Чужденци, измамени от варненска пирамида, се оплакаха от бавното правосъдие
Граждани на пет европейски държави, измамени от варненска пирамида през 2011 г., се оплакаха от бавното правосъдие в писмо до президента Росен Плевнелиев и главния прокурор Сотир Цацаров. Под писмото са сложили подписите си четирима граждани на Естония и Украйна като упълномощени представители на над 500 души от своите страни, както и от Финландия, Молдова и Беларус. Всички те твърдят, че са станали жертва на измама за над 5 млн. евро.
Това съобщи за "Дневник" украинката Галина Несвит, една от подписалите протеста.
"В периода 2006 – 2012 г. ние станахме обект на престъпни действия от страна на група български граждани, които по измамнически начин си присвоиха наши финансови средства в размер на над 5 млн. евро, пише в текста на писмото. След като окончателно се убедихме в това, през 2013 г. ние сезирахме главния прокурор на Република България. С негова незабавна реакция и разпореждане бе заведено следствено дело срещу организирана престъпна група."
Според друг от подписалите писмото – украинецът Руслан Кипарис, става дума за регистрираното във Варна представителство на компанията "Суис кепитъл инвестмънтс ЛТД". След 2007 г. то е започнало да предлага чрез свои посредници в чужбина годишна лихва от 15% върху средства, вложени в проекти на фирмата майка.
Няколко години след извършването на преводите обаче от дружеството изпратили съобщения до вложителите си, че заради настъпилата финансова криза отлагат връщането на парите, както и на договорената лихва по тях.
Данни от архива на Търговския регистър показват, че "Суис кепитъл инвестмънтс" е прекратило дейността си през 2011 г. След това офисът му в "Бизнес парк Варна" е бил закрит.
Според текста на протестното писмо до момента в рамките на следственото дело, започнало по жалбите на вложителите, са били разпитани повече от 100 души, и са били изпълнени следствени поръчки в Естония и Молдова.
"Независимо от тези действия и до този момент по случая няма повдигнато обвинение. Нещо повече – имаме достатъчно основание да твърдим, че в работата на прокурорите се проявява тенденциозност, преднамерено забавяне и бездействие, за което сме съобщавали своевременно и с нарочни писма", каза още Руслан Кипарис.
Според него подобен е и начинът, по който от Окръжния и Апелативния съд във Варна са били разгледани и делата по гражданските искове на засегнатите.
Те са били отхвърлени най-напред от Окръжния съд, а след процедурата по обжалване решение е било потвърдено и от Апелативния съд в града.
"Повод за отхвърлянето на жалбата ни стана формалният повод, че в определения срок от нашия адвокат не са били представени исканите справки за социалния ни статус. Сами разбирате, че това е изключително труден и бавен процес, като се има предвид, че голяма част от жалбоподателите са с адресни регистрации в Крим", обясни Галина Несвит.
Според нея подобни справки може да изготви само администрацията в Киев, която след анексирането на полуострова от Русия отказва да обслужва гражданите си на тази територия. Още по-тежко е положението с хората, които имат адресни регистрации в Източна Украйна.
"Поради факта, че все още няма повдигнато обвинение, засега ще се въздържим от персоналното посочване на лицата, замесени в измамата, каза Руслан Кипарис. Но ако от страна на получателите на писмото не последва адекватна реакция, ние си запазваме правото да оповестим подробности пред медиите в България и други страни, както и да се обърнем за съдействие към европейските институции." В протестното писмо се твърди също, че молбата на авторите му за среща с главния прокурор по този случай, както и писмото на официален представител от посолството на Украйна в България, са били оставени без последствия.
"Всичко това заедно с достигналите до нас слухове и непотвърдена информация за нерегламентирани връзки на нашите опоненти с прокурорите и съдиите по делата предизвиква тревога и събужда недоверието ни, че ще получим справедливост от българската правораздавателна система", пише още в текста.
Копия от протестното писмо са изпратени до посланиците на Естония, Финландия, Украйна, Молдова и Беларус, до министъра на правосъдието, както и до председателя на правната комисия в Народното събрание.