В усилието си да аргументират адекватността на създадения от тях Индекс на щастливата планета икономистите от британската неправителствена организация "Ню екъномикс фаундейшън" (Nef) са оформили три категории. Това са културните ценности, политическата ситуация и общественият капитал. Комбинацията от факторите, включени в тези категории, определя и мястото на всяка от класираните 178 държави. Според разпространения този месец доклад на Nef България е на 145-о място, докато Колумбия например, е втора. Защо е така?

Най-новите психологически изследвания сочат, че хората, отдаващи най-голямо значение на материалното - пари, външен вид, вещи, слава, обикновено са по-малко доволни от живота си в сравнение с онези, за които това не е толкова важно. Според психолога Тим Касер обяснението е, че стремежът към материални неща е мотивация, която не е съдържателна сама по себе си, а е задвижвана от необходимостта да ни оценят другите около нас. Мотивации от вътрешен характер се асоциират с усещане за самостоятелност и щастие, докато тези с външен се свързват с разочарование и недоволство.

Възможно ли е тази неудовлетвореност от материалното да се забележи и в големите международни проучвания? В най-новото Европейско социално проучване (2004 г.) жителите на 24 държави в ЕС бяха помолени да отговорят на 20 въпроса кое е важно за живота им. Обработката на отговорите от Nef показва, че позитивен ефект имат ценности като авантюризъм, лоялност и креативност, а негативните са силното правителство и голямото богатство. С други думи, онези, които са посочили лоялността и креативизма като важни, са по-удовлетворени от живота си, отколкото хората, поставили акцент върху силната власт.

Още по-категорични доказателства идват от Световното проучване на ценностите, където има възможност анкетираните да поставят акцент върху традиционните светски ценности или върху материалистично-постматериалистичните (под материалистични се разбират тези, които носят икономическа и лична сигурност, а под постматериалистични - които дават приоритет на личната изява и качеството на живот). Анализът на резултатите от 63-те държави, включени в анкетата, разкрива, че има по-силна връзка между усещането за щастлив живот и постматериалистичните ценности. Иначе казано,

Втората категория - политическата ситуация, показва категорично, че има пряка връзка между политическата система на една държава и удовлетвореността на населението й. Страните, категоризирани като свободни в световната класация на "Фрийдъм хаус", отбелязват значително по-добри позиции по удовлетвореност спрямо тези, които са частично свободни или несвободни. Същата силна връзка съществува и в класацията на Световната банка за качество на управлението, вземаща предвид такива фактори като демокрация и човешки права.

Дори сред най-развитите държави от групата на ОИСР има отчетливи различия в качеството на управление и това прозира в разминаванията по удовлетвореност от живота на тяхното население. Същият принцип важи и за страните в преход - колкото по-близо до качествена демокрация е една страна, толкова по-щастливи са хората й (Словения например е далеч напред пред Беларус). Макрофактори като политическа система и управление играят важна роля в постигането на удовлетвореност от живота. В примера, който дават икономистите от Nef, България е поставена в една група на "златната среда" с Хърватия и Румъния.

Под обществен капитал, събран в третата категория аргументи на авторите на Индекс на щастливата планета, се разбира колко развити и ефективни са социалните мрежи и усещането за общност. Някои социолози и психолози дори поставят на първо място като фактор за щастие от живота проявите на съчувствие, взаимопомощ и единство. Хората с повече приятели и проявяващи повече активност в общността си обикновено са по-щастливи от онези, които живеят самотни и пасивни.

Различията в обществения капитал на отделните държави като че ли дават добри шансове да се обясни защо хората в две съседни страни може да се разминават в удовлетвореността си, а народи от двата края на света да са с близки показатели. Така държави с еднакви показатели по БВП на глава от населението, индекс на развитието и въздействие върху околната среда се оказват в съвършено различни групи по щастие. В примера, даден от Nef, са оформени странни наглед двойки щастлив-нещастен като Уганда и Молдова, Виетнам и Индия, Филипините и Турция, Перу и Украйна, Венецуела и Македония, Малта и Португалия, Аржентина и Литва.

в класацията по Индекс на щастието? Самите автори признават, че за читателите това е голяма и дори шокираща изненада. Обяснението според тях се дава от безпристрастните цифри. Колумбийците имат същата прогнозна продължителност на живота като унгарците и са толкова доволни от живота си, колкото германците. Няма значение, че потреблението им е на ниво едва една четвърт от това в Западна Европа.

Британският писател Мат Рендъл, цитиран в изследването, е женен за колумбийка и прекарва половин година в страната, имаща печална световна слава на огромна нарколаборатория. Според него в някои аспекти Колумбия прилича на Италия. Хората тук имат силно развита местна идентичност, принадлежност към райони със специфична кухня, диалект, музика и танци. Тази централноамериканска държава притежава почти всички климатични варианти на планетата, а поради това - и изобилие от растителност и плодове.

Икономически, Колумбия е модерна и стабилна, никога не е преживявала хиперинфлация, бичувала съседите, а военната диктатура, през която е минала, е била далеч по-кратка и по-умерена. Противно на негативния й медиен образ страната е с жизнено гражданско общество, високи образователни и здравни стандарти. Градският живот е комплексен и богат като по всички големи градове на света.

Вярно, че все още има места в провинцията, където е опасно да се ходи, но те са изолирани. Вярно е също, че гладът за дрога в западния свят прави невъзможно изкореняването на производството на кокаин. Но в същото време 40-милионното население в никакъв случай не е от наркомани, опитва се да живее според законите и силната си католическа вяра, а богатите олигарси поколения наред са и големи филантропи, дори само заради това да оправдават високите си позиции в обществото, описва писателят Мат Рендъл.