Центърът на Харманли. Градът се намира на около 30 км от българско-турската граница. Градът е един от многото, засегнати от вълната от предложения за забрани за носене на облекло, покриващо изцяло или отчасти лицето - станало известно като забраната за бурките. В Харманли то идва от ВМРО, които обаче нямат представители в местния парламент. 
Местните се шегуват, че преди поминък е бил контрабандата, а вече е каналджийството. На въпроса "какво мислите за забраната за бурките" най-често ще чуете: "Ааа, тук нямаме такива." 
В града няма джамия. На снимката се вижда покривът на молитвения дом - месчита, който се намира в квартал "Хаджияневото герме". 
Няколко мъже са насядали на ъгъл в квартала. Техният най-голям проблем, е че нямат работа. Затова и много не се интересуват от въпроса за забраната. "Всеки има право да носи, какво си иска"; "Не съм съгласен като чували да ходят" и други реплики се чуват от тях. 
Кезим сяда под едно дърво на сянка точно до бостана. Извън Харманли е, работи тук през деня. Пенсиониран учител по история и география бивш член на БКП, настоящ член на ДПС. Определя се като вярващ мюсюлманин. "Като се каже вярващ - семейството ми е религиозно. Но поради условията и тъй като съм бил партиен член, до 1991 година не съм практикувал, доколкото спазвахме традициите в семейството. Като постене, празници, тогава трябваше да бъдем атеисти. От 1991 година почнах, като това значи, че уважавам празниците и се говея, а в петък - когато съм свободен, посещавам джамията в Хасково или Шишманово." Кезим казва. че основният проблем е, че в Харманли няма джамия. 
Изглед към квартал "Лозенец" в Стара Загора. Градът стана вторият след Пазарджик, в който беше въведена забрана за носене на облекло, покриващо изцяло или отчасти лицето. 
Това е молитвеният дом в частта на квартал "Лозенец", която се нарича "Зайчева поляна". 
В него мюсюлманите от квартала се събират. Преди в града е имало джамия, но наскоро тя е превърната в музей на религиите. 
В квартал "Лозенец" също не виждат необходимост от въвеждане на забрана за носене на бурки - както некоректно тя придоби популярност. 
Променената наредба за опазване на обществения ред в града включва и забрана за разпространение на религиозни материали. Според общинския съветник Гергана Михова, която е един от вносителите на предложенията, измененията са били провокирани от конкретни сигнали на граждани. 
"Ние искаме, когато седнете ей там на пейката и сте сама, защото обикновено такива хора стават обект на посегателства чисто вербално, пристигат и сядат при вас и почват да ви занимават", казва Микова. 
Според общинския съветник от ДПС Тунджай Йозтурк вносителите целят противопоставяне на хората на религиозна основа. "Ние като ДПС от години се борим за опазване на етно-религиозните отношения и мир в страната, като защитаваме правата и свободите на всички бг граждани, в това число и на малцинствата. За разлика от тези политически субекти, които просто противопоставят и разделят хората на религиозен и етнически принцип." 
В квартал "Лозенец" има и няколко евангелски цървки. 
"Столипиново" в четвъртък преди обед е ангажиран с ежедневни дейности. 
Във вторник, 17 май, общинският съвет в града ще обсъжда идеята за забрана за забулване. В предложението е записано, че се забранява "носенето на облекло и аксесоари, покриващи лицето, както и всички други видове религиозно облекло и символи, които са в разрез с морала и традициите на религиозните общности в България". 
Според Кемал Тинев, зам.-председател на Народна партия "Свобода и достойнство" НПСД, който отговаря за Пловдивския регион, предложението е комично. 
Трите жени постилат килими в един от месчитите в "Столипиново". За да е готов за петъчната молитва. Смеят се и почти не говорят. Гледат от време на време към Салман, който говори. 
