Шейтан дере (откъс)

"Нови 101 отбивки" е най-четеното заглавие на книжарници "Сиела" в средата на май. "Дневник" публикува откъс от втория пътеводител на Иван Михалев и Елина Цанкова, които откриват и представят на читателите малко познати, но интересни туристически маршрути в България.
След стената на язовир "Студен кладенец" река Арда преминава през каньон, дълбок 30 метра и широк едва 10 метра. Водата е издълбала скалата така, че е прорязала тънък процеп и оставила многобройни причудливи форми в отвесните скали. Според учените те са с вулканичен произход и са резултат от застинала лава.
Скалите са толкова стръмни и назъбени, че мястото е наречено Шейтан дере (Дяволския каньон).Пейзажът е много сюрреалистичен и дори плашещ. Причината са огромните кратери в скалите, които учените наричат абразивни кладенци. Някои от тях са дълбоки 15 метра, а диаметърът им надхвърля 8 м.
Според геолозите тези котли са се образували от малките въртопи от вода и малки камъчета, носени от течението на река Арда преди построяването на язовира. При срещата си със скалите те ги стържели и постепенно започнали да ги разяждат. Така са се оформили вдлъбнатини, които с течение на времето ставали все по-големи.
Наричат ги абразивни кладенци, защото са образувани от стържещото действие на по-твърди скали.
Според местна легенда големите дупки в каньона са сътворени от "шейтана" (от турски - дявола). Преданието гласи, че който паднел в тях, не излизал никога оттам - нито жив, нито мъртъв. Тайнствена сила го повличала към подземния свят, откъдето връщане няма.
Дяволският каньон се намира край с. Студен кладенец. Ако идвате от Кърджали, има два възможни маршрута. Единият е през Момчилград и Крумовград, а другият - през Стамболово и с. Пчелари. Има пътека, по която можете да стигнете до подножието на каньона. Ще я откриете на половин километър след язовирната стена, където има табела с надпис "Абразивни кладенци".
Виж още
Тракийски култов комплекс "Кован кая" - с. Долно Черковище
Тракийски скални гробници - с. Пчелари Кромлех - с. Долни Главанак
Тракийско светилище - с. Татул