Продажбата на 70% от сръбския мобилен оператор "Моби 63" показа няколко неща.

Първо, всички печелят от публичността. Кандидатите за компанията бяха сериозни имена в бранша, а постигнатата цена е доста висока в сравнение със сходни компании в региона. Разбира се, трябва да се отчете, че "Моби 63" има сериозен потенциал за развитие. Най-важното обаче е, че търгът, който беше предаван по държавната телевизия, не остави съмнения в легитимността на купувача и няма да предизвика съдебни битки, политически интриги и дори смяна на министри, каквито прецеденти има например в България. Подобен стил на поведение дава много ясен сигнал не само към големите чуждестранни инвеститори, привлича чисти капитали и показва, че борбата с корупцията не е само на думи, защото именно непрозрачността създава съмнения за наличието на корупционни практики.

Второ, в Сърбия се учат, и то бързо. Пресен пример за подобна сделка е продажбата на металургичния комбинат "Криворожстал" в Украйна през миналата година. И тогава имаше същите последици, които накараха всички анализатори да обявят сделката за невиждан успех.

Всички тези плюсове са изтъквани и в България по различни поводи. Сега обаче остава да докажем на всички, че "ученето" може да не е само сръбски патент. Моделът на максимално публичното вземане на решения трябва да заработи, и то не само за приватизацията, а и при концесиите. Със сигурност критиците на такава политика ще намерят недостатъци в нея, но истината е, че засега нищо по-добро не е измислено. А и това е може би най-европейската крачка на България.