- Изборите и изборният закон винаги са били от най-важните неща за политиците, защото през тях се реализира представителното управление. Винаги, когато се гледа избирателен закон, има много страсти и сред политиците. А най-важното е всъщност тези страсти и емоции да направят така, че да накарат българския гражданин да гласува по начин, който да е улеснен, хората да са информирани, да са създадени правила, които да не предопределят изборните резултати. Но политиците на първо място гледат себе си. И това се случва не само сега.

- Напротив, пращани са. Има поне няколко решения на КС, свързани с изборни закони, едни от последните от които са от преди няколко години. Бяха свързани с решения за промяна на изборната бариера за коалициите, за намаляване на броя на съветниците в някои от общинските съвети. И това бяха решения, свързани с ограничаването на политическия плурализъм, нещо което конституцията е гарантирала. Т.е. темата "избори" често е занимавала и Конституционния съд. Нека да си спомним, че дори имаше решения, с които частично бяха касирани избори, дори КС брои бюлетини в секции в Турция и оттам имаше завъртане и промяна на някои от депутатите.

- Това е част от темата. Тя е изговаряна съвсем ясно от някои от народните представители, не е нещо за което да гадаем и предполагаме, а представителите на Патриотичния фронт го казват директно. Но когато се прави закон, той се прави за всички, а не само за живеещите в една или друга страна, защото според българската Конституция всички български граждани, където и да се намират, имат еднакви права. Което води до извода, че когато се създават – и то не само изборни правила, а и всякакви други - законите са насочени и към българите извън страната. Проблеми се появяват, не само изборни и са правени опити за промяна на законодателството с оглед здравното осигуряване на българите зад граница. Но така или иначе този текст в Конституцията трябва да бъде спазван.

Имаме още нещо в този закон, което не е предмет на ветото на президента, а е не по-малко важно – правото да се превърне в задължение. За мен това е конституционен въпрос. Не може през обикновен закон да бъде направена промяната. Когато се прави избирателен закон, трябва да се правят процедури за облекчаване на гражданите да гласуват и политиците и политическите партии да предлагат политика, с която да поощряват гражданите да гласуват, а не да ги отказват.

- Особено в първия вариант – от едно негласуване, независимо от това какъв е изборът, да бъдат заличени – се почувствах лично обидена. Защото съм човек, който гласува, занимавала съм се години наред с политика и сега вече, когато не се занимавам, пак гласувам. Полагам усилия, понеже все още постоянният ми адрес е в Пазарджик, а настоящият в София, преди всеки избор ходя, подавам заявление и отивам да гласувам. Но се почувствах лично засегната от това, че може да направя избор понякога за нещо да не гласувам, и да бъда заличена от списъка на гласоподавателите. Това според мен даже не е въпрос на законосъобразност.

Защото кой ще проследи, че аз два пъти не съм гласувала на местни избори. Ама два пъти на местни избори на двата тура ли трябва да не съм гласувала или само на единия? Или на президентските по същия начин? И кой е този, който ще ме проследи и ще ме заличи? И дали няма да ме заличи, въпреки че аз си гласувам? Това са лоши решения. Активна регистрация - това трябва да се направи.

- Както беше обяснено – да се прочистят списъците от "мъртвите души" и от тези, които са извън граница, но не може да бъде разбрано, че са навън. Тези, които сме активни, ще отидем, ще се регистрираме, дори можем да получим карти за гласуване. Разбира се с това няма да бъдат лишени останалите от право на глас, по-скоро те ако не гласуват, няма да стоят в избирателните списъци и да създават нереална представа.

- То няма да е задължително. Ще е възможност. Привърженик съм на електронното гласуване. С колеги съм внасяла такъв законопроект. Големите въпроси в този случай са технически и технологични. Трябва да се обезпечи защитата на вота. Електронно гласуване е едно от решенията специално за българите зад граница. Има и друго решение – гласуване по пощата, нещо което вече работи в много страни. Но има специален ред - избирателят трябва да заяви, че няма да може да отиде до секцията. Тогава по определен ред му се дава плик с всичките защити и къде трябва да бъде пуснат този плик.

- Сещам се за два случая и нестандартни решения. Единият е когато БСП въведе за местните избори трилотаж, на мястото на балотажа. Това беше, когато Стефан Софиянски стана кмет на София. Идеята на този трилотаж беше след първия тур да се разпръснат гласовете на десницата и евентуално левицата да успее.

Втората промяна с цел партийни успехи, за която се сещам, са прочутите 31 мажоритарни избирателни района, които пак БСП направи и те съвпадаха с пропорциолните райони. Въобще не беше истинско мажоритарно гласуване. Резултатът беше, че ГЕРБ получи бонус на тези избори, а не БСП. Обикновено когато се правят резки промени в изборното законодателство, "резултатът" отива на главата на този, който го е направил.

- Когато имаме укрепнала политическа система. Като казвам, че сега системата е неукрепнала, имам предвид разроените партии, непрекъснатото разделяне, изчезването на партии, които доскоро са били водещи в политическия живот. Когато видим в поредица избори едни и същи големи участници, тогава може да се мисли за мажоритарни избори, защото от тях печелят големите политически сили.

Трябва да внимаваме с рязка промяна в тази посока да не бъде ударен политическият плурализъм. Разбирам защо хората искат мажоритарен избор, казват ми го и студентите – искат качествени депутати, искат по-голяма връзка между депутат и избиратели. Което мажоритарният избор го дава, той принуждава партията да излъчва местни популярни хора, които да съберат подкрепа.

- Англичаните как го правят? Там хем са мажоритарни избори, хем е дисциплина и то каква. Там има специална комисия за подготовка и излъчване на кандидатите и никак не е лесно да станеш кандидат. Нещо, което много ми се иска да стане в България.

Там го подготвят, пускат го на терен и една година го гледат как се справя и едва след това може да стане кандидат.

- Нека има държавна субсидия, но за какво да е тя? Трябва да се изискват точно определени неща и да има контрол. Парите се дават за обучение на кадрите, партийния апарат и активисти, за програми. Т.е. парите да се влагат в развитието на хората, които участват в правенето на политика. А не да се правят дарения. Или да се раздават.

- Трудно. Ако трябва да се върнем назад във времето в началото нямаше субсидии. Тези, които са успявали, са успявали заради емоцията. СДС в началото, БСП след това, после пак СДС, след това царят, след това Бойко Борисов – винаги заради емоцията. Никой от тях нямаше субсидия, когато се получиха тези пикове. Иначе аз съм за това да има държавна субсидия, не в този размер.

Първоначално взехме германския модел "една марка за един глас". Сега е над десет пъти повече. Идеята беше да не са зависими партиите от корпоративни интереси, да могат да поддържат, макар и елементарни, структури: офис, експерти, секретарки, да си плащат телефоните, някои транспортни разходи да покриват, обучение да правят. Това е смисълът, а не да се раздават тези пари.

- Според мен не. Има конституционна пречка. Текстът е доста ясен. Казано е че не може повече от два пъти и не се говори да са последователни мандатите. Нещо повече, в практиката и в демократичните стандарти, това е два пъти. Историята тръгва от Съединените щати, от първия президент, който отказва да се кандидатира за трети мандат.

- Мисля, че лятото ще е интересно. Няма начин да не е интересно.