Днес певецът, музикантът, композиторът, актьорът, поетът, художникът Боб Дилън навършва 75 г.
Живата легенда на музиката Боб Дилън навършва 75 години днес.
Робърт Алън Цимерман, както е истинското име на Боб Дилън, е роден на 24 май 1941 г. в град Дълут, Минесота. Песните му се превръщат в химни на движението за граждански права и на антивоенното движение през 60-те и 70-те години, оставяйки дълбока следа в историята на рокендрола и популярната музика изобщо.
Зад гърба си Дилън има над 40 албума, като за работата си е отличен с награди "Грами", "Златен глобус" и "Оскар". 
Включен е в Залата на славата на рокендрола, а според списание "Ролинг стоун" е вторият по популярност в музикалната индустрия след "Бийтълс". 
Родителите на Дилън са евреи, чиито предци емигрират от Литва и Украйна в началото на века. Детството си той прекарва в Дълут и Хибинг, родния град на майка си и в усилено слушане на радио - първоначално на блус и кънтри, а по-късно и на ранния рокендрол. 
После семейството се премества в Хибинг, родния град на майката, където Дилън прекарва остатъка от детството си. Основно негово занимание е слушането на радио - първоначално на блус и кънтри, а по-късно и на ранния рокендрол.
Още в гимназията сформира няколко банди, с които свири кавъри на Литъл Ричард и Елвис Пресли, а в едно от изданията на годишника формулира амбицията си като "Да се присъедини към Литъл Ричард".
През 1959 г Дилън се мести в Минеаполис и се записва в университета на Минесота. Постепенно музикалните му интереси се изместват от рока към американския фолк, чието лице в края на краищата ще стане. От това време датира и псевдонимът му, който отчасти е повлиян и от поезията на Дилън Томас. 
Дилън прекъсва обучението си в университета в края на първата година и през януари 1961 година се премества в Ню Йорк, където се среща с музикалния си идол, тогава вече тежко болен и на легло, Уди Гътри.
От същата година музикантът свири редовно из клубовете на Гринидж Вилидж и скоро е забелязан от "Ню Йорк Таймс" и "Колумбия рекърдс". Първият му албум, озаглавен просто "Боб Дилън" е неуспех, но продуцентът Джон Хамънд и Джони Кеш се застъпват срещу настроенията за прекратяването на договора му.
Но Дилън започва да изгражда име не само с музиката, а и с необичайно дългите ди и актуални протестни си текстове, които скоро се превръщат в химни на набиращата сила контракултура.
Първата песен от втория му албум The Freewheelin' Bob Dylan (1963) е възприеманата като антивоенна, и със сигурност вечна класика Blowin' in the Wind. Следва The Times Are A'Changing и едноименния албум от 1964 г., с който Дилън окончателно се утвърждава като поетът на революционното десетилетие на 60-те години.
Протестите обаче взимат своя емоционален дан; етикетът също става тесен за Дилън. В началото на 1965 г. той се завръща от изтощително турне в Англия; година по-късно ще признае, че е бил на ръба да зареже музиката.
"Like a Rolling Stone промени всичко това", казва той в интервю за "Плейбой". Първата "електрическа" песен на Дилън го превръща в рокзвезда и едновременно с това променя популярната музиката завинаги - с комбинацията от орган, електрическа китара и дължината си от цели 6 минути, комбинацията от орган, електрически рифове и вокали. "Ролинг стоун", списанието, което взима името си частично от нея, я определя за най-великата на всички времена.
Останалото, както се казва, е история, която не свършва и до днес - в петък, на 20 май музикантът пусна на пазара 37-ия си студиен албум Fallen Angels. 
Кадър от концерта на китариста Roger Wynfield и Боб Дилън пред затвора "Фолсън" през 2004 г. 
Част от експозиция посветена на Боб Дилън в музея на славата в Кливлънд. Кадърът е от 2006 г. 
Стенопис с лика Дилън на сграда на "Голдмън сакс" в центъра на Минеаполис. 
Барак Обама позира заедно с Боб Дилън, преди церемония по награждаването на Дилън с медал на свободата в Белия дом през 2012-та година. 
