Ако селскостопанските животни от сръбското село Слатина пият вода от река Борска, почти сигурно ще загинат. Причината за жълтокафевите води на реката е близката мина за медна руда. От близо век това е едно от най-замърсените места в страната, разказва "Ройтерс". То се е превърнало и в символ на струващия милиарди евро екологичен проблем на Сърбия, с който потъналата в дългове страна трябва да се справи в рамките на следващия етап от преговорите за членство в ЕС.

Река Борска е толкова замърсена с мед и други отпадъци от мина RTB, че 60% от обработваемите земи на територията на община Бор са необратимо замърсени, обяснява екоактивистът Небойша Бузеш.

По план по-късно тази година Белград и Брюксел трябва да отворят нова преговорна глава за членството на Сърбия, която е свързана с околната среда и климатичните промени (27-ма глава).

Според сръбското правителство успешното приключване на преговорите в тази област ще коства на страната около 10 млрд.евро. Белград ще трябва да намери около 8 млрд.евро, за да изпълни всички условия по Глава 27. Други 2.7 млрд.евро ще бъдат отпуснати чрез еврофондове, ако страната се присъедини към ЕС през 2020 г., както е планирано.

Според някои експерти Сърбия няма да спази сроковете и екологичните проблеми могат да забавят членството на страната. Според чиновници от Белград и Брюксел по-вероятният сценарий е държавата да отложи разрешаването на проблема със замърсяването, след като бъде приета в блока. И при двата варианта обаче разходите допълнително ще влошат икономическата ситуация в страната, която трябва да изплаща голям външен дълг.

Съседна Хърватия, която се присъедини към ЕС през 2013 г., поиска Брюксел да удължи срока за решаване на екологичните проблеми до 2025 г.

През февруари Белград предприе законодателни промени, които да проправят път за преговорите с ЕС. Те включват създаване на "зелен" фонд, който трябва да започне да функционира през 2017 г. Целта му е да събере средства за елиминиране на последствията от индустриалното замърсяване на околната среда, обяснява Сана Бозович, секретар в земеделското министерство. Постъпленията за фонда ще идват от екологични данъци и такси.

Сърбия може да потърси заем от кредитори като международни банки за развитие или да се опита да увеличи постъпленията в бюджета чрез "зеления" фонд, обяснява Саша Джогович от Белградския институт за маркетингови изследвания.

Страната ще се опита да привлече и частни инвеститори за създаването на съоръжения за разделно събиране на боклука и за преработване на отпадъци.

Бозович обяснява, че страната ѝ не може да определи краен срок за отстраняване на замърсяването, защото в такъв случай 80% от предприятията ще трябва да затворят.

Обратно в Бор главният изпълнителен директор на RTB казва, че производството разполага с нова топилна пещ, което значително е намалило количеството на вредни емисии във въздуха, но почистването на горния почвен слой ще струва много скъпо.

Ричард Маса, високопоставен член на мисията на ЕС, смята, че Сърбия няма да успее да се присъедини към блока през 2020 г. Вместо това според него ще бъде установен преходен период, който може да продължи до 2041 г. заради екологичните проблеми.

Според други замърсяването на околната среда заедно с други неразрешени проблеми може да забави членството на Сърбия.