Защо терористите избраха Белгия

На живо
Заседанието на Народното събрание

Защо терористите избраха Белгия

Защо терористите избраха Белгия
Reuters
На 22 март в рамките на по-малко от час експлозии проехтяха на летището и в метрото на белгийската столица Брюксел, отнемайки живота на над 30 души. Само няколко дни по-рано белгийските специални служби успяха да заловят Салах Абдеслам – ключов заподозрян за атаките в Париж. Малко преди това те ликвидираха друг заподозрян за атентатите във френската столица.
След взривовете на летище "Завентем" и метростанция "Малбек" мнозина се запитаха: защо терористите избраха да ударят Брюксел и как успяха да го направят при тези мерки за сигурност?
Историкът и анализаторът на джихада Петер вон Остаен от Белгия разказва пред Би Би Си, че е много вероятно една и съща клетка на "Ислямска държава" да стои зад атаките в Париж и Брюксел и да е решила да избърза с атентатите в белгийската столица след залавянето на Абдеслам. Дори при това положение подготовката им трябва да е отнела месеци.
Остаен казва, че "Ислямска държава" процъфтява благодарение на хаоса и безредието, а в случая с Белгия – заради надеждите да всее раздор между мюсюлманската и немюсюлманската общност в страната. В известен смисъл терористите разчитат да предизвикат това, което Самюъл Хънтингтън описа като "сблъсък на цивилизациите".
Незабавно след атентатите в Белгия бе обявена четвърта - най-висока, степен на риск от терористична заплаха. В сряда тя бе намалена до трета степен.
Reuters
Незабавно след атентатите в Белгия бе обявена четвърта - най-висока, степен на риск от терористична заплаха. В сряда тя бе намалена до трета степен.
Както в Париж, така и сега в Брюксел най-вероятно атаките са организирани главно от белгийски граждани или базирани в страната бойци на "Ислямска държава"
Един поглед върху известните досега теорористични мрежи в Белгия показват, че членовете им споделят едно общо чувство: това, че са третирани от страната като второ качество хора.
Забраната за носене на бурки на обществени места и за практикуване на ритуално заколване на животни са част от причините, посочени от белгийските джихадисти като мотив да напуснат страната. В началото някои отиват да се бият срещу сирийския президент Башар Асад, понякога подтиквани от семействата си. Сега обаче всички живеят, бият се и умират за "Ислямска държава", разказва Остаен.
Най-активните клетки в Белгия доскоро са били "Шариат 4 -Белгия" (със 79 бивши членове в Сирия и Ирак) и мрежата около Халид Заркани (с 45 членове, включително някои от парижките атентатори).
Според много анализатори "Шариат 4 -Белгия" , набрала популярност през 2010 г. и разпусната 5 години по-късно след съдебно решение, се е превърнала в пример за екстремистите, а властите не са й обърнали внимание, преди да е станало твърде късно.
Заради подобни мрежи Белгия е страната от Западна Европа с най-много джихадисти на глава от население. Според експерти над 500 граждани на Белгия са заминали за Сирия и Ирак след 2012 г., като поне 150 от тях са се върнали, пише Си Ен Ен.
Моленбек - едно от предградията на Брюксел, превърнало се в нарицателно за люлка на джихадизма в Европа, е населен основно с имигранти от Северна Африка.
Reuters
Моленбек - едно от предградията на Брюксел, превърнало се в нарицателно за люлка на джихадизма в Европа, е населен основно с имигранти от Северна Африка.
Според Азиатско-тихоокеанския мозъчен тръст Брюксел е столица не само на Европейския съюз, но и "основен хъб на "Ислямска държава", логистична база за провеждане на операциите на джихадистите.
Много експерти смятат, че Белгия просто не разполага с достатъчно ресурси, за да се справи с проблема. Като пример Си Ен Ен изтъква именно случая с Абдеслам, чиято кола е била спряна за проверка ден след атентатите в Париж, но силите за сигурност успяха да го арестуват чак 4 месеца след атаките във френската столица.
