Вече година и половина жителите на панагюрското село Попинци се противопоставят на канадската фирма "Мартерн", която от август 2004 г. има тригодишен договор с екоминистерството за търсене на полезни изкопаеми в находището "Петелово" - възвишение на около 2 км по права линия от селото. В началото на юли попинчани проведоха допитване, от което се оказа, че 97% от хората в селото са против проучването и добива на злато. От 36 дни жителите на Попинци са опънали няколко палатки на пътя за сондирания терен и не пускат работниците на "Мартерн" до него. Миналата седмица изпълнителният директор на фирмата Джон Мензайъс заяви пред медиите, че зад хората и местната власт в Попинци и Панагюрище стоят икономическите интереси на друга фирма, но не назова имена.

За да докаже, че "Мартерн" не замърсява околната среда при проучванията си, изпълнителният директор на фирмата Джон Мензайъс облизва парче руда, извадено при сондажа. "Защо ближе камъка, а не близне цианида", остро реагират хората от палатковия лагер на "Петелово".

Ако проучванията на "Мартерн" се окажат успешни, те ще получат концесията за добив по право, обясняват от инициативния комитет. Предвидената технология е цианидно излужване. Тя извлича 95-96% от златото, обяснява Дойчо Прасев, който има доста опит в минната промишленост. Хората с насмешка коментират брошурите, които "Мартерн" е раздала, за да ги запознае с дейността си и да ги увери, че няма да им навреди. "Само деца не ни обещават", смее се възрастен човек. Учат ни какво е сондаж, присмиват се всички и обясняват, че в селото през къща има сондьор, а в останалите миньор заради изпъстрения с рудници район.

Златото в "Петелово" е фино пръснато в решетката на пирита и само чрез цианид може да се извлече, твърди Георги Даскалов от комитета. "Когато питаме фирмата дали има друга технология, мълчат", ядосват се хората.

Попинчани припомнят, че "Петелово" е проучвано дълги години още по Живково време и се знае, че има злато. В средата на 80-те е имало проект за цианиране и държавата е обмисляла да изсели Попинци, но заради екологичния риск находището не е разработено. Местните искат в България да се забрани цианидното излужване. Такива неща се правят, но не в такава малка страна, където живеят хора толкова близо, казва Даскалов. Попинчани се страхуват, че при земетресение или друго бедствие цианидът от хвостохранилището може да попадне в подпочвените води и оттам през реките до Марица и Егейско море. "Може да излязат нови, безопасни методи за разработка. Не може ли тогава златото да остане за нашите внуци?" - пита Стоян Лютов.

"Трийсет дни стоим, ако се наложи още 330 ще стоим", провиква се категорично възрастна жена от тълпата. Попинчани са решили да си строят къща за зимата и да не сдават поста си. На въпроса какво ще правят, ако пак им пратят полиция и жандармерия, имат кратък отговор: ние сме голямо село, да видим как ще ни надвият. Кметицата Мария Шопова казва, че хората са зарязали и животните си, и сеното, и лозята, за да се качват на "Петелово". "Запуснали сме домовете си, спим по два часа", казват жените.

През деня по чакълестия и доста неравен път между хълма и Попинци сноват 2-3 коли и един камион. Те докарват който има време да се присъедини към постоянните дежурни. А по-младите не се притесняват от разстоянието от 4.5 км и смело ги преброждат пеш.

В лагера има шест палатки. Хората са занесли матраци, стар касетофон, антена. Няколко маси образуват дългата трапеза, на която всички се събират. Направили са си чешма. Наоколо има хора на всякакви възрасти - от деца на 2-3 години до старци. Донесли са си всичко необходимо, за да преживяват. И много хъс. "Сега само да свирнем и цялото село ще дойде", илюстрира единството им Лютов.

Споменаваме проучването и само за части от минутата във въздуха прехвърчат десетки гневни реплики. "Той (Мензайъс - бел. ред.) да иде в Канада да си трови с цианиди техните деца." Не дават дума да се продума за продължаване на сондажите. "За да идат да работят, ще трябва да минат през децата и през нас. Селото ще ги насмете", отсичат попинчани.

