До 20-30 години е възможно домашното врабче да изчезне напълно от територията на страната ни. То е сред видовете, чиито популации намаляват със значителни темпове през последните години. Това предупреди експертът Йордан Христов от Българско дружество за защита на птиците при представянето на резултати от последното преброяване на птиците.

11- годишното проучване на дружеството показва тревожни данни за състоянието на птиците около нас. От всички оценени 71 вида птици 21% намаляват, а 18% се увеличават. Обичайно причините за този спад са унищожаване на местообитанията и местата за размножаване – храсти, пасища и затревени площи, както и употребата на пестициди.

Спадът в популацията е важен индикатор за състоянието на средата, в която живеем, подчерта Христов. Изчезването на видове води до нарушаване на екоравновесието, намаляване на биоразнообразието, което засяга директно средата и храната и на хората.

През последните години (за периода от 2005 до 2015 г.) домашното врабче е намаляло с 31 на сто. Най-голям спад е отчетен при ръждивогушото коприварче - с 68% понижение в популацията. Повече от два пъти по-малко са популациите на сирийския пъстър кълвач (-57%), щиглецът (-52%) и сивата чапла (-52%). Спадът при сивата врана е -49%, а при скорецът – - 41%. В преброяването спад има и в числеността селска лястовица (-27).

Най-често срещаната птица по време на мониторинга е била кукувицата – в 90% от всички 188 наблюдавани площадки. Сред увеличаващите се видове са голямото белогушо коприварче (+226%), горска чучулига (98%) черният бързолет (55%), голям синигер (49%), южен славей (34%).

Има и трета група от видове, чието състояние остава стабилно. Такива са гугутката, кукувицата, свраката, сойката, чинката.

От всички групи птици, най-уязвими се оказват птиците в земеделските земи.Там те намаляват с 18%, което е допълнителен спад с 5% спрямо предходната оценка през 2015 г.

Сред основните причини са 100% премахване на храстите, разораването на затревените площи и употребата на пестициди. През последните години масово това се прави в зони от Натура 2000, които са важни територии именно заради богатото биоразнообразие. В същото време земеделските стопани там премахват напълно храстите и унищожават пасищата, с цел прилагане на Общата селскостопанска политика от 2014 г., за да получават субсидии и от страх да не бъдат санкционирани, обясни Едита Дифова от дружеството.

Експертът даде за пример райони в Сакар планина, където заради елиминиране на затревените площи и пръскане с химикали има спад в популацията на царския орел, който е застрашен вид.

Според експертите от БДЗП, проблемът може да бъде разрешен, ако има диалог и съгласуване на действията на двете отговорни министерства – Министерство на околната среда и водите и Министерство на земеделието и храните. Редно е да има съгласъавне на законодателствата им, да се обясни на земеделците, че не се налага 100% елиминиране на храстите и изрични препоръки към тях да оставят 25% от дърветата и храстите по мозаечен модел.

От организацията многократно са изпращали становища по проблема и до двете ведомства, но засега няма реални действия и реакция от тяхна страна. Дифова каза пред "Дневник", че от БДЗП са сезирали през 2012 г. Европейската комисия за казуса, но все още нямат отговор от Брюксел. В случая нещата са в ръцете на МОСВ, които трябва да упражнят контрол, смятат от дружеството, а "Дневник" изпрати запитване до ековедомството какви мерки се предприемат за решаване на проблема от тяхна страна.

За осъществяването на мащабното и дългогодишно проучване, доброволци са обходили пеш близо 4 000 км в 188 места (т.нар. пробни площадки) от цялата страна в рамките на над 3240 часа доброволен труд (405 работни дни). Оценката за състоянието на птиците се осъществява в рамките на инициативата за Мониторинг на широкоразпространените видове птици, започнала през 2004 г. от Българско дружество за защита на птиците. Този индикатор е и оценка на Програмата за развитие на селските райони. Също така, мониторинговата схема е сред основните, включени в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие в България. Резултатите от мониторинга на широко разпространените видове птици се включва в годишния доклад за състоянието на природата в България. Състоянието на птиците в периода 2005-2015 г. е оценено в рамките на проект "Птиците за хората и хората за птиците: с добра воля за активно опазване на природата", финансиран по Програма BG 03 в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014.