Агентите на Сикрет сървис, които пазят Доналд Тръмп, видимо се удвоиха на брой във вторник вечерта.

Политически гений, ксенофоб, расист, нарцисист, истински водач, способен да промени Америка, женомразец, безскрупулeн (или опитен, а защо не и двете) бизнесмен, талантлив шоумен, спасител, мъжкар със силна ръка, непоносим грандоман, лъжлив Мюнхаузен с птиче гнездо на главата си, откровен майтап – към всяко от тези разнопосочни определения той сега практически сигурно ще добави и "кандидат-президент на Републиканската партия". Едва ли някой днес приема на шега човека, който слезе помпозно с ескалатора, за да обяви кандидатурата си на 16 юни миналата година. След оттеглянето на Тед Круз във вторник Тръмп може да бъде спрян само с революция или атентат. Сенаторът загуби катастрофално в Индиана и привечер обяви решението си с кратка реч.

Председателят на националния комитет на Републиканската партия Рийнс Прийбъс не изчака и половин час преди да изпрати туит, в който наричаше Тръмп "кандидат, около когото трябва да се обединим". Това бе като бяло знаме върху руините на превзета крепост. Не че всички от десницата са готови да вдигнат ръце. Лора Буш се изтърва, че по-скоро би гласувала за Хилари Клинтън, отколкото за Тръмп. Същото каза и водещ съветник на Джон Маккейн, съперникът на Барак Обама от 2008 г. Друг сенатор надигна глас, нещо подобно заяви и редакторът на популярния консервативен сайт RedStates.com. Не искам да съм в положението на републиканците, които сега са разкъсвани между нуждата да преборят омразната Хилари Клинтън – също почти сигурен представител на демократите наесен – и отвращението към Тръмп като узурпатор на трона на Роналд Рейгън.

Няма кандидат в американската политическа история, по-недолюбван в самата партия, която номинално трябва да представлява. Загубих сметка за опитите на лидерите на републиканците да потопят Тръмп (пуснете си търсене с хаштага #neverTrump и ще видите). Той издържа на едноседмичен бараж от 5-6 хил. излъчвания на негативни политически реклами в Индиана, който май постави рекорд по плътност на заградителния огън в историята на американските кампании. Круз и последният оставащ кандидат Джон Кейсик дори бяха сключили нещо като пакт за ненападение. Губернаторът на Охайо практически се изтегли от консервативния щат в Средния запад, който би трябвало да е плодородна почва за десен идеолог като Круз.

И нищо, Тръмп помете опозицията. Преди няколко дни Круз бе наречен "Луцифер в плът" от бившия лидер на републиканците в Конгреса Джон Бейнър, но не показа и половината от дяволските умения на съперника си. И той, и партийните старейшини, които го подкрепяха, сякаш постоянно забравяха, че Тръмп не води идеологическо движение, а поход на недоволните, който гледа невротично на проблемите и осигурява псевдотерапевтичен изблик за емоциите. Тръмп е култ, не програма. Ако някой очаква от него например да задълбочи фактологията, да обяснява по-смислено или разумно програми – забравете. Ядосаните хора нямат нужда от премерени доводи, а от начин да избълват емоциите си.

Републиканската партия трябва да си изболедува тази треска, преди да може да оформи някакви що-годе конструктивни послания за бъдещето. Очаквайки загубата на Круз в Индиана, флагманът на консерватизма в. "Уолстрийт джърнъл" призова републиканците да не пречат на Тръмп, ако той вземе номинацията. Редакционна бележка заключи, че и да спечели, и да загуби, успехът на неговата кандидатура към днешна дата няма как да не доведе до сериозно преразглеждане на това какво и кого всъщност представлява тази 160-годишна партия.

Десетте месеца на кампанията им досега приличаха на групов развод, отначало между 17, а накрая трима души. Не остана неизречена обида, като дори най-внимателният наблюдател се объркваше на моменти кой срещу кого е и кой кого подкрепя, и кой какви сметки си прави. До последния момент в Индиана например Тръмп нагнетяваше обстановката, като цитира една таблоидна глупост отпреди няколко дни, че бащата на Круз е бил забелязан с Ли Харви Осуалд, убиеца на Джон Кенеди. Това принуди сенатора да изкара престарелия си кубински родител на няколко предизборни митинга.

Светът му се срути, когато републиканският електорат в Индиана предпочете бизнесмена с 53% на 37%. Круз произнесе реч, която може да влезе в аналите като един от най-обърканите и горчиви образци на обидена политическа реторика. Той дори не спомена Тръмп по име, камо ли да го поздрави за успеха, пък макар и през зъби. В подобни моменти става ясно защо Круз няма приятели в Сената.

