Андреас Бекман познава България от години и то в контекста на един по-широк район на Източна Европа и черноморските държави. Той е изпълнителен директор Дунавско-карпатската програма на Световния фонд за дивата природа (WWF), който присъства в страната от 10 години.

Базиран във Виена, Бекман участва в ръководството програмата, обхващаща Унгария, България, Румъния и България и координира офисите в района на Кавказ и Средиземно море.

- Познавам какво се случва и в други постсъветски страни и да ви кажа България не е много по-различна в това отношение.

Все по-ясно е, че установяването на демокрация не приключва само със създаването на институции и провеждане на редовни избори. Става дума за демократична култура, а за развиването ѝ е нужно време. В района като цяло и в България в частност е трудно изграждането на такава култура, но е факт, че българската ситуация като че ли е по-трудна от останалите.

Проблемите не са само за природозащитния сектор. Има базови проблеми с управлението – кой взима решенията, с каква цел, в чия полза... Това засяга управлението на природни ресурси, върху което е фокусирана дейността на WWF, но също и как действа икономиката, как се взимат решения, засягащи обществото.

- Разбира се, свободните и професионални медии са част от демократичната култура, за която споменах. Отсъствието им облекчава взимането на решения в интерес на тесен кръг хора, а не за общо благо.

Дейността ни в значителна степен е свързано с това – без значение дали говорим за Национален парк "Пирин", черноморския бряг, бъдещето на Странджа... Природозащитните организации с в авангарда на тази дейност и поради това също така са заплашвани от определени среди и интереси, защото в крайна сметка ние работим и за да има върховенство на закона в България.

- Като продължаваме напред. Очевидно има напредък в изграждането на демократична култура.

Изключителен оптимист съм, като виждам броя на гражданските инициативи, ангажирането на хората – и мнозина от тях съвсем млади, уличните акции. Българите се интересуват как се взимат решения и са разочаровани, когато това се прави непрозрачно, но наистина гражданската ангажираност расте и ме изпълва с оптимизъм за бъдещето.

- Тук са ни обвинявали, че защитаваме интересите на ски асоциацията на Австрия, но австрийските ми колеги намират това за доста забавно. Те са провеждали кампании против интересите на ски индустрията в Австрия, поради което и там доста по-различно мнение за WWF.

Бих обърнал перспективата – тези, които твърдят, че дейността на WWF в България не е патриотична, смятат ли, че е патриотично да унищожаваш заради личното си облагодетелстване един национален парк или морския бряг?

Много от тези места са изключителни в световен мащаб, те са изключителна ценност. Къде е патриотизмът в подобно отношение към тях – да вземеш нещо, което е обществена собственост, в името на личните си интереси?

- Що се отнася до подкрепата от чужбина – да, от ЕС идват много средства за защита на природата или инфраструктура. Но тогава си помислете дали германските данъкоплатци, които предполагам дават основната част от тези средства, заслужават да ги критикуват, че не са патриоти заради това?

Не това е важният разговор. Въпросът е защо се отпускат тези средства. А отговорът е, че Европейският съюз е обявил, че защитата на околната среда е важен приоритет, в който трябва се инвестира. Не става дума за някакво хоби или личен интерес - тази среда е мрежата, която ни защитава от пропадане.

От горите, например, получаваме стоки и услуги - дървесина, чист въздух, разнообразни видове, водни източници. Зависими сме от всичко изброено и то си има своя стойност. Ако го изгубим, губим всички тези "стоки и услуги".

Инвестициите в тези сектори са много, много малко. В България говорят, че милиони били пропилени за околна среда. Ако поставим подобно твърдение в контекста на националния бюджет, ще видим, че средствата за професионален спорт са в рамките на 47 млн. лева, докато тези за защита на природата са 6 милиона лева, т.е. 8-10 пъти по-малко.

На европейско ниво за защита на околната среда отиват 0.3% от бюджета на ЕС, докато по наши изчисления би трябвало тези средства да са 3%. Подобна промяна би донесла повече чиста вода, регулации за защита на климата, повече биоразнообразие, повече приходи от туризъм. За целия ЕС това би означавало допълнителни приходи от 300-500 млрд. евро годишно. Тези данни ясно показват какъв е смисълът да се инвестира в защита на околната среда и защо България реално печели от това.

Имате прекрасни природни богатства и е редно да се инвестира в опазването им, така че реалността изглежда огледално на обвиненията, които чуваме.

- Да, този разговор трябва да се води в контекст. Но по принцип смятам, че това е грешно зададена дилема.

