Стивън Спилбърг подари нова приказка на Кан
К.Култовият американски режисьор Стивън Спилбърг, който бе начело на международното жури на фестивала преди три години, се завърна на Лазурния бряг с екранизацията на прочутия роман от 1982 "Големият добър великан" (BFG) на английския писател Роалд Дал.
Филмът плътно се придържа към трогателната история за приятелството между непохватен, но много добродушен гигант и десетгодишното сираче Софи и тяхното странно пребиваване в Страната на великаните.
Обстоятелството, че филмът бе показан "извън конкурса" не намали въздействието му върху публиката, израснала със спомена за феноменалния успех на "Извънземното", който през 1982 тържествено закри фестивала в Кан. Сега Спилбърг се представи пред международната преса в компанията на английския актьор Марк Райлънс (Великана) и малката Руди Барнхил (Софи). Първите му думи на пресконференцията бяха посветени на паметта на починалата в края на миналата година любима негова сценаристка Мелиса Матисън.
Осъществен с помощта на многобройни, разнообразни и отлично изпълнени специални ефекти филмът носи и характерния почерк на продукциите на "Дисни", в които героите често са разделени на добри и лоши, като първите винаги побеждават вторите.
Спилбърг напомни, че сценарият по романа на Дал е бил написан преди много години, почти заедно с излизането на "Извънземното". На въпрос дали BFG всъщност не е нова версия на "Извънземното" Спилбърг отговори, че и в двата филма е вложената голяма доза въображение. "Преди 34 години имах свободата да правя каквото си поискам, същата свобода имам и сега. А в приказките, както знаете, свободата е над всичко..."
Талантливият Марк Райлънс, който е сниман с напълно променена физика, допълни, че работата в този филм твърде много му напомняла за работа в театър. "С Руди трябваше почти през цялото време да играем сами в студиото, тъй като всички останали ефекти се добавяха на по-късен етап. Беше ни необходима максимална концентрация. "Помниш ли - обърна се той към Спилбърг – когато от време на време те молихме да се отдалечаваш, за да не се разсейваме?" По повод на източниците от които се е вдъхновявал, за да влезе в "душата" на Великана, Райлънс обясни, че никакви особени източници не е имало. "Докато играех ролята, непрекъснато си мислех за онези странни мъже, които работеха в градината на дядо ми, когато бях дете."
Спилбърг добави, че дългото изчакване на реализацията на проекта всъщност се е оказало благотворно за фантастичната визия, тъй като през всичките тези години "технологиите са се развили шеметно".
От своя страна пресата отдаде необходимото уважение към умелото "преборване" с огромния ръст на Великана и неговата достоверност в контакта му с "нормалните" хора. Освен от сложния грим на деветте "лоши" гиганти и измислена среда със странни пещери и чудновати предмети от всякакъв характер публиката остана очарована от тънкия хумор в една от основните сцени на филма, а именно закуската на Великана с английската кралица.
"Да, в тази сцена има комични моменти, защото участниците в нея, включително и кралицата, трябва да изглеждат значително по-дребни от Великана. За целта работихме по изработването на специални мебели, които си контрастираха с оборудването на двореца, което пък бяхме копирали буквално." На въпрос каква според него би била реакцията на самата Елизабет II Спилбълг отговори: "Чувството за хумор не е нещо, което липсва на кралицата."
Въпреки някои отделни мнения, че напоследък Спилбърг снимал все едно и също най-вече за да оправдае легендарния си статут, все пак надделя мнението, че BFG е важен филм, тъй като застава в защита на "различността". "Филмът ми е посветен на мечтите. А за мен мечтите са най-важното нещо, тъй като на тях се крепи надеждата", каза Спилбърг в Кан.
Веднага след премиерата на фестивала започна търговското разпространение на филма във Франция.