнаха в политически инструмент, каза Йотова. И обясни, че липсата на конкретни препоръки демотивира политическата класа в България.

Политическата, а не експертната оценка надделя, механизмът девалвира, докладите загубиха обществен отзвук, допълни Йотова.

допълни тя.

До момента не е измервано въздействието на механизма, на ефективността и ефикасността му, коментира евродепутатът от ДПС Филиз Хюсменова. "Не споделям, че демокрацията струва скъпо. Неизвършването на определените промени струва по-скъпо. След като този механизъм се прилага толкова години, значи трябва да се преразгледа", допълни тя. Беше необходимо да се потърси в партньорство с България и Румъния негов работещ аналог, обратното е инерция и бюрократичен подход, каза още Хюсменова.

Сред присъстващите на форума бяха и евродепутатите Светослав Малинов, Неджми Али и Ангел Джамбазки и Николай Бареков, но не взеха отношение по темата. Председателят на външната комисия в българския парламент Джема Грозданова (ГЕРБ) посочи, че хоризонталният мониторинг е нещо добро, но че е реалистично в близките години да се случи. Тя посочи, че е нужна вътрешнополитическа стабилност, за да имаме устойчив напредък по механизма.

Зам.-председателят на парламента Явор Хайтов (Български демократичен център), Чавдар Георгиев (БСП) и Четин Казак (ДПС) подкрепиха идеята евромониторингът за България да бъде заменен с общ механизъм за върховенство на закона във всички 28 държави от ЕС.