По същия начин може да попитате защо да се влагат пари в образованието, което е един вид дългосрочна инвестиция, а не за помощ за болните деца сега.

Инвестициите в защита на природата са дългосрочни, запазват това, което имаме, и ни помагат да не обеднеем. Това е инвестиция с висока възвращаемост – понякога до 50 пъти, което никоя банка не може да ви предложи.

Споменахме проблемите с управлението в България, известните трудности с корупцията, организираната престъпност, укриването на доходи, неплащането на данъци. Твърди се, че загубите са 25.35 млрд долара за 10 години. Това е несравнимо повече от инвестициите в опазване на околната среда.

Ако тези милиарди не бяха изтекли от страната, България щеше да вложи повече средства и в околна среда, и за болните деца. Този факт, впрочем, обяснява отчасти и защо са тези нападки – не само срещу нас, но и срещу правозащитни организации.

- Не, това е погрешно. Просто в Западна Европа осъзнахме, че щетите от това да не инвестираме в околна среда могат да бъдат големи.

Ще ви дам пример – защитата на влажните зони, които се възприемаха като "мъртви" зони. С пресушаването им обаче изгубихме естествено пречистване на вода, много риба и трябваше да компенсираме тези източници по изкуствен път – да строим пречиствателни станции и рибовъдни стопанства.

Миналата година посетих в Тутракан музея на дунавския риболов, където има много стари снимки с рибари от района и по Дунав до началото на ХХ век – стотици хора, ловящи хиляди и хиляди риби. В изложбата се твърди, че е имало 2000 лодки и 4000 рибари, а днес този занаят е рухнал – казаха ми за около 40 души в Тутракан, които ловуват редовно и малцина от тях се изхранват по този начин. Причината е, че няма риба.

Влажните зони са били отразяни от реката и са ликвидирани. Това е повлякло след себе си последици за икономиката и благосъстоянието на хората.

- Ситуацията в България е доста по-екстремна заради корупцията, връзките между икономическа и политическа власт и за какво се употребяват те, използването на медиите.

Съседна Румъния, например, бързо се променя към върховенство на закона, но тук не е така. Там има и силен граждански натиск и протести по улиците. Тук също има подобни прояви, но засега без особен успех.

Нужни са действия, постоянство и търпение, за да се промени нещо. С апатия нищо не се постига, трябва да се променят обществените нагласи, да се работи с децата, за да се изгради тази нова демократична култура.

- До края на настоящия бюджетен период през 2022 г. всичко общо взето е ясно, но след това не съм съвсем сигурен какво ще се случи с приоритетите на ЕС и солидарността между страните членки в контекста на имигрантската криза. Какво ще кажат германските данъкоплатци е отворен въпрос.

По повод дейността на WWF в Полша тя се финансира почти изцяло от индивидуални дарители – нещо от порядъка на 70-75%. В България сме далеч от този резултат - започнахме да работим по индивидуално набиране на фондове, онлайн формати за дарения, като визията ни е да има промяна не след 2-3 години, а след 10.

В момента основната част от финансирането идва по линия на европейски програми, но от друга страна по този начин ние вършим и работата на правителството, предлагаме услуги на държавата.

Срещу нас напроследък има кампания от черен PR и то доста добре координирана, защото сме засегнали нечии сенчести интереси, но ние продължаваме да си сътрудничим с администрацията, с агенцията по горите, с националните паркове, общините и т.н.

- Работим не само с децата. Въпросът е да се работи за активиране на хората, за ангажиране на обществото, да се вълнуват от качеството на управлението си.

Миналата година, например, с помощта на "Кока кола" направихме обиколка из страната с разяснение колко са важни влажните зони и се срещнахме с много млади семейства. Проведохме и кампания по училищата за черноморските брегове в 10 държави от района. Този тип дейност не е най-разработена при нас, но ѝ отделяме внимание.

Това, което остава извън вниманието на медиите, е работата ни с частния сектор. Заедно повдигаме въпроси и предлагаме решения и за реализирането им винаги са нужни партньори – сред институциите, местните общности, бизнеса.

В миналото на частния сектор се гледаше като на част от екологичните проблеми – и днес в някои случаи все още е така – но сега почти всички решения стават възможни с неговото участие.

При предприемачите също настъпва промяна – те не се интересуват толкова от филантропия или PR, а от решения на казуси. Работим за съхраняване на горите и важни дървесни видове с базираната в Стамболийски компания за хроизводство на хартия "Монди", защото те се интересуват от устойчив модел на веригата си за доставки и получаване на сертификати за отговорно управление на горски ресурси.