Получава се голяма дупка между това да стартираш като производител и да стигнеш на пазара. Достъпът до пазара е по силите на хора, които или имат пари, за да инвестират, или взимат заеми и после им е трудно да издържат. Затова трябва да има толеранс към директните продажби на микропроизводителите. Още повече щом потребителят е поел риска да се довери на даден производител и да купи от него. Ако има проблеми, всеки знае към кого да се обърне - отговорният е ясен, защото производителят продава лично. За щастие има и надявам се ще има разбиране и у институциите, и в контролиращите организации, че все отнякъде трябва да се започне. На тях се доверяваме за спазването на изискванията на нормативната база. Ако трябва да стигнем до много стриктен контрол, няма да има фермерски пазари. Това каза Николай Генов, координатор на "Хранкооп София", на конференцията за фермерските храни, организирана от "Регал" и от "Икономедиа". Генов и колегата му Ралица Касимова представиха така наречения

за фермерските пазари, които организират. "Нашият модел на работа се връща към принципа, на който са работели кооперативните пазари при възникването им. Тогава производители са пътували от селата в града и са продавали лично продукцията си. Сега възможностите им да идват в определен ден на определено място са силно ограничени, защото на пазарите масите в повечето случаи са заети от търговци, които се представят за земеделски производители", каза Генов, като уточни, че все пак има и добри изключения.

Нашата организация се вклинява между общинското дружество и клиентите. Нарекли сме се оператор и в случая модерираме процеса, управляваме представителството на производителите на пазара. Обединенията на производители са чудесно нещо, но е важно и кой точно ще върши работата, свързана с организацията около пазарчето, за което са се обединили 10 - 15 души.

Наричаме нашия оперативен модел надграждащ, продължи Генов.

В началото не го осъзнавахме и сме допускали грешки и компромиси, но в момента е задължително фермерите на пазарите да са регистрирани земеделски производители и да изпълняват изискванията, които нормативната база има към тяхното производство. При месото и месните изделия ветеринарно-санитарният контрол е задължителен, за пчелните продукти - също. Две от четирите млечни ферми на пазара вече са регистрирани по Наредба 26. По отношение на регистрираните преработватели обаче има още много работа, докато покрият изискванията на Закона за храните.

Само нормативната база обаче не е достатъчна, за да се предлагат чисти храни на пазара. Особено след като обединението на производители надмине 25-30 души. То има нужда от реклама, оборудване, логистика на място, дискусии, например за начините на производството, за хигиената на пазара, а и по морални въпроси. Точно затова сме предвидили във вътрешните ни правила, които минават през обсъждане, че трябва да има консенсус за спазването им.

На следващо ниво идва контролът, но не контролът на нормативната база, а

Ние се самоконтролираме доколко това, което производителите декларират, че са произвели и продават, е наистина тяхно, наистина чисто, безрисково и правилно етикетирано. "Но основният стълб в работата ни е доверието. Помежду си го гласуваме априори и после трябва да се доказва. Ако нямаме доверие помежду си, никакви проверки, никакви документи не ни вършат работа", добави Ралица Касимова.

Вътрешните правила на "Хранкооп" включват няколко степени на изисквания, добави Генов. Най-важното и винаги на първо място е чистата храна – отглеждана без химически препарати и без изкуствени торове. Вече над 80% от фермерите, с които работят, са биосертифицирани. Голямата част са в преход, но са под контрол. Има и такива, на които просто вярваме, че произвеждат храната чиста – познаваме се отдавна, препоръчани са ни от потребители на "Хранкооп", посещавали сме фермите им.

Като цяло дължим много производителите да продават лично на пазара собствената си продукция. Това изискване обаче е трудно за изпълнение. До момента има няколко вида продукти – като вино и хляб, за които няма производител, комуто да е рентабилно да стои на пазара. За тях допускаме да продава някой приятел или добре запознат с продукцията. В правилата сме разписали какво може да се прави, как производителят трябва да се държи с клиентите вежливо и коректно и пр. Ако получим обратна връзка, че това не е така, го комуникираме, правим забележка, пускаме официално предупреждение и накрая се стига дори до спираме от пазара. Има два такива случая, най-общо казано, заради противоречие с вътрешните правила, каза Генов.

В "Хранкооп" се опитват и да създадат

които са на самия пазар. Идеята е да има по трима производители, компетентни във всяка представена категория, които да разглеждат кандидатурата на новите кандидати. Смятаме, че това е по-добра практиката от конкурсите или от това ние лично да преценяваме, защото в случая става дума за контрол, който защитава самото обединение на производители от некоректни хора. Този модел обаче не работи перфектно, защото затруднява и забавя пропускането на нови производители, и предстои неговото разстартиране. Вероятно ще бъде създадено общо координационно звено от петима души.

Друга форма на контрол са проверките на място. През 2015 г. са посетили над 20 ферми с чеклист, за да проверят дали произвеждат нещата, които са декларирали. Направили са снимки и видеа. "Ако преди имахме повече доверие на документите и на самия човек, след като отидохме на място, вече бяхме сигурни, че можем да защитаваме правата му", каза Генов. Освен това на два пъти без предупреждение за производителите правили изследвания на продукция - основно плодове и зеленчуци. Не открили пестициди, а нивата на нитрати били много ниски.

На най-високо ниво в групата е поставен

Вътрешните правила освен това разглеждат въпроси като какво може и какво не може да се продава на пазара, таксата за участие, правилата и хигиенните норми, пространството и начина на разполагане. Има и раздел за системата за самоконтрол и как се процедира при нарушения. Всичко това нямаше да бъде възможно без община София и без комфортния и много конструктивен диалог с тях, добави Генов, като уточни, че местните власти могат много да помогнат за развитието на фермерските пазари.