The strange feeling when a repulsive person drops out of an election & you're worried because of the even more repulsive alternative. #Trump

— Peter Sunde (@brokep) May 4, 2016

Тръмп всъщност е най-опасен, когато говори, без да бъде краен, без да обижда и напада прекомерно. Контрастът е много силен, ако сутринта той нарича съперника си "Лъжливия Тед" (Lyin’ Ted), а вечерта казва, че сенаторът има блестящо политическо бъдеще и че е водил достойна, силна кампания. Тръмп знае как да се плъзне от плътната арогантност към привидното смирение.

За момент той остана без противник и изглеждаше почти шокиран, че вижда оградата на Белия дом пред себе си. Дали ще може да я прескочи остава да видим. Сигурно е, че кампанията през есента ще бъде брутална. Съмнявам се, че Клинтън дори може да заподозре отсега какво ще каже по неин адрес Тръмп. По много начини тази надпревара вече е безпрецедентна – неортодоксален бизнесмен без ден политически опит срещу първата жена, кандидат за президент от основна партия. Клинтън има предимство, когато се анализират шансовете ѝ щат по щат, но има и някои потенциални проблеми. Залезлите индустриални райони в Мичиган, Индиана, Пенсилвания, Охайо, да речем, могат да се окажат неочаквано податливи на популистки заклинания. Флорида е винаги на калъч. Вирджиния е амбивалентна. Не бих изключил изненади, макар че няма да са с коефициент 1 към 5000 като титлата на "Лестър сити".

И все пак въпреки шеметния си възход Тръмп има сериозни проблеми с някои ключови групи. Да не забравяме, че досега беше фаворит в един ограничен електорат, а наесен ще се изправи за оценка пред цялата нация. Сред малцинствата, жените, младите избиратели неодобрението към него гони 70 - 80%. Той може да изглеждаше неуязвим досега, но всичко, което избълва по време на кампанията, е грижливо филмирано и архивирано за бъдеща употреба. Припомнянето на подобна информация няма да разубеди правоверните, но ще активира отвратените от него.

Круз направи опит да използва тези настроения с безпрецедентния си избор на вицепрезидент още преди да е номиниран. Пъргавият Тръмп намери начин да използва и това срещу него, когато Карли Фиорина се спъна и падна от сцената, а сенаторът дори не забеляза. С безпощадния си нюх на комик бизнесменът веднага направи скеч от инцидента и го изигра пред почитателите си. Каквото и да кажем, удава му се много добре да осмива другите.

Демократите са болни от сходна треска като републиканците, но я карат с много по-ниска температура. Техните най-свирепи сблъсъци изглеждат по-скоро като страшни истории, разказани край лагерния огън. След загубата на Хилари Клинтън в Индиана Бърни Сандърс твърди, че остава непоколебим в кампанията си, особено след успеха във вторник. Но изоставането му вече е почти непреодолимо. Малко преди това той бе принуден да уволни близо една трета от екипа си. Има някаква надежда да обърне нещата, особено ако спечели оставащите щати (включително Калифорния на 7 юни) много убедително и така убеди някои от т.нар. свръхделегати да гласуват за него, но вероятността за това е малка.

You thought you saw an angry electorate voting for #Trump in the primary, wait until you see the angry conservatives NOT voting GOP in Nov!

— Ex-GOP Todd Hagopian (@ToddHagopian) May 4, 2016

Сандърс говори все по-често как ще промени дебата по време на партийния конгрес през лятото. Изглежда, че амбицията му е да се наложи с ключови елементи в бъдещата платформа на демократите. Продължаването на кампанията може да се разглежда като натиск за олевяване на иначе центристката Демократическа партия. Хилари и Бърни може да се срещнат скоро някъде за преговори. Не бих се изненадал.

Споменавайки Луцифер, ми хрумна, че дърпането на дявола за опашката понякога може да има интересни резултати. Помня момента, когато точно преди пет години Тръмп седеше на масата в залата по време на т.нар. бал на кореспондентите, където се събира политическият и медиен елит. Обама се присмиваше откровено на лидерските му умения, знаейки отлично нещо, което всички щяха да научат 24 часа по-късно. В същия момент елитният "Тийм сикс" се товареше на хеликоптери на път към дома на Осама бин Ладен в Аботабад, Пакистан.

Не е много дълбоко заключение да се твърди, че присмехът е жегнал Тръмп дълбоко. Като човек, несвикнал на възражения, той показа тънка кожа в някои моменти по време на кампанията. По-дълбока тайна е дали точно тогава бизнесменът се е амбицирал да влезе сериозно в президентската надпревара някой ден. Обама се пошегува в събота, че Тръмп може да бъде на неговото място по време на бала догодина.

Ако излезе прав, Луцифер си тръгна от Индиана, но дяволът може да се върне в Мичиган.

___________________________________________

Бележка: Разписанието и резултатите на първичните избори е тук.

Отлично направена карта може да намерите тук.

Авторът приема читателски коментари и въпроси на [email protected]