Оптимизмът на слоновете
Не знам какво животно е бил Доналд Тръмп в предишния си живот, но сега му се налага да играе слон. Това е традиционният символ на Републиканската партия, чиято номинация за президентските избори той запази още в началото на месеца. Калифорния и Ню Джързи след три седмици би трябвало да му дадат нужните за формализацията 134 делегата. Лидерите на републиканците един по един се примиряват с факта, че пряко тяхната воля повече от 10 милиона десни гласа го наложиха като кандидат.
Миналата седмица Тръмп дойде във Вашингтон, за да се срещне с партийния елит.
Лидерът на републиканците в Камарата на представителите Пол Райън се видя с Тръмп за 45-минутен разговор. Конгресменът каза, че най-вече искал да се запознае с бизнесмена, когото бил виждал само веднъж преди това. Той направи интересната уговорка, че "сега партията трябва да е обединена, но не може да имитираме единство". Седмица по-рано Райън бе отсякъл, че още не е "готов" да подкрепи Тръмп.
Дилемата му е разбираема – ако застане категорично зад тази неортодоксална, неочаквана и нежелана кандидатура, а републиканците се издънят наесен, собствената му политическа кариера отива на кино. Ако пък Тръмп успее, традиционната йерархия в партията ще бъде обърната завинаги. Оставащият вариант, който вече изглежда почти невероятен, е задействането на някаква процесуална контрареволюция на конгреса през лятото, с която Тръмп да бъде отрязан от кандидатурата. Това практически ще гарантира появяването му начело на трета партия през есента.
Затова лидерите на републиканците трескаво търсят как може да извадят някаква последователна политическа програма от хаотичния, популистки, но и много допадащ на първичния електорат на републиканците поток от изказвания, които представляват засега политическата философията на Тръмп. Неговата непредвидимост плаши най-много.
Стигна се до нещо като плаваща уговорка Тръмп да получи подкрепа в набирането на средства от централната организация на Републиканската партия. В крайна сметка, въпросът за парите е ключов за изборите през есента. Дори и да имаше свободен милиард долара на разположение, което е доста съмнително, и дори да беше склонен да го изпука за президентската си кампания, Тръмп пак няма да се справи с очакваните разходи. От страна на демократите вероятно ще бъдат набрани и похарчени между два и три милиарда долара. Това не са само пари за реклама, но и за организация по места, подпомагане на кампаниите на приятелски настроени сенатори и конгресмени, и още много други разходи, които се налагат от модерната американска политическа машина. Впрочем, Тръмп, който уж щеше да се самофинансира, вече се съгласи да получи подкрепата на милиардера Шелдън Аделсън – ултраконсерватор и магнат в Лас Вегас.
Като цяло, сред републиканския елит ясно се очертаха три групи, които са приблизително равностойни по влияние в момента:
- - Такива, които явно приемат Тръмп като кандидат с откровен ентусиазъм (като Сара Пейлин), придружен с очевидни апетити за участие в бъдещия му кабинет (Бен Карсън е чудесен пример, както и сенаторът от Алабама Джеф Сешънс). Бившият лидер на републиканците в Конгреса Нют Гингрич е там, да не говорим за губернатора на Ню Джързи Крис Кристи и бившия кмет на Ню Йорк Руди Джулиани. Те са си намерили ракетата носител и вероятно между тях ще се разиграва томболата за вицепрециздентската номинация;
- Онези, които ще го преглътнат, понеже нямат друг избор и после ще си изплакнат устата с някоя опорна точка като тази, че такава е волята на електората, какво да се прави. Райън най-вероятно ще влезе в този лагер, а партийният лидер Рийнс Прийбъс е вече там, както и сенатора Джон Маккейн. Марко Рубио изглежда преминал през няколко етапа на самоубеждаване. Дори за Тед Круз се твърди, че обмисля присъединяване с оглед на бъдещата си сенатска кариера, макар че това би бил триумф на безпринципността. Тази група е мотивирана от различни подбуди, най-важната от които е, че поставя победата над Хилъри Клинтън (или който и да е демократ) над всичко;
- Непримиримите противници, сред които са цялото семейство Буш, Мит Ромни, консервативният коментатор Бил Кристъл, много други видни републиканци. В този лагер доминира мнението, че по-добре десницата да загуби наесен и да се опари. Само така партията ще изчисти идеологическия си облик и ще се върне по-късно усилена във властта, както направи след краха на Ричард Никсън.
В лагера на непоколебимите противници на Тръмп непопулярният Ромни изпъква с постоянството си, докато Джеб Буш още не може да събере достатъчно енергия да изглежда адекватен. Ромни натиска бизнесмена да си извади данъчните декларации, което е практика за всички кандидати от 40 години насам, и за което самият Тръмп настояваще преди 4 години. Сега републиканският титуляр отказва, оправдавайки се с одит. Доста по-вероятен изглежда страхът на Тръмп истинското състояние на финансите му да стане ясно от данъчните документи. Кампанията на Клинтън веднага подхвана темата, но пък тя е уязвима по друга линия, за която ще пиша отделно.
