Лековитият мурсалски чай може да бъде превърнат в поминък, но трябва подкрепа от държавата, коментира за БТА Любен Ушев от Смолян. Той е първият в Родопите фермер на мурсалски чай, който го отглежда в плантации в местности, където се среща и диворастящият.

За усилията си за опазване на вписаното в Червената книга растение Ушев получи няколко приза на британската организация Green organization, сред които "Gold winner 2007", "GREEN HERO 2008" ("Зелен герой 2008") , "Five-star member of the Green Organization 2010". Билката, която е известна и като пирински чай, от тази година е забранена за бране дори за лична употреба от естествените находища. Забраната е въведена заради хищническо и вандалско бране на чая през последните години, което застрашава да унищожи природните находища.

Ароматната билка се използва от поколения в Родопите при простудни, белодробни, бъбречни заболявания, пие се като общо укрепващо организма средство. В медицинските си проучвания и наблюдения д-р Анатолий Аликовски, автор на книгата "Мурсалски чай" и дългогодишен изследовател на билката, разглежда спектъра на лечебните въздействия на защитеното растение Sideritis scardica: при рак на простатата, остри и хронични бронхити, трахеити, ларингити, остри колити, хранителни отравяния, хронични гастрити, нефрити, бъбречни уратни камъни и пясъци, рак на простатата, безплодие при мъжа и жената, бъбречна недостатъчност и други. В медиите защитеното растение стана популярно и като "родопската виагра".

Ежедневната закуска на Любен Ушев от 70 години всяка сутрин започва с мурсалски чай. Производителят е нагледният пример за виталното действие на билката. На 74-годишна възраст и стаж в уранова мина, фермерът е неуморим, обработвайки със семейството си плантации от 20 дка с чаени насаждения.

Лековитата билка, считана за имуностимулатор, сама по себе си е илюстрация за оцеляване в екстремни условия. Чаят със сивкаво-зелени мъхести листа, напомнящи за еделвайс, вирее в най-високите части на планината, избуява по скали и каменисти терени. С най-добри качества е този мурсалски чай, който расте при надморска височина над 1200 м. "Опитоменият" в по-ниските зони и равнините става по-едър, но се счита, че не е толкова лековит и качествен.

В градината си в Смолян Ушев отглежда само стръкчета разсад за чай, а самите ниви с изчезващия растителен вид са разположени на 1300-1400 м надморско равнище край Триград в пояса на естественото находище. Мурсалският чай е там, където е варовикът, обяснява чаеният фермер.

Според него варовитите камъчета в почвата задържат и през нощта топлината, която е много важна за растението. Друго изискване за терена е да бъде проветрив, да се обветря. Ако се отглежда в градини, не трябва да се полива или наторява, препоръчва Ушев. Той разказва, че е създал своите плантации, започвайки от едно стръкче и постепенно е увеличил нивите до над 20 дка.

Докато разработването на медикамент изисква много финансови средства, то целебните ефекти на билката като чай вече се признават от потребители и в цялата страна, и в чужбина. Трябва да се направи нещо, защото този чай има бъдеще, твърди Любен Ушев.

Според него отглеждането на мурсалски чай може да се превърне в поминък за много хора не само в Родопите, но и в други региони, където има подходящи условия. Фермерът заявява, че е готов да предостави семена и разсад, ако институциите се ангажират с проблема и покажат намерения за създаване на работни места в тази посока. Собственикът на плантациите предлага да помогне със семена и за запълване на оредяващите естествени находища на чая край селата Триград и Мугла.

Ушев отбелязва, че е свидетел на множество вандалски набези на берачи, унищожаващи билката. Проблемът е, че чаят се бере още докато е зелен, когато няма качества, а и семенцата не са паднали в земята. Може да се познае, че мурсалският чай е готов като пристигнат пчелите, обяснява фермерът. Заради плантациите с дъхавия чай напоследък е повишено търсенето и цената на пчелния мед, произвеждан в Триград.

Въведената със заповед на министъра на околната среда и водите забрана ограничава досегашния режим на ползване, който допускаше събиране на билката за лични нужди с допустимо количество до 2 кг дневно. От това лято за нарушение се смята всяко бране на билката от естествените находища, а предвидените глоби за това са от 100 лв. до 3 000 лв. Продажбата на билката от култивиран мурсалски чай не се санкционира. По примера на Ушев, в района на Триград вече има няколко плантации със защитеното растение. Произходът на култивирания чай се удостоверява със специални сертификати, уточняват от ДГС-Триград.

Чай от нелегално бране и досега се продава на различни места, главно край пещерите в Триград и Ягодина, твърди Любен Ушев. Според него тези продажби подвеждат ценителите на билката, защото в много от случаите са откъснати от още зелен чай, в който липсват ценните качества.

Мурсалският чай става все по-търсен и в чужбина според наблюденията на фермера. Неговите прогнози са, че билката на Мурсалица може да се наложи и зад граница, ако се получи подкрепа от държавните институции, за да се представи на международни изложения и форуми.