Формулата им за действие е "змията трепем на главата, а не на опашката". Т.е. опълчват се срещу проучванията на "Петелово", защото са убедени, че те ще доведат до концесия и добив. "Оттук ще тръгне второто априлско въстание, ако се наложи", казва Пенка Костадинов. Докато гневно "излива" страховете си за бъдещето на селото, очите й неволно се напълват със сълзи - от тези, които просто потичат, когато нервите ти са опънати до крайност.

На не повече от 50 м е лагерът на работниците от "Мартерн". "Седим и чоплим семки", отговарят те на въпрос как са. Откакто е блокиран пътят до сондата, тяхната работа е да дежурят на техния си пост и се редуват на две смени. Сянка им прави опъната шатра, подпомогната от размерите на натоварения с техника камион. И те си имат палатка, масичка, столове, стар телевизор "Юност", ВЕФ.

"Противниковият отбор" твърди, че има доста хора, които подкрепят работата на "Мартерн", защото им дава прилично препитание и се съмняват в резултатите от референдума. Според тях

"Втора година работим към тая фирма. Не дават един фас да хвърлим горе при сондата", казва Лука Юруков. Канавите се пълнят със скала, след това с хумус и се рекултивират, обяснява той.

"Те не дават да им обясниш и започват с крякания", казват работниците. Сега се прави проучване, няма да се използват нито взривни вещества, нито химикали, обясняват те. Според тях в конфликта са замесени интересите на други фирми, които плащат на част от инициаторите на защитата на "Петелово" и издържат лагера. В селото много хора са без работа и се препитават с животновъдство. Подлъгали са ги, че няма да има кой да им купува стоката. "Ние също сме от Попинци, не сме тръгнали да си тровим децата", казва един от тях. Те твърдят, че рудата няма да се обработва с цианид в Попинци. На това мнозинството отговаря: "Е пак ще е в България. Да не би да го пратят в Канада?!"

Работниците разказват, че преди години жп линията между Пловдив и Панагюрище трябвало да минава през Попинци. Хората обаче се надигнали, че има опасност за домовете им, и затова сега нямат влак. Въпреки че полицаите, дежурящи около протестиращите, казват, че напоследък не е имало проблем между тях, двата "отбора" не говорят хубави неща за противниците и се състезават да си уронват престижа.

Кметицата Мария Шопова с помощта на общината в Панагюрище търси подкрепа при институциите. "Казват, че ще е много трудно работата да се развали", споделя тя. Вече се срещнахме с президента Георги Първанов, с председателя на парламента Георги Пирински, който е депутат от пазарджишкия район. Той се ангажира да говори с екоминистъра Джевдет Чакъров, разказва Шопова. За проблема знае и премиерът Сергей Станишев, сезиран е и главният прокурор Борис Велчев. Сега селото чака някакъв знак.

Попинци има 2400 жители. В него има шивашки цех, където работят 80 жени, и цех на панагюрската "Оприкс", където прехрана намират още 30, обяснява кметицата. Пловдивчани ивестирали в две оранжерии, където да работят 100 души, но сега изчаквали да видят какво ще стане.

"Нямаше да бъде излишно да се добива злато, ако не беше толкова опасно. А никой не казва друго", казва кметицата. Тя обяснява, че там, където е текла киселата вода от направените вече галерии на "Петелово", няма растителност. В момента теренът обаче се охранява и няма как да се стигне до него. "Хората са много изнервени. Жал ми е като отида там и ме гледат с надеждата за добра новина. А как чакат пресата сутрин", споделя Шопова.

В понеделник екоминистърът Джевдет Чакъров се срещна с Пирински да си говорят за Попинци. Според Чакъров казусите за добив на подземни богатства, особено благородни метали, са колкото екологичен, толкова и икономически проблем, за решаването на който се изисква държавнически подход. Той неведнъж вече заяви, че трябва да се преразгледат договорите за подземните богатства и да се види дали са защитени националните интереси. По неговите думи страната получава твърде малко за тях на фона на печалбите, които очакват концесионерите от добивите.

Представителите на екоорганизациите твърдят, че годишно България губи по 1 млрд. долара заради неизгодни договори за концесии за добив на благородни метали. От "Мартерн" намират тези доводи за несъстоятелни.