Говорят различни езици, изповядват различни религии, а общото между тях е само врагът им - "Ислямска държава". Фоторепортажът на агенция "Ройтерс" разказва историята на един необичаен боен съюз между светски настроени кюрди и арабски племена в Ирак.
Говорят различни езици, изповядват различни религии, а общото между тях е само врагът им - "Ислямска държава". Фоторепортажът на агенция "Ройтерс" разказва историята на един необичаен боен съюз между светски настроени кюрди и араби сунити в Ирак.Той се оформя, след като през 2014 г. иракската армия не успява да защити от джихадистите големи територии в северната част на страната около град Синджар. На помощ се притичва сирийското крило на терористичната групировка Кюрдска работническа партия (PKK), която е базирана в Турция. Те печелят доверието на местните и заедно създават Синджарските отряди за съпротива (YBS). Сега PKK и бойците от сунитското арабско племе шаммар владеят територията. 
Сътрудничеството им е изненадващо, тъй като много язиди, които са религиозна общност, съставена от етнически кюрди, обвиняват сунитите, че са съдействали на "Ислямска държава". Джихадистите преследват особено жестоко язидите и християните в Близкия изток. 
"Хаосът има неочаквани резултати", казва лидерът на арабите Абдулхалек ал Джарба. "Даеш" промениха политическата карта на региона." "В началото се колебаехме", коментира жилав стар арабин от отряда, който вече наброява над 400 души "Мислехме, че са кюрдски окупатори". 
Но миналата седмица съюзът спечели първата си обща победа срещу "Даеш". Сега те укрепяват позициите си близо до границата със Сирия. Планират да си върнат и други арабски и язидски села и да се присъединят към нападенията срещу Мосул, който е на около 160 км на изток. 
Крайните им цели обаче са различни. Арабската милиция иска да върне на Багдад властта над тези неплодородни земи, докато кюрдите предпочитат да създадат нов модел на управление, основан на философията на основателя на PKK Абдулла Йоджалан.Той поведе групировката на война срещу Турция през 1984 г., но сега твърди, че на кюрдския въпрос трябва да се търси политическо решение. От 1999 г. насам Йоджалан излежава доживотна присъда в турски затвор. На снимката: мавзолей на PKK в Синджар. 
"Когато другарите освободят някое село, оставят хората сами да решат какво искат", казва 18-годишния Евин – сирийски кюрд, който се е присъединил към крилото на PKK в Сирия, преди да дойде в Ирак. "Идеологията на водача не е само за кюрдите." Но арабските бойци не са съвсем наясно кой е човекът с мустаците (на снимката). 
"Нашият живот е различен от техния", казва боец от Турция, който опитва да учи арабски, за да говори с местните. "Ние имаме идеология, а те нямат." Идеите на PKK са чужди на консервативните, племенни общества в Северен Ирак. На снимката: мемориал за загинали бойци от Сиджарските отряди за съпротива (YBS). 
Разликите са най-видими в присъствието на жените войници. Те са необичайна гледка в свят, където момичетата рядко напускат домовете си. Една от дамите, на име Хевидар, казва, че в началото арабите избягвали да говорят с тях. "Научиха се след месец-два." 
В началото присъствието на жени е било неприятна изненада, казва един от арабските командири – Абу Хаза. "Мислехме, че лесно се плашат, но си променихме мнението", признава той. Реагира със смях на идеята, че и техните жени могат да се присъединят към боевете. "Имаме си обичаи и традиции и никой не може да върви срещу тях." 
Засега общите им врагове са по-важни от разликите между двете групи. Арабските милиции нямат нужния опит, за да противостоят на джихадистите, а редиците на PKK са пълни с ветерани от трийсетгодишната вражда с Анкара. Сътрудничеството с местните пък помага на кюрдите да не изглеждат като нашественици, докато завладяват територии, в които етносът е малцинство. На снимката: боец от Синджарските отряди за съпротива (YBS) залага експлозив на път, използван от "Ислямска държава". 
Централното правителство в Багдад подкрепя отрядите и е зачислило заплати на бойците в тях. В региона няма армейски части. Властите се надяват, че YBS ще противодействат на амбициите на автономния регион Иракски Кюрдистан, чиито отряди пешмерга отвоюваха сериозни територии от "Ислямска държава" и на практика анексираха земя, за която Багдад смята, че е част от Ирак. Макар че PKK и властите в Иракски Кюрдистан са от един и същи етнос, те си съперничат за властта над тези територии. 
На снимката: изгоряла джамия в Синджар. 