Според Тинев целта на предложението е само политика. "Пловдив е европейска столица на културата. Наскоро четох статии, в които се говори, че се очакват много гости от арабския свят около тържествата. Специално се визираше Кувейт, имаше дадени заявки за това. Как ще им обясним на тези хора и как ще рекламираме България в тези страни? Ще им казваме добре сте дошли в Пловдив или Пазарджик, но нека жените ви да бъдат облечени както ние кажем, а не както са вашите традиции. Като дойде арабкинята в България, ние ще й забраним да излиза от хотела", коментира Тинев. 
В "Столипиново" има няколко месчита. 
Пазарджик беше първият град, в който беше въведена забраната за носене на облекло, покриващо изцяло или отчасти лицето. Именно там преди около два месеца главният прокурор Сотир Цацаров се обяви против бурките на публични места. След него подобна позиция зае вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева. Последва вълна от подобни предложения в много градове, а от Патриотичния фронт дори внесоха законопроект, който беше гласуван на първо четене в парламента. 
"Забрана за бурки" стана нарицателно за странната активност на общинските съветници по места, където дори няма мюсюлмани. Бурката е етнически тип облекло, възникнало късно, характерно например за Пакистан и Афганистан. Става дума за тотално покриване от глава до пети, с мрежа пред очите. Повечето жени от квартал "Изток" в Пазарджик носят никаб, при който тялото е покрито, но очите на жената се виждат. 
В Пазарджик, ден след влизане в сила на забраната, е някак притихнало. "Защо не ги оставят да си ходят, както искат? Нали го правят от вяра. И ние, християнките си слагаме кърпи на главите заради Исус. Те са добри хора. Отиват си в джамията. За Аллаха всичко правят." Евгения е зад сергия с чехли на улица "Луда Яна" в квартал "Изток" в Пазарджик. 
От време на време като сенки между сградите притичват жени с никаби (облекло, което покрива лице, но остава очите видими - повечето жени носят никаби, но това не пречи да се говори за забрана за бурки и да се въвежда за покриване на лицето). Видели са човек с камера. 
Или просто някой непознат за квартала. И не искат да го виждат. Или да си говорят с него. Или да бъдат снимани. Те, както и другите хора от квартала са настръхнали. Омръзнало им е и това е слаба дума - омерзени са не само от интереса на медиите. Но и от тяхната некоректност - "казваме едно, а после излиза друго". От неразбирането, което институциите и останалите хора проявяват спрямо тях. От клетката, в която квартал "Изток" се е превърнал. 
Клетка, от която ако излезеш, не е ясно какво ще ти се случи. Както и ако допуснеш някой външен човек. А и медиите са виновни - за недоверието, което тези хора изпитват - към институциите, правилата и справедливостта. Разминаването с непознатите става тихо, като на пръсти. И сякаш с поемането на дъх. Хората са ядосани и много огорчени. 
Улиците на квартал "Изток" приличат на реки. 
Джамията "Абу Бекир" се подготвя за петъчна молитва. Хората около нея обаче са настръхнали. Спрямо журналистите и техния интерес. "Разберете, много си изпатихме. Много ни омръзна. Каквото и да кажем, не излиза така, както сме го казали", ни обяснява малко по-късно първият мъж. "Посрещали сме тук журналистите с кафе, чай, нормално... но вече просто ни омръзна" и със спокоен тон намеква, че е по-добре да не стоим до джамията. Казва, че сутринта е имало деца, които са спрени от училище заради забрадките. 
Райко Живков, общински съветник от "Евророма" в Пазарджик (третият отляво), казва, че хората в квартал "Изток" са посрещнали забраната с разочарование. "Няма признаци, че това общество е радикализирано. Или че по някакъв начин се опитва да се наложи над останалите. В един разговор с ваша колежка тя призна, че е очаквала как всички ще креснат в един глас "няма да ги сваляме, умираме, но няма да го направим". Което не се случи. След като псевдопатриотите искат превенция, защо не си зададем въпроса: защо са създадени такива общества в България", пита Живков. 