Вътрешният министър на Белгия Ян Ямбон намекна, че властите може би носят отговорност за атентатите, особено след като Турция съобщи, че едно от камикадзетата на летището – Ибрахим Бакрауи – е бил депортиран от страната през лятото на 2015 г, но белгийските власти не са открили данни за връзки с терористични мрежи и са го освободили. Ямбон заедно с правосъдния министър Коен Геен връчиха оставките си на премиера Шарл Мишел, но той не ги прие.
Много от експертите, интервюирани от големи западни медии като Би Би Си, "Гардиън" и Си Ен Ен смятат, че една от основните причини за днешната ситуация в Белгие се крие в неудовлетворените, маргинализирани младежи, които се чувстват отхвърлени от обществото и намират утеха в разрушителната идеология на "Ислямска държава".
Пред Си Ен Ен млад мъж от Белгия разказва как двама от неговите братя са членували в "Шариат 4-Белгия" и са заминали за Сирия, където един от тях е бил убит. Според младежа, пожелал анонимност, дискриминацията и липсата на възможности карат много от тези мъже, второ или трето поколение мигранти, да поемат по този трънлив път – просто защото не се чувстват приети в Белгия. А джихадистите, набиращи нови членове, се възползват от това усещане за маргинализация.
Едно от предградията на Брюксел - Моленбек – се оказа във фокуса на вниманието след атентатите в Париж, тъй като голяма част от терористите се оказаха родом от тук. Населението на Моленбек е предимно от имигранти от Северна Африка. Младежката безработица тук е огромна, като по някои оценки достига над 40%.
Вътрешният министър Ян Ямбон и министърът на правосъдието на Белгия Коен Геен предложиха оставките си заради пропуските на властите във връзка с атентатите в Брюксел.
Reuters
Вътрешният министър Ян Ямбон и министърът на правосъдието на Белгия Коен Геен предложиха оставките си заради пропуските на властите във връзка с атентатите в Брюксел.
Изследване на университета в Оксфорд, цитирано от "Гардиън", изтъква ролята на социалните мрежи, тъй като три четвърти от чуждестранните бойци на "Ислямска държава" са привлечени от приятели или потребители в интернет. Семейството е отговорно за едва една пета от този брой, а ролята на джамиите е дори по-малка: те са привлекли за "каузата" на ислямистите един на всеки 20 бойци, въпреки че пред "Гардиън" очевидец разказва за завърнали се от Сирия проповедници.
Си Ен Ен изтъква още една причина за уязвимостта на Белгия: нейната разделеност. Малко повече от половината от населението са фламандци, които живеят на север във Фландрия и говорят холандски. Останалата част са френскоезични, които са съсредоточени главно в южната област Валония. Разделението е видимо на всички нива: има френски и фламандски училища, френски и фламандски болници и т.н. Макар да се намира във Фландрия, в Брюксел се говори на френски. През не толкова далечната 2011 г. Белгия счупи рекорда за най-дълъг период без правителство – 589 дни. Преди това рекордът се държеше от Ирак.
Брюксел е привлекателен за джихадистите и заради близостта си до други големи европейски градове като Париж и Страсбург във Франция, Франкфурт, Кьолн и Берлин в Германия и Амстердам в Холандия. Едва наскоро, главно заради терористичните атаки, някои европейски страни въведоха граничен контрол, отбелязва Си Ен Ен.
Въпреки че властите изглежда изостават няколко крачки зад "Ислямска държава", Белгия може би не е единствената, която трябва да бъде обвинявана, смята Остаен. Съседните страни също може да се провалили в откриването и споделянето на жизненоважна информация за терористите.
Специалистите предупреждават, че заплахата още не си е отишла и вероятно редица спящи джихадистки клетки да чакат нов сигнал за нови атентати. Ще трябва да се научим да живеем с тази постоянна заплаха и най-вече да се поучим от грешките си, съветват експертите.