Иначе няма скучно с Тръмп, след като в деня на активните срещи във Вашингтон излезе информация, че бившият му иконом е призовавал в социалните медии Обама да бъде обесен за "измяна". Ден по-късно гръмна скандал с остро критична статия във в. "Ню Йорк Таймс", за която бяха интервюирани 50 жени, които са имали вземане-даване с Тръмп през последните 40 години. Те по различен начин обясняваха как той ги карал да се чувстват неудобно, обиждал или унижавал. Но както отбеляза с безпощадна точност комикът Стивън Колбер, къде е новината в нещо, което е ясно поне от четири десетилетия насам? Заради множество по-стари и по-скорошни изказвания, Тръмп като цяло е много непопулярен сред жените и малцинствата. Това се очаква да му приседне най-осезаемо като проблем по време на есенната обща кампания.
Преди двайсетина години журналистът Марк Сангър заключи в портрета си на Тръмп, че той води "съществуване, необезпокоявано от бученето на една душа." Във вторник вечерта богаташът-кандидат президент се опита да покаже, че има не само съвест, но и известни съжаления, в силно рекламирано интервю със звездата на "Фокс Нюз" Мегин Кели. Журналистката беше разгневила Тръмп миналото лято с въпроси по време на един от дебатите. Тогава той бе казал за нея, че й "излиза кръвотвсякъде". Виждаше се колко трудно сега от Тръмп може да се изтръгне недвусмислено извинение, макар че явно се опитваше да звучи миролюбиво – поне както той го разбира. Като кандидат-президент няма как да спечели без да преубеди поне част от женския електорат. Просто миролюбието не му е в кръвта, докато нарцисизмът му идва естествено.
Най-големият цирк стана отново изплувалата на бял свят история, в който Тръмп играе пиар под името Джон Милър (понякога Джон Барон) и дава интервюта за самия себе си по телефона на журналисти. Този забавно-нарцистичен сюжет отпреди четвърт век сега доби съвсем друго звучене, когато героят му може да седне зад бюрото в Овалния кабинет. Без да му мигне окото, Тръмп отрече в национален ефир нещо, което вече бе признал навремето. И същия ден успя да изръси друга лъжа – че сирийски бежанци са задържани с мобилни телефони, на които е изобразен флагът на ИСИС. Така потенциалният бъдещ върховен главнокомандващ без затруднения поддържа незавидния си рейтинг, даден от факт-чекърите на PolitiFact.com, според който само 1 от всеки 50 негови изявления е истина.
Не че дебатите по същество са нещо, на което можем да заложим наесен. Бизнесменът, който е цар на прякорите, отдавна нарича съперничката си "Изкривената Хилъри" (Crooked Hillary), а към либералната сенаторка Елизабет Уорън (която бе спрягана за вице) се обръща с "Шантавата Елизабет" (Goofy Elizabeth). Кампанията на Клинтън отскоро започна да налага контра-прякора "Опасния Доналд" (Dangerous Donald), който не виждам да й донесе особен успех. Според мен истинските привърженици на Тръмп могат само да са доволни от подобно развитие. Няма как да надвиеш някого като Тръмп в тази игра. Когато бе подложен на атака заради отношението му към жените, той незабавно се извъртя с поредица тиради за изневерите на Бил Клинтън. Така дебатът безнадежно загърбва същинските теми, понеже в надвикването на четвъртокласници в училищния двор неизменно побеждава най-гласовитият.
Интересно е да се отбележи как Тръмп избягва да атакува Сандърс. Много показателно той не се опита да му затвърди прякора, макар че два-три пъти го нарече "Лудия Бърни" (Crazy Bernie) (да, стигнахме дотам това да е критерий в президентските кампании на най-дълготрайната световна демокрация!). Подобно поведение издава умишлена стратегия или интуитивен импулс да се изронят подръжници на сенатора наесен, които по-скоро ще преминат партийните линии отколкото да гласуват за Хилъри.
Понеже коментаторите вече го наричат масово "мистър", а не Доналд, се подсетих за един класически политически филм от 1939 г. на Франк Капра, Mr. Smith Goes to Washington. В него се разказва за неочаквания триумф на новоизбран популист в Конгреса, който помита утвърдените сили в столицата. Не случайно Денис Прегер, известен консервативен коментатор, наскоро писа: "Републиканската партия не е на Рейган. Тя е на Тръмп. Успех."
Към което бих добавил само, че и да спечелят, и да загубят, слоновете ще трябва да се заредят с безрезервен оптимизъм.
___________________________________________
Бележка: Разписанието и резултатите на първичните избори е тук.
Отлично направена карта може да намерите тук.
Авторът приема читателски коментари и въпроси на [email protected].