За "берлинчаните", "желираните понички" и ДОСТ
Оправдавайки очакванията, етническите партии вече активно използват промените в Изборния кодекс за нахъсване на техния електорат. Валери Симеонов от Патриотичния фронт, който стана мотор на "реформата", наля още масло в огъня, като откровено заяви: в Турция "ги ударихме най-много", от "136 секции сега там ще има само 6".
ДОСТ, която разчита основно на гласовете от южната ни съседка, е в по-голяма степен засегната от промените от ДПС. Лидерът на новата партия – Лютви Местан, определи Изборния кодекс като продължение на възродителния процес, "съвременна редакция на фашисткия Закон за защита на нацията" и предвиди, че изборният туризъм (т.е. практиката членове и симпатизанти на етническите партии, които живеят в Турция, да отиват под строй "във ваканция", за да гласуват в България) ще се възстанови. Не е изключено лидерът на ДОСТ максимално да се възползва от ситуацията и, представяйки се за автентичен закрилник на българските турци, да опита късмета си на предстоящите президентски избори. Думите (а и плановете) на Местан не са изненада; като всеки политик той обикновено пресолява речта си, както и в този случай, с познати похвати като хиперболата и демонизацията на опонента, върху които се стреми да трупа дивиденти. Какво обаче представлява новата партия на Местан и дали той е най-подходящият критик на т.нар. възродителен процес?
Нека се върнем към учредителната конференция на ДОСТ. Тогава остра дискусия породиха думите на един от гостите на форума, заместник-председателя на Партията на националистическото движение в Турция Семир Ялчън, които бяха преведени така: "Където и да се говори турски език, за нас това място е част от нашата родина." Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт нарече изказването "провокация", която цели "дестабилизацията на България". Журналистът Георги Коритаров от своя страна сметна, че споменатото от турския политик е "нормално послание" и нарочно се преекспонира от националистите. В подкрепа на това Коритаров цитира думите на вицепрезидента Маргарита Попова: "България е там, където се говори на български."
Хюсеин Хафъзов от ДОСТ обаче предложи по-точен (според него) и по-поетичен (според мен) превод на Ялчън: "Където и да се вее нашият езиков флаг, където и да се говори турски език, това кътче е родина за нас." За Хафъзов изказването "не съдържа претенцията, че България е част от Турция", а означава, че "проф. Ялчън приема и България за своя родина". Според политика от ДОСТ репликата на Ялчън била подобна на прочутите думи на Джон Фицджералд Кенеди (1917 - 1963 г.) – "Аз съм берлинчанин" ("Ich bin ein Berliner"). Както е известно, те са произнесени от американския президент по време на речта му на 26 юни 1963 г. в Западен Берлин.
Няма да коментирам факта, че и досега продължава дебатът върху това дали всъщност Кенеди не е направил комичен гаф, казвайки нещо, което на немски би трябвало по-скоро да се преведе като "Аз съм поничка". Критиците на президента, които считат, че преводът е погрешен, изтъкват неправилната според тях употреба на неопределителния член "ein" пред "Berliner" – освен "берлинчанин" това е и думата за вид апетитна желирана поничка. Тази популярна "теория" по-скоро е оборена от филолозите и историците. Връщайки се обратно върху пространните лингвистични интерпретации на г-н Хафъзов, припомням азбучния принцип на политологията и на кризисния PR, че колкото по-дълго post factum се обяснява "кой", "защо", "как", "кога" и т.н. е казал нещо, толкова по-сигурно е, че е по-добре то изобщо да не е било изричано.
Няколко извода:
Първо, независимо от това дали, както твърди Местан, 20% от членовете на ДОСТ са българи или не, това е етническа партия. Тя разчита на и ще търси предимно гласовете на българските турци (в това число особено на преселниците в Турция) и вероятно "рекрутира" и сред помаците и ромите. В този смисъл ДОСТ е аналог на ДПС. Нищо ново не добавят и пламенните уверения (до болка познати от реториката на ДПС), че новата формация е партия на "всички българи", защитник на "ценностите на НАТО и ЕС".
