Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред отхвърли тази седмица законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР, от който се очакваше да започне реформа в сектора.

Представителите на управляващата партия ГЕРБ в комисията начело с председателя Цветан Цветанов гласуваха за проекта, но с отсъствието на техен депутат. Отсъстваше и представителят на коалиционния им партньор от Реформаторския блок (ДБГ), а присъстващите, подкрепящи управлението депутати от АБВ и БДЦ, гласувайки въздържали се, на практика допринесоха за бламирането на вътрешния министър и вицепремиер по коалиционната политика, която уж подкрепят.

можел е и да осигури присъствието на отъстващите двама депутати, от които се е очаквал положителен вот, но не само това.

Можел е да прояви майсторството си в междупартийното договаряне, което вече е доказал безапелационно - например в спазаряването на избора от парламента на удобните именно на него (според собствената му представа) съдебни инспектори... Но не и за проектозакона за МВР.

Бламирането на проектозакона за МВР, с каквито и други думи да го замества Цветанов в коментарите си и колкото и да убеждава, че в пленарната зала ГЕРБ ще го подкрепи (не поставяме това под съмнение), отхвърлянето на закона, предшествано от остро критичното му изказване срещу заложеното в проекта, илюстрира студената война за овладяване на МВР, която се води. И в името на целта се жертва всеки опит за реформа.

- с демотивирана полиция, което я прави лесна плячка за скрити цели. Подобни на протеста през ноември 2015, когато хиляди униформени се изсипаха не пред сградата на финансовия министър, въпреки че точно той тайно вкара в Закона за бюджета орязването на заплати, отпуски и пенсии, без знанието на Бъчварова, а гневът се стовари върху нея, но и този скандал мина и замина без изясняване. Полицаите блокираха кръстовищата и гражданите се възмутиха - насъскването на хора едни срещу други е иизпитано средство и устройва войната за реванш.

Не знам дали Цветанов е имал пряко участие в онази конспирация на Горанов (да, тайните действия се наричат конспирация), но сегашните му критични изявления за проектозакона за МВР обективно хармонизират с тогавашния натиск над Бъчварова. Но големият въпрос е не Цветанов, а премиерът: къде беше тогава (къде е и сега) Бойко Борисов - като отношение и ясна позиция, който иначе декларира подкрепа за своя вътрешен министър?

Възниква въпросът дали пък премиерът и лидер на ГЕРБ не страда от илюзията, че войната за влияние, а в случая за реванш между подчинените, устройва и дори бетонира неговата безусловна власт?

Дори да е така, дава ли си сметка премиерът кой плаща за Цветановите амбиции? Не се ли досеща Борисов, че скъпо и прескъпо плащаме ние, гражданите, жертвите на вихрещата се престъпност в градовете, където не се мярка нощем полицейска патрулка; и старците по селата, където не виждат полицай...

Плащат и самите полицаи - хиляди от тях просто напускат, а оставащите в системата се превръщат в циници, които работят ден да мине друг да дойде.

Е да, власт в такива условия вярно е непоклатима...