Да срещнеш себе си в Лабиринта
Отиваш на театър. Посрещат те и те въвеждат в спектакъла. Не търсиш мястото си, защото такова няма. Стъпка по стъпка напредваш в лабиринта и много бързо отлепваш от мислите и преживелиците, с които си дошъл. Започваш да изграждаш своята история, която авторите, режисьорът и актьорите очакват да развиеш.
Защото главният герой си ти.
Театърът на сетивата София, създаден по метода на играта на колумбиеца Енрике Варгас, има своята отгледана публика у нас, която непрекъснато се разширява. От десет години Михаил Димов и Златина Толева създават проекти в закрити и открити пространства с екип, в който има актьори, музиканти, психолози, социални работници, терапевти.
Обратно на класическия театър, в който публиката е събрана накуп, в новия проект всеки зрител извървява лабиринта сам, а около него деликатно асистират членове на трупата.
"Хората са различни и предизвикват различни взаимодействия в лабиринта. Всеки действа по различен начин, отключва различни асоциации и спомени", обяснява Златина, която е антрополог по образование. Накрая често чуват: "Благодаря ви, излекувахте ми душата, помогнахте ми да преодолея страха си от тъмното. Разбрах, че в тъмното има кой да се грижи за мен".
Приятната изненада и за двете страни е този близък човешки контакт, за който в ежедневието много често вече няма условия и вътрешно позволение да се случи. Докато тук се получава. Над 30 човека създават по етажите на НДК - от минус 3 до 6-я етаж - възможности с участниците да се случи нещо лично, каквото те изберат.
Ядрото на трупата е обучено от Юън Бриок през 2006 година. С няколко последващи семинара методът на играта, приложен първоначално като социален проект за хора от рискови групи, се прехвърля на територията на изкуствата.
Сам той с много специалности – започнал от НАТФИЗ, занимавал се със съвременно изкуство и с музика, работил като радиоводещ, диджей, рисува, пише - Михаил Димов предлага пътуване, в което и зрителите да подходят творчески.
"Това е траектория, определена колкото от нас, толкова и от самите тях, т.е. те са в истинския смисъл на думата съавтори. Ние се срещаме с публиката по средата", казва той.
Дали има хора, които се отказват, дали има страдащи, наранени, които откриват лек?
"Аз здрави хора почти не познавам. В съвременния свят няма здрави хора. За да има здрави хора, трябва да има здраво общество. Трябва да има огромно доверие, да се пази невинността, да няма цинизъм, който е много страшна болест, опустошителна. Здрави общества на земята не мисля, че вече съществуват. Всеки е заразен от някакъв страх, недостатъчност, от неверие", казва Михаил.
На изхода обаче много от зрителите са въодушевени и заредени с енергия. В един от предишните проекти, край язовир "Беглика", младежкото присъствие очаквано е превърнало спектакъла в почти спортно събитие. Друг проект - Института за изследване на тишината, разположен във футуристична бизнес сграда в София, от сумрака на минусовите етажи до фантастични гледки от 17-я етаж, е бил първият изцяло невербален лабиринт, без думи.
"Случваха се неща отвъд думите. В едно хале имаше кът със стар грамофон. Човек с фрак който пускаше една прозрачна плоча, на която бе записан бял шум, и започваше да дирижира тишиата", разказва Златина.
До края на сегашния лабиринт остават 5-6 представления. Изиграни са над 20. Всяка вечер минават по трийсетина човека. Накрая вратата ще се затвори и ще започне подготовката за нов проект.
Залагайки на петте сетива - слух, зрение, вкус, обоняние, допир - ние самите научихме много неща, обобщават създателите на експерименталния театър. "С всеки участник виждаме света през техните усещания и възприятия. Артистичният момент се развива с всеки следващ проект", обяснява Михаил.
На практика по думите му това е изследователски театър, който се развива в неизвестното, тера инкогнита, непозната земя. Всеки следващ спектакъл на този изследователски, метафизичен театър стъпва в нови територии.