Второ, за разлика от ДПС обаче ДОСТ се ползва с откритата подкрепа на турската държава и турския политически елит. Няма значение как ще интерпретираме думите на Семир Ялчън. В политиката символиката често е много по-важна от вербалната комуникация. Недвусмислен израз на споменатата подкрепа беше самото присъствие на учредителната конференция на турския посланик Сюлейман Гьокче и висши политици от южната ни съседка (три турски партии бяха изпратили свои представители). Тази показност, това афиширане на "политическия гръб", на който ДОСТ може да разчита, разкрива, че формацията е качествено ново явление в българската етническа политика.
Макар отношенията на ДПС с Турция винаги да са били сложни (далеч преди забраната, която получиха Ахмед Доган и Делян Пеевски да влизат в страната), движението също разчита на външни "фактори". От своето създаване през януари 1990 г. обаче ДПС полага, общо взето, последователни, макар и неуспешни усилия, ако не да прикрие своята природа, поне да не я демонстрира, дразнейки очите на обществото.
Трето, ДОСТ няма да бъде "доброто ДПС". Негативният имидж на ДПС се дължи на спорното му участие в три правителства – на Симеон Сакскобургготски, на Сергей Станишев и на Пламен Орешарски, както и, не на последно място, на "изявите" на философа-хидроинженер Доган и неговите откровения за "обръчите от фирми". Критиците на ДПС понякога обаче забравят нещо много важно. В тесния смисъл на думата движението дори не е етническа партия. Това е олигархична корпорация, която фактически само претендира, че изразява интересите на малцинствените общности в България, хвърляйки, когато е нужно, "залъци" и "залъгалки" на своя електорат.
ДПС е креатура на Държавна сигурност, инструмент за контрол над малцинствата; начело на движението са поставени хора с агентурно минало и изфабрикувани "героични" биографии.
Местан, водачът на ДОСТ, е част от този "екип", с дългогодишен стаж в ДПС. Трудно е да повярваме, че той е способен въпреки разкаянието му (след като беше низвергнат от ДПС) да постави основите на формация, която да избегне недъзите на бившата му партия. Едва ли Местан, агентът на ДС, е човекът, който може да припомня патетично за травмата от възродителния процес. За мен радостта на част от политиците, че ДОСТ има потенциал да отслаби ДПС (както показва изследване на "Галъп", засега този потенциал е по-скоро скромен, но ДОСТ все пак привлича погледите на една четвърт от привържениците на движението), е прибързана. Просто казано - това, което ДОСТ предлага на политическия пазар, е клонинг на корпоративния пирамидален модел на ДПС, но под силното влияние на Турция.
С оглед на всичко посочено по-горе тогава не се ли оказва, че процедурната хитрост с ограничаването на броя на секциите, гласувана от Народното събрание на Велики четвъртък, все пак е оправдана?
Отговорът е "не". Не, защото за избирателите на етническите партии промяната в Изборния кодекс остава трик, който нагло им беше размахан в лицето от "патриотите"; процедурен финт, който независимо от твърденията на Красимир Каракачанов, водачът на ВМРО, цели да ги прецака. Не, защото "реформата" дава възможност на лидерите на ДПС и ДОСТ да влязат в костюми на "супергерои", превръщайки своя електорат в мъченик. Отсега можем да предвидим, че подобен отрицателен бумерангов ефект ще има и един евентуален отказ на съда да регистрира ДОСТ.
Съществуването на партии на етническа и верска основа противоречи на Конституцията на България от 1991 г., но духът вече е пуснат от бутилката. Решението е в разкриването на същността и механизмите на работа на етническите формации в българската политика, като по този начин се помогне на техните избиратели да "отворят очи" за реалния облик и характер на техните "водачи".
Разковничето е в ограничаването на авторитарните тенденции, които са аксиоматични за повечето български партии, изкореняването на корупцията и непотизма, които засягат политическата система като цяло, а не само отделени формации. Пътят преминава не през противопоставянето на българите на малцинствата, а през последователния и искрен ангажимент от страна на държавата и политическите институции посредници към тяхното пълноценно включване в политическия процес.