Спорните глоби в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи за чуждестранни лица и компании извън евросъюза, които притежават парцели в България, може да бъдат отложени за 2017 г. вместо да започнат да се прилагат от 1 октомври 2015 г. Това гласува преди дни с пълно мнозинство парламентарната комисията по земеделие по предложение на депутата от АБВ Иван Станков. Текстът трябва да бъде гледан окончателно и на второ четене в зала.

Причината за отлагането е започналата наказателна процедура на Европейската комисия срещу България и указанията на Брюксел, че либерализацията на пазара на земеделска земя в България не само не напредва, но тръгва в обратна посока. Депутатът от Реформаторския блок и председател на комисията по земеделие Румен Христов обясни, че в подобно положение са и други държави от Източна Европа и поне докато те не излязат с обща позиция за либерализацията на земеделската земя, процесът по налагането на санкции на чуждите собственици трябва да бъде ограничен. Поради същата причина Христов вече сам инициира едно отлагане през май.

Забраната за притежаване на земеделска земя от европейски граждани, които не са били тук повече от 5 години, както и всички други чуждестранни компании и лица извън ЕС, бяха приети през 2014 г. Тогава се предвиди на "забранените" собственици да бъдат налагани глоби от 100 лв. на дка при първо нарушението и 300 лв. на дка при повторно. Промените в нормативния акт бяха предложени от БСП и маскирани като защита на националния и териториален интерес. Но представители на сектора още при приемането обясняваха, че чрез забраната някои местни играчи като фондове и арендатори са се надявали да изгонят чужденците и да изкупят евтино тяхната земя.

Точна информация колко е въпросната земя няма. Ясно е, че най-големите местни собственици са българи: "Ромфарм" с около 1.1 млн. декара, групата "Агрион" (на основателите на "Винпром Пещера") с близо 600 хил. дка и най-големият арендатор Светлозар Дичевски и др.

В координирана кампания във вестниците "Труд", "24 часа" и "Стандарт" в сряда се появиха почти огледални неподписани текстове, в които отлагането се нарича лобизъм. Там се посочва число без източник, според което офшорки държат 300 хил. декара. В текстовете удобно е изпуснато, че не става въпрос само за офшорки, а за всякакви чужди компании.

Отлагането на санкциите трябва да бъде разгледано на второ четене от парламента. Очаква се то да бъде подкрепено от депутатите на ГЕРБ, Реформаторския блок (РБ) и АБВ. От РБ потвърдиха позицията си не просто за отлагане на глобите, а за по-значителна либерализация в този закон. "Санкциите от ЕК няма да са по-малки от глобите, които би събрала страната, или от ползите от продажбите на тези земи", обясни Румен Христов. Депутатът от Патриотичния фронт Султанка Петрова заяви, че тепърва ще текат обсъждания дали групата да подкрепи отлагането. Петрова каза още, че в заседанието на комисията не е било съвсем ясно какво се предлага, защото само цифрата на една година била променена и много от колегите й не забелязали това.