Като цяло бих казала, че сред основните оплаквания, с които се сезира Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), са тези за липсата на справедлив съдебен процес и за начина на провеждане на арестите. Това каза пред "Дневник" съдия Юлия Лафранк от Естония, която от 2011 година правораздава в съда в Страсбург.

Разбира се, най-сериозните оплаквания, които не са много на брой, са за нечовешко и унизително отношение, обясни тя.

Лафранк отказа да коментира конкретно как България може да се справи с основните оплаквания срещу нея в съда в Страсбург, сред които са начините на арест у нас, бавното правосъдие и лошите условия в затворите. Като добра стъпка оцени въвеждането на мерки за справяне с неразумно дългите съдебни производства, които са били одобрени от ЕСПЧ. Но подчерта, че други проблеми остават, както е случаят и по отношение на много други държави.

Без да коментира конкретни случаи, тя отбеляза, че ЕСПЧ получава такива оплаквания срещу всички страни, а решенията за справяне с тях са различни. "Има закони - България вече ги има, има споразумения за финансиране за строеж на затвори например и винаги, разбира се, има значение манталитетът на съдиите и правоприлагащите органи, за което говорихме тук (по време на конференцията от 21 и 22 април - бел.ред.). Всички тези елементи се съчетават и трябва да се намери подходящо решение", завърши съдията.

Тя обобщи и изказванията по време на форума, организиран от правосъдното министерство във връзка с общественото доверие в съдебните системи на държавите, членки на Съвета на Европа, който се проведе тази седмица в София. Как се назначават съдиите е също от първостепенно значение за България, за да повиши страната доверието на хората в правосъдието. Необходимостта от независимост на съдебните съвети, където ги има, също бе спомената по време на конференцията. "Знам, че имате Висш съдебен съвет, който трябва да работи прозрачно и да бъде независим, а назначаването на съдиите е много важно", коментира Лафранк.

На следващо място е изключително важно да няма корупция и това също се дискутира от участниците, припомни съдията.

България не е сред първите три държави, срещу които има най-много подадени жалби в съда в Страсбург. Лидерството се води от Русия, Турция и Украйна, коментира съдията. "България не е сред тях - първите три, но аз не знам наизуст данните, дали не е сред първите десет например".

Според статистиката на секретариата на ЕСПЧ за 2015 г., държавите членки с най-голям брой осъдителни решения са Русия (109 решения), Турция (79), Румъния (72) и Украйна (50). В тази класация България се нарежда на 7-мо място с 28 решения. Директорът на процесуалното представителство на България в ЕСПЧ Милена Коцева обаче обясни пред "Дневник", че това са абсолютни стойности, а не пропорционални на броя население в страните.

За сравнение през 2011 г. осъдителните решения срещу България са били 52, за 2012 г. - 58, за 2013 г. - 26, 2014г. - 18.

До края на март 2016 г. решенията, с които България е осъдена са вече 21. Те са за едно или няколко нарушение на Конвенция за защита правата на човека (КЗПЧ). За първите три месеца на тази година, България е осъдена да заплати общо 179 200 евро. За цялата 2015 г. заради 28-те осъдителни решения, от бюджета са изплатени 415 240 евро за разноски по делата и за неимуществени вреди на жалбоподателите.

Съществена роля за високия брой осъдителни решения само за първото тримесечие на 2016 г., имат жалбите на Алексей Петров, Антон Петров-Хамстера и братята Пламен и Йордан Стоянови-Дамбовците. България ще трябва да плати общо обезщетение в размер на близо 110 хиляди евро, заради арестите им през 2010 г. в хода на проведената операция "Октопод", когато министър на вътрешните работи бе Цветан Цветанов.

Забелязва се траен спад на висящите жалби срещу България като през 2011, те са били 4050, а сега са 794. Лидери тук отново са Украйна (над 14 хил. жалби), Русия (9150) и Турция (8650). За спада на висящите оплаквания срещу България има няколко причини, обясни Коцева. След законови промени казусите по жалби за бавно правосъдие могат да се уреждат и от националното право, като България сключва с жалбоподателите приятелски споразумения или одобрява едностранни декларации.

Едностранна декларация се прави в случаите, когато ЕСПЧ е предложил на страните да приключат делото с приятелско споразумение, посочил е сумата за обезщетение, но жалбоподателят е отхвърлил предложението. Едностранната декларация слага край на делото и със заплащане на обезщетението случаят се закрива.

Освен това е въведен едноличен съдебен състав в ЕСПЧ, който е подпомаган от експерти, които разчистват недопустимите жалби и така те въобще не се разглеждат от съда. Въведена е и филтрираща секция на делата, която ги подрежда по приоритет. Правилата за подаване на жалби вече са по-стриктни, след като има специален формуляр за попълване. Нередностите в него водят до недопустимост на жалбата и така делото отново не стига до разглеждане от съда.

Обезпокоителен оства фактът, че срещу България най-многобройните жалби са за нарушения на най-съществените права – забраната за нечовешко и унизително отношение или наказание и липсата на ефективно разследване в тези случаи, както и в случаи на смърт - броят им за 2015 г. е 17. Следват нарушения на правото на ефективно средство за защита - 9 случая; правото на мирно ползване на собствеността и правото на справедлив съдебен процес по 5 оплаквания и др.

Коцева разказа за "Дневник", че средно делата се решават от ЕСПЧ за 5-6 години, но даде пример с постановено решение на 21 април 2016 г. по делото "Иванова и Черкезов срещу България", където съдът прие, че разрушаването от властите на единствения дом на семейство от Синеморец представлява нарушение на Конвенцията, тъй като то нарушава правото им на неприкосновеност на личния и семейния живот и жилището. Това дело е разгледано и решено за срок от една година.