- Още от самото начало на кариерата ми досега съм била магистрат – първоначално като младши съдия в Окръжен съд Монтана (една година), след това постъпих в Районна прокуратура Монтана като прокурор, а след две години и като зам.районен прокурор (пет години). От средата на 1998 г. до настоящия момент съм съдия в Окръжния съд.

Цялата ми професионална кариера премина в Съдебната палата в гр.Монтана. Затова мога да кажа, че за всичките тези години познавам в детайли работата както в прокуратурата, така и в съда. Защото в окръжния съд за тези 18 години съм работила във всички отделения – първоначално 4 години в наказателно, след това почти три години в административно, а от тогава до днес – в гражданско и търговско отделение.

Щастлива съм, че станах съдия. Това е една моя осъществена мечта, която съм имала още от студентските си години в Юридическия факултет на университета. Това е една много тежка, безкрайно отговорна професия, но в същото време даваща огромно удовлетворение, когато виждаш, че си си свършил качествено работата и си върнал чувството за справедливост у хората.

Разбира се, недоволни винаги е имало и ще има – няма как – такъв е характерът на професията, защото всеки винаги смята, че той е прав. Но удовлетворението идва, когато се върне потвърдено решение от горните инстанции и видиш окончателно, че си действал законно и справедливо – според събраните доказателства и вътрешното ти убеждение. Още по-голяма е радостта, когато някой те срещне на улицата (в по-малкия град това е възможно) и ти каже: "Благодаря! Върнахте вярата ми в справедливостта!"

А как ми е повлияла прокурорската работа – прокурорската професия не е по-малко отговорна и тежка, но там винаги можеш да разчиташ, че ако си сбъркал, съдът е над теб и ще коригира нещата.

Прокурорът има постоянно наблюдение над досъдебното производство и решаваща роля в него.

В съда всичко идва документално оформено. От професионализма на прокурора зависи дали ще може да убеди съда да възприеме обвинителната му теза и най-вече да събере така нужните доказателства, когато е убеден, че обвиняемият действително е виновен. На мен лично тази професия ми даде много знания: умението да пледирам в залата, да събирам и преценявам добре доказателствата, за да не се стига до необосновани обвинения. За един наказателен съдия, какъвто бях аз в началото на съдийската си кариера, беше от изключителна полза опитът ми като прокурор.

- Всъщност два пъти участвах в такава процедура, тъй като първия път – през м.юли 2014 г., никой от участниците не можа да събере необходимото мнозинство. Вторият път беше през януари 2015 г.

Мисля, че всички тези неща, които посочихте, имат значение за избора на един административен ръководител. Последните години непрекъснато се коментират правилата за избор, както и решенията на назначаващия орган (Висшия съдебен съвет - бел. ред). Работи се правилата да бъдат подобрени, да има по-голяма прозрачност. Но практиката показва, че често се греши, че се вземат и необосновани решения.

Струва ми се, че не може кадрови орган да гласува "въздържал се". Вотът трябва да бъде или положителен, или отрицателен. Въз основа на представената концепция за развитието на един съд, респективно прокуратура, на данните за професионалните и личните качества на един кандидат и личното му изслушване пред ВСС, включително отговорите му на поставените въпроси, кадровият орган трябва да гласува положително или отрицателно за съответния магистрат, но не и "въздържал се". Решенията трябва да се вземат смело, обосновано и според мен открито, т.е гласуването да е явно.

Освен това изборът трябва да е обоснован - да става след съответни изказвания на нашите кадровици кой кандидат подкрепят и защо; защо той е по-добър от другия; има ли нужните умения да бъде административен ръководител, може ли да поема управленска отговорност, да защитава интересите на колегите си, умее ли да взема бързи и адекватни решения в критични ситуации. И най-вече има ли нужните личностни и човешки качества да бъде ръководител. Много често по тези въпроси изказвания няма, просто се гласува, и то значителна част от членовете на Съвета с "въздържал се".

Що се отнася до отделните кандидати - те очакват от кадровия орган убедителни и достатъчно обосновани и прозрачни решения – по кои причини са предпочели единия кандидат пред другите, с кои качества той превъзхожда останалите.

Подобни обосновани решения са рядкост. Ако това не се промени, много скоро няма да има желаещи да участват в подобни конкурси. Или ако има, те ще са водени от други амбиции, а не от желанието да променят нещо, да направят нещо за другите. Защото много често сме свидетели, че начело на обществени структури често застават не кадърните, а амбициозните.

- Да, съдийската професия не е просто занаят, а призвание. Да бъдеш съдия – това не е просто професия, това е кауза. Всеки човек се оценява според личните му достойнства и недостатъци, а съдията се оценява според решенията му и степента, в която съответстват на закона, на принципите на правото и справедливостта.

Незавидна е професията на съдията. Да откриеш истината в многообразния доказателствен материал, е трудна работа. Не по-лесно е да изтълкуваш и правилно приложиш закона. Да въздадеш справедливост е висша отговорност. Но когато си избрал тази професия, си длъжен да направиш това.

Често пъти житейската справедливост не се припокрива напълно със законовата справедливост, защото съдията взема решение въз основа на събраните по делото доказателства, които се намират в кориците на делото. Недопустимо е да се правораздава под влияние на емоцията и вътрешното ти убеждение да се формира под влиянието на предварително формирани очаквания и външен натиск.

За да си уважаван съдия, трябва да притежаваш достойнство и висок морал, да бъдеш честен, максимално принципен и обективен, всеотдаен към работата си, да можеш да поемаш отговорност и да бъдеш пример за обществото със смелостта, която проявяваш в определени ситуации.

Съдията е длъжен да прилага закона еднакво спрямо всички граждани и да осигури справедлив съдебен процес. Той трябва да е независим и справедлив, той не трябва да слуша друг глас, освен гласа на съвестта си. Пред него трябва всички да са равни, както те са равни пред законите.

Според мен не всеки юрист може да бъде съдия. Съдийската служба е най-деликатната и отговорна юридическа професия, защото съдията разполага с честта, имота и живота на хората. Тази длъжност затова не трябва да се заема от хора, които нямат необходимите за правилното ѝ управление знания и способности.

- От 2007 г. изпълнявам и функцията на пресаташе на съда. За мен това беше и си остава огромно предизвикателство и ми носи огромно удовлетворение, тъй като още като ученичка и студентка съм се занимавала с журналистическа дейност. До този момент с медиите имаме много добра комуникация и съвместна работа, изградена на базата на взаимното доверие.

В съда имаме изработена Медийна стратегия, въз основа на която поддържам постоянен контакт с представители на медиите - от една страна да се даде обществен отзвук на всяко значимо за съда събитие или инициатива, а от друга - да се даде информация на обществеността по някои обществено значими дела. Сътрудничеството с медиите цели и да способства за повишаване на правната култура на гражданите.

Като пресаташе изготвям бързи и навременни прессъобщения, които поместваме на интернет- страницата на съда или предоставям директно на журналистите от региона. Провеждам с представители на местните медии ежемесечни срещи - брифинги, като ги запознавам с резултатите от дела, предизвикващи завишен обществен интерес, които са върнати от ВКС с окончателен съдебен акт. Старая се да отговоря адекватно на поставяните въпроси. Организирам пресконференции по особено значими въпроси. Съдействам на представители на медиите да присъстват в открити съдебни заседания (където това е допустимо), за да отразят значимо за обществеността дело.