Темата за късата верига на доставки започна да става актуална около 2010 г. Тогавашният eврокомисар по земеделието Дачиан Чолош пое инициативата да поведе дискусията и изигра съществена роля за промени в реалната политика и в тогавашния нов програмен период на общата селскостопанска политика. Добрите страни на късите вериги на доставка и пречките пред тях бяха подложени на сериозен анализ, каза Ивайло Попов от екологично сдружение "За земята" на конференцията за "Фермерските храни", организирана от "Икономедиа" и сп. "Регал", като обобщи резултатите.

Късите вериги на доставка имат и могат да имат изключително важна роля за локалните икономики. Чрез тях в местната общност се задържат финансови средства, които иначе биха били изнесени, ако хората купуват храна, произведена и търгувана от компании, които не работят в местната икономика.

Повишават се доходите на земеделските производители, тъй като при скъсяването на веригата по-голяма част от крайната цена, ако не и цялата цена, влиза при фермера. Това подобрява неговото икономическо състояние и му позволява да изхарчи повече пари в местната икономика.

Някои фермери се ориентират само към тази ниша, други диверсифицират доходите си, като работят и в стандартните хранители вериги, но използват и тези възможности. Освен това местното производство на храна и късите вериги на доставки изключително добре се комбинират с развитието на местния туризъм.

Плюсовете по отношение на социалните ефекти са, че се ограничава изселването от селата. Освен това възможността да се прави бизнес в тази ниша връща много хора от градовете към селата. На фермерските пазари се формира и среда, която води до по-добра информираност и на потребителите за тяхната храна, и на производителите - за нуждите и изискванията на самите потребители, така че фермерите могат да адаптират производството си към тях. В повечето от съществуващите системи за къси вериги на доставки на храни уважението и доверието излизат на преден план. Освен това достъпът до чисти и пресни плодове и зеленчуци подобрява здравето на хората. Когато отглежда продукция за прясна консумация и директна продажба, производителят по-малко мисли за дълго съхраняване, за замразяване и пр. Той избира сортове, които са по-богати на хранителни вещества, и това води до повече витамини в диетата на потребителите.

Фермерите често нямат висока степен на бизнес умения, а, работейки в къси вериги на доставка, получават познания и развиват тези умения. Повишава се културата на хранене на обществото, развиват се и кулинарните традиции.

Положителни са и ефектите за околната среда - намаляват въглеродните емисии, защото храната не пътува с хиляди километри, преди да стигне до потребителите. Фермерите получават възможност да прилагат по-устойчиви методи на земеделие. Моделът на отглеждане на храна се променя. Освен това се запазва разнообразието от земеделски култури, докато при по-дългите вериги на доставки производството обикновено се стеснява до най-търсения продукт и така бавно и постепенно се ограничават сортовете и видовете за консумация. В тези системи се използват по-малко опаковки, което води до намаляване на количеството отпадъци.

Анализите установят два основни типа пречки пред развитието на късите вериги на доставки: липса на финансиране - както от кредитни институции, така и от общата селскостопанска политика през предходния програмен период (тогава). Това е особено видимо, ако се сравни с финансирането, което подпомага дългите вериги на доставки. Отчита се и че фермерите са в много по-неблагоприятна икономическа ситуация от прекупвачите и от търговците на дребно. Затова възниква желанието фермерите да излязат по-напред в съществуващите хранителни вериги.

Процесът по приемането на тази политика беше сложен, каза Ивайло Попов. Макар комисарят по земеделие да имаше проактивна политика, на ниво Европейски парламент и Съвет на министрите много от предложенията бяха спрени. Резултатите от всичко това могат да бъдат видени в Регламент 1305 от 2013 г., добави лекторът.

Той представи възможностите, които общата селскостопанска политика дава на всички европейски страни, с уточнението, че е техен избор да адаптират тези политики и доколкото могат, да ги реализират.

На първо място, държавите членки получават възможността да включат в своите програми за развитие на селските райони тематичните подпрограми, които могат да се отнасят наред с другото и до изграждането на къси вериги на доставки. И при хоризонталното, и при вертикалното сътрудничество има елементи, с които могат да бъдат подпомагани късите вериги. Хоризонталното е чрез коопериране на фермери, чрез покупка на общи складове или преработвателни мощности да може да се инвестира в по-лесно или ефективно реализиране на продукцията директно или с къса верига на доставка. По линия на вертикалното сътрудничество: производител – прекупвач - краен клиент, също се дава възможност да бъдат финансирани средства, за да може по-лесно да се оперира – например, като квартално магазинче се кооперира с производител, който да предлага продукцията си в него.

Още на ниво стратегически приоритети на политиката на ЕС за селското стопанство бяха набелязани важни неща за късите вериги на доставки, каза лекторът. Изрично е казано, че ще се насърчава организацията на хранителната верига, включително и преработката и предлагането на пазара на селскостопански продукти, говори се за популяризиране на местните пазари и късите вериги на доставки.

Дава се възможност да се включи специфична тематична подпрограма за къси вериги на доставки. Ставките за подпомагане по приложение 2 може да бъдат увеличени с до 10% за операции и за проекти, които целят развитие на къси вериги на доставки, включително и за консултации и за разработване. Още преди нивото на реализация може да бъде получена подкрепа чрез достъп до консултации и достъп до разработването, което означава планиране, бизнес модел и пр.

Конкретната мярка, която най-вече е насочена към това, е мярка сътрудничество – хоризонталното и вертикалното. Освен това по линия на програма за развитие на селските райони могат да бъдат използвани и другите инструменти – създаване на групи производители, ЛИДЕР, схеми за качество на селскостопанските продукти и храни, основни услуги и обновяване на селата в селските райони, инвестиции в материални активи, трансфер на знания и информационни дейности, консултантски услуги и управление на земеделски стопанства и услуги по заместване в стопанствата. Националните правителства имат възможност да насочат всички тези инструменти, които предлага общата селскостопанска политика, за да подкрепят късите вериги на доставки.

До известна степен общата селскостопанска политика ограничава националните правителства какво могат да правят на местно ниво, най-вече по линия на финансирането. Това обаче не означава, че няма какво да бъде направено от тях, като добро доказателство за това е Унгария, каза лекторът.

В Унгария през годините темата за директните доставки и късите вериги се развива много силно, каквато тенденция наблюдаваме в момента и в България. През 2007 г. се достигна до ниво, на което се обединяват много действащи лица – кулинари, неправителствени организации, любители на храна, академични среди, журналисти, писатели. Те публикуват кулинарна харта, която дава най-общите рамки какво искат да се случи на местно ниво с храните и с фермерските храни. Правителството предприема проактивна политика. През 2010 г. то приема кулинарната харта и издава указ за дребните производители, с който регулира много от отношенията по тази линия. Администрациите в много общини създават по-добри условия за по-лесно създаването на фермерски пазари. Ресорното министерство предприема мерки за облекчаване на процедурите за откриване на фермерски пазари. То променя законодателната рамка като стандарти, хигиена, търговия, сертификати, а на по-късен етап дори за конкурсите, чрез които публичните институции закупуват храна. Казано в резюме - Унгария създава немалко политики и закони в помощ на късите вериги на доставки, което води до сериозен бум в развитието им.