Мисля, че всъщност правя документални филми, но ги маскирам умело, смята майсторът на мрачните кинофантазии Тери Гилиъм. "Теорията ми е, че ако трябва да кажете нещо важно и сложно, послушайте Мери Попинз - лекарството влиза по-лесно с лъжица захар."

С чувство за хумор и оптимизъм, противоположни на често дистопичните светове в киното му, световноизвестният режисьор и член на "Монти Пайтън" посрещна въпросите на български журналисти. Той е в София по случай 20-годишнината на "София филм фест", където представи класическото си заглавие "Бразилия", а утре, събота, ще се срещне с почитатели и ще закрие фестивала с прожекция на най-новия си филм - "Теорема нула" от 2014 г.

Всъщност "най-новият" филм на Гилиъм трябваше да бъде "Мъжът, който уби дон Кихот". Пословичният му проект, който го мъчи от 1998 г., се е превърнал в символ на битката на фантазьора с реалността, която водят всичките му герои. След наводненията и болестите, споходили продукцията, описани в документалния "Човекът от Ла Манча" (2002 г.), след още няколко провалени опита през годините, снимките, насрочени за този април, отпаднаха поради здравословни проблеми на актьора Джон Хърт.

Гилиъм обаче е по своему оптимист.

Според британеца днес сме в "рококо" периода на филмовата индустрия - изключителна техника и детайл, но малко съдържание. Положението е като в цялата икономика - съществуват само много големите и крайно малките риби, които и да имат идеи, нямат бюджет за реклама. Три съвета, които Гилиъм би отправил към младите режисьори? "Търпение, търпение и намерете си и истинска работа, освен ако не сте болни като мен."

Инак важна е не техниката, с която снимаш, а онази, на която гледаш кино. "Побърквам се, когато видя хора да гледат филми на телефоните си. Не бих казал, че салонът е точно религиозно преживяване, но днес сме обърнали пропорциите - ние сме големи, а екраните малки. Което е окей само когато трябва да гледам у нас филмите, номинирани за "Оскар", за да гласувам - завиждам по-малко на истински добрите." Добър филм можеш да направиш и с вградената камера на автомобил "Тойота", отбеляза той.

По-късно из пресконференцията британецът призна, че смята, че е бил по-интересен творец като млад. А за бъдещето... не мисли: "Голямото ми притеснение, е че сме твърде много и искаме твърде много неща. Донякъде съм разочарован от вируса ебола, защото беше обещал да реши този проблем."

Себе си Гилиъм определи като смесица от британец и американец с щипка Италия. Постепенно въображението ми се превърна от протестантско в католическо, каза режисьорът, някога обявил Фелини за едно от най-големите си вдъхновения. "Това, което ме впечатли у него е фантазията - докато не отидох в Рим и не видях, че всъщност е документалист. Той е вид алхимик, виждаше реалността и я превръщаше в нещо още по-театрално. Беше голям лъжец. И това е, което научих от него - да лъжа. Всичко, което ви казах днес, е лъжа."