В дните около зрелостните изпити във всички новинарски емисии гледаме, четем и слушаме за драконовските мерки за сигурност, предприети, за да се предотврати преписването. Все този израз повтаряха новинарите – "драконовски мерки". Звучи толкова респектиращо, чак зловещо. Чудех се какво ли ще е, когато започнат абитуриентските балове и ни залее вълната на българо-ориенталския сюрреализъм. Чудех се също учениците ли са най-големите престъпници в нашата държава, че драконовските мерки се прилагат тъкмо към тях. Защо властта не прилага драконовски мерки към самата себе си? Тъй като въпросът е риторичен и е ясно, че това няма да се случи, разгърнах "Под игото".

Глава ХІ – "Радини вълнения" представя вълнуваща, цялостна и обективна картина на българското училище в годините под игото. Чрез нея става завръзката не само на сюжета, но и завръзката на мащабната картина на цялото тогавашно българско общество, която се разгръща по-нататък в епичното повествование. Защото всичко започва от училището. Каквото е училището, такова е и бъдещето. Нашите деди са го разбирали. Влагали са в училището ум и сърце, а не драконовски мерки.

Обучението и възпитанието на момичетата от първи клас е поверено на сирачето Рада Госпожина "с хилядо гроша годишна заплата". Не съм специалист по финанси и затова се разрових за справка – колко са хиляда гроша?

Мостът на Кольо Фичето при Бяла, завършен през 1867 г., за който Феликс Каниц казва, че е "най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград", е струвал 700 хиляди гроша. Заплатата на един съдия в първите години след Освобождението е 300 лева или 1500 гроша, което приблизително се изчислява на 4500 лева сегашни пари. Значи заплатата на Рада Госпожина се равнява приблизително на 3000 лева днешни пари. Заплатата на едно сираче – българска учителка, преди още да има свободна българска държава, е почти колкото заплатата на един съдия след Освобождението.

Освен Рада, училището има още главен учител – Климент, също така и главна учителка. Тяхното възнаграждение сигурно е по-високо. Направих тези справки, защото днес всичко мерим с пари. Все пак заплатата на Рада Госпожина е показател как е бил оценяван учителят от тогавашните българи, които уж не са били още свободни, но са носили свободата в себе си.

След Освобождението месечната пенсия на Венета Ботева била 30 лева или 150 гроша. Многократно пускала молби да й я увеличат на 60 лева, но й било отказвано. Това пък показва какви процеси са започнали да се развиват в свободна вече България.

Но тъй като все пак не всичко е пари – да се върнем на Радините вълнения. Вазов описва тежката съдба на сирачето, задушливата и мъртвешка атмосфера на килийния живот, деспотичния характер на Хаджи Ровоама, на която "нито минуваше през ума, че е възможно по-човеколюбиво отношение към тая сирота".

Кириак Стефчов влязъл след като стаята била вече пълна. Седнал на първия ред, турял често под носа си стръкче карамфил и гледал надуто и безстрастно. После се почесал между веждата и ухото, като да разбуди ума си и започнал да изпитва първокласничките. Първата не разбира въпроса и мълчи. Извикват друга, той й задава въпрос, тя също не го разбира и не отговаря, мълчи. В стаята настъпва тревожно, мъчително очакване, никоя майка не иска да чуе името на детето си. Извикват трето момиче, то пък започва да говори за съвсем друго и също се смущава. Погледът на Кириак Стефчов "този студен, неприветлив поглед проникваше като мраз в детската душа Всички чувстваха мъка и товар на душата".

И днес много неща в българското образование ни карат да чувстваме мъка и товар на душата, все едно сме изправени пред ледения поглед на Кириак Стефчов. По тържествуващото лице на Кириак Стефчов е изписано задоволство, но цялата класна стая е в напрегнато безпокойство.

Бойчо Огнянов излиза отпред и пита първото момиче същото нещо, което го е питал и Кириак Стефчов, но го пита дружелюбно, простичко, любвеобвилно. И то отговаря.

Струва ми се, че ако наместо "дракановските мерки", ако наместо монтираните камери, които да проследяват всяка стъпка на учениците, за българското училище се направи нещо по-простичко, дружелюбно и любвеобвилно, нашите момичетата и момчетата ще започнат да отговарят както онази първокласничка пред Бойчо Огнянов, а няма да се опитват да преписват и да мамят. На мен ми се струва, че ако един тийнейджър се е научил да преписва, да хитрува и да лъже, на това всъщност сме го научили ние, възрастните. Категорично не вярвам, че децата се раждат лъжци и убийци!

Вазов казва, че децата били изплашени от Кириак Стефчов, от неговите въпроси и от неговите педагогически методи "до подивяване"! Когато срещнали разбиране и нормално съчувствено отношение, ученичките се запрепирали коя да излезе по-напред. Когато изпитва Кириак Стефчов, той пречи на децата, когато изпитва Бойчо Огнянов, той се стреми да им помогне, ако не разбират какво ги пита, повтаря въпроса си с други думи. И тогава Райна посочва с протегната си ръчичка към портрета на светите братя Кирил и Методий.

Сякаш всички ние забравяме, че сме били деца. Затова Иисус Христос казва да бъдем като деца. Когато човек забрави какво е да бъдеш дете, той се превръща в Кириак Стефчов. Когато в едно общество Кириакстефчовци прехвърлят критичния праг, тогава това общество заживява в антиутопията на Бредбъри или в антиутопията на Оруел.

На нашето образование липсват Рада Госпожина и Бойчо Огнянов, а Кириакстефчовци са в излишък. Вазов и Светите Братя са ни нужни. Вярата, човещината и добротата са ни нужни.

- Да си жива, Райно! Св. Кирил и Методий да ти помогнат и ти да станеш царица – избърбори поп Ставри трогнат.

Днес, в деня на Светите Братя просветители, да си спомним за Радините вълнения. Те са вълнуващи и днес.