Под сянката на Русия литовците строят полигон, имитиращ Вилнюс
Този град още си няма име, но сградите му са почти готови, а по улиците е положен асфалт. И въпреки това никой никога няма да го нарече свое родно място.
Все по-притеснени от военните настроения в съседна Русия, литовците довършват тази имитация на селище на полигона "Пабраде", в която да се провеждат учения за действия в градска среда. Това е първото подобно съоръжение в балтийските държави. То се възприема като символ на сериозността, с която местните власти се отнасят към заплашителните действия и реторика на Москва.
Литва, най-голямата от трите републики, започна сериозно да гледа на състоянието на отбраната си през 2014 г., когато бе анексиран украинският полуостров Крим. Правителството във Вилнюс увеличава бюджета за отбрана с по една трета всяка година и това е най-високото темпо на страна от НАТО.
През 2017 г. за целта ще отидат 725 млн. евро, или 1.8% от БВП. Това е почти толкова, колкото сборните разходи в периода 2011-2013 г. Това направи страната с малко по-добра защита и ще увеличи въздържащия ефект срещу потенциални врагове", коментира през "Ройтерс" министърът на отбраната Юзас Олекас.
През 2013 г. Литва отдели около 0.8% от своя БВП за отбрана - доста под неофициалния праг от 2%, който НАТО определи. Единствено Люксембург е заделил тогава по-малко средства. През 2014 г. обаче започна увеличение на силите за отбрана, отчасти благодарение възстановяването на наборната служба. Армията започна да се оборудва с модерни оръжия, включително противотанкови и зенитни ракети. Полигоните се обновяват и до 2022 г. ще удвоят капацитета си.
Разходите на отбрана на Литва са по-малко от 1% от общите за алианса и миналата година са били около 140 пъти по-малък от този на Русия.
Имитацията на селище на полигона "Пабраде" още си няма име, но на входната табела пише "Вилнюс", столицата на Литва.
Съоръжението с 26 тухлени двуетажни сгради, разположени около голям централен площад, включва полицейски участък, автобусна гара, търговски център, училищен двор, футболно игрище и църква с камбанария. "Не би приличало на литовско село, ако няма църква, нали", казва капитан Нериюс Рочевичус, комендант на полигона.
Тук има изградена и канализационна система, за да се обучават войниците за сражения под земята. "За разлика от това, което сте виждали по филмите, врагът ще стреля не само от прозорците, но и от шахтите", обяснява Рочевичус.
Максималният капацитет на съоръжението е над 1000 военни за обучение, включително с танкове и бронирани машини. За максимално близки до реалните условия са монтирани улични лампи, пейки и кошчета за боклук, а прозорците са барикадирани като по време на война. За първото учение през юли е планирано да има и "жители" - полицаи, деца, граждани в паника.
И това няма да е единственият подобен полигон - през 2019 г. на друго място в Литва ще се появи още един такъв. Вече се използва трети обект - стрелбище с лабиринт от коридори и малки стаи, където срещу манекени се стреля с бойни патрони.
Литва иска да демонстрира на срещата на НАТО на върха през юли във Варшава, че изпълнява своята част от партньорските ангажименти и в отговор очаква другите в алианса да изпратят допълнителни войски в района, за да въздържат Русия.
Два от най-модерните американски бойни самолети пристигнаха тук преди десетина дни като демонстрация на подкрепа от Вашингтон. Балтийските страни и САЩ са ядосани от това, че руски бойни самолети извършиха "симулация на нападение" срещу американски кораб и опасно прелитане покрай американски разузнавателен самолет.
Проучване на калифорнийската RAND Corporation показва, че трите балтийски републики може да бъдат окупирани за 3 дни от руската армия, а САЩ и НАТО нямат нито един печеливш ход за реагиране. Около 7 бригади, три от тях с тежка бронирана техника, ще са нужни за защита на района, допълват авторите.
Литва е притеснена от способността на Русия чрез ракети, подводници и други сили, разположени в Калининград, да попречи на подкрепления от НАТО да достигнат до балтийските страни. Алиансът много добре знае, че това е проблем, с който трябва да се справи, каза миналия месец във Вилнюс вече бившият командващ силите на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав.
"Имаме необходимите средства, но трябва да поработим върху капацитета си, за да предотвратим подобно изолиране. И това не се случва само с Калининград, но също така и в Черно море, в Източното Средиземноморие и други места от периферията на НАТО. Затова като съюз трябва да решим този проблем, тъй като той ще ограничи всичките ни бъдещи варианти за действие."