За да разбереш византийската музика и да изградиш интерпретаторски умения, най-напред трябва да си намериш добри учители, казва Фредерик Таверние-Велас, сам той утвърдил се като един от майсторите в изпълнението на раннохристиянски песнопения.
Двамата с Жан Етиен Ланджани - певец, композитор и преподавател, познат в цяла Европа, водиха през изминалата седмица майсторски клас в рамките на фестивала "Ангелогласие". Музиканти, псалтове от столичните храмове, студенти и почитатели на църковната музика имаха възможност да се докоснат до песнопения от древните ръкописи и от манастирите в Испания и Корсика, разчетени с фин усет от двамата певци.
Анелия Николова
Фестивал "Ангелогласие", концерт на Фредерик Таверние-Велас заедно с отец Любомир Янъков, Никола Антонов, Юлиан Периклиев и Живко Желязков
Музикалният форум завърши с концерт "От Рим до Константинопол" в Аулата на Софийския университет от 18 ч. в събота и с концерт на Фредерик Таверние-Велас от 16.30 ч. в Криптата на храм. "Св. Александър Невски" в неделя.
Пред "Дневник" двамата изтъкнати музиканти разказаха за пътя си до сакралната музика и за впечатленията си от софийските срещи. Те бяха гости и на първото издание на фестивала през 2015 г. като участници в ансамбъла "Organum", създаден от световно известния учен Марсел Перез. В края на тазгодишното си участие Фредерик се шегува - "Във Франция казваме, че нещо случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път".
Юлия Лазарова
Репетиция на "Ангелогласие", Жан Етиен Ланджани
Как си обяснявате интереса към раннохристиянската музика в днешното секуларно общество?
Фредерик: Наистина има интерес към старата музика, но не мисля, че е толкова силен, защото много хора не се интересуват въобще. Други се ограничават до барока и не търсят път към музиката преди 17 век. Но виждаме, че в секуларното общество много хора търсят духовността. А в старата музика те могат да я намерят. Защото в началото на християнството литургията е саздавана от светците, отците на църквата, епископи и патриарси са участвали в този процес. Първите им творения са били псалми, молитви, песнопения по евангелските текстове, еврейски молитви.
В Египет литургията е била много проста, съставена от еврейски молитви. В Константинопол започнали да създават химни, възникнал кондакът, след това и канонът. Вдъхновени поети са написали химни за всеки ден от годината. Та да се върнем на въпроса - интересът към старата християнска музика е породен от желание да се докоснем до тези ранни извори.
В Западна Европа през средните векове католицизмът е загубил връзката с ранната музика. Днес много хора не ходят в църквата за богослужението, а отиват там като на концерт, за да слушат музиката, създадена в прослава на Бога. Опитват се да открият духовността в тази музика.
Какъв беше вашият път към тази музика?
Жан Етиен: В Корсика, където съм роден и израснах, първоначално се занимавах с традиционната народна музика. Тя има много общи черти с религиозната музика, изпълнявана в храма. На практика това е една и съща музика, изпълнявана по идентичен начин. В нея се преплитат светски мотиви, отразява се ежедневният живот. Днес тази връзка е изгубена. В католическата църква се изпълнява музика от по-късните векове и тя няма тези общи мотиви с фолклора. За мен като музикант беще щастливо обстоятелство срещата с Марсел Перез, с когото по-нататък заедно търсехме и откривахме сложната орнаментация на старите пенсопения. Взимахме например едно "Кирие елеисон" (Господи помилуй) и започвахме да търсим начина, по който древните певци са изразявали и украсявали тази молитва.
Как намерихте тези детайли, как оформяхте начина си на изпълнение?
Жан Етиен: Това е като река, която си търси пътя и се намества по извивките на повърхността. Опитваш много начини и чуваш, усещаш кога се е получило. Опитваш много различни начини. За това помага разбира се и изучаването на традицията, предавана устно.
Вярвате ли, че е възможно устната традиция да пази древните подходи и методи?
Фредерик: Ние видяхме това в Персия с традицията на Заратустра. Там са запазили и предават традицията на молитвите от повече от 2500 години.
Моят път започна от класическата музика. В началото пеех в хор и свирех на обой. Когато бях на 20 години, бях силно увлечен от сакралните песнопения и се опитах да разбера защо.
Бяхте ли вярващ по това време?
Фредерик: Религиозен? Да, в душата си. Тогава много се интересувах от иконите, от молитвите. Така открих византийската музика и започнах да я изучавам. И колкото повече навлизах в тази музика, толкова повече неща се откриваха пред мен за учене. Накрая заминах за Патмос и Атина да събера повече информация. Получих диплома в Атина. Дължа много на големия майстор Ликургос Ангелопулос. Беше много красиво да открия този свят. С византийската музика никога не можеш да кажеш - готово, изучих всичко. Това е за цял живот. Щастлив бях да срещна Марсел Перез в тези търсения и хората, с които той вече работеше. През 1999 направихме ансамбъла "Organum" и оттогава работим заедно.
Тази музика ли ви приближи до православието?
Фредерик: Аз съм православен, да.
Откога?
Фредерик: Мисля, че съм се родил православен. Защото нямам усещането да съм се променял във времето. Не съм се отказвал от едно, за да възприема нещо друго - всичко днес е продължение на това, което съм преживял като по-млад.
А Жан Етиен е католик. Не ви пречи да пеете заедно?
Фредерик: В старата музика от ръкописите, които изследваме, не е имало такова деление.
Можете ли да степенувате проблемите и предизвикателствата в тази музика? Кое ви беше най-трудно?
Фредерик: В началото въпросът опира до любовта. Ако обичаш тази музика, трябва да намериш в себе си енергия да продължиш. Виждам много хора, които започват и спират. Защото нямат тази любов. Тъй като не е лесно - трябва да се запознаеш с ръкописите, да се научиш да ги разчиташ, да овладееш гамите, отделните гласове, езика, ако не си грък.
Ако си роден грък или живееш в Гърция, е много по-лесно, но ако живееш на Запад, трябва да изучаваш всичко с много повече усилия. Защото има и много по-малко възможности да слушаш тази музика на живо. Имам приятел от Сирия, който е 90-годишен, и обичам да го слушам. Максимус Фахме, забележителен музикант. Той живее в Париж, но е от Алепо. Обичам да го слушам, това е съвсем различен стил, няма къде да го чуеш другаде, освен в Ливан или Сирия.
Трудно е да слушаш такава музика във Франция. Имам приятели, които се опитват да пеят византийска музика на френски. Но това е различно.
Най-трудно в началото е да намериш възможност да слушаш и да имаш воля да продължиш. След това трябва да предприемеш пътувания, да откриеш добри учители. Аз имах трима много добри учители за тази музика. Говоря за тримата живи - Ликургос Ангелопулос, папа Йоаким Грилис от Патмос и Максимос Фахме. А има и такива, които вече не са сред нас, но са направили много записи. Слушал съм много певци, Трасивулос Станицас е един от тях, и много други. Когато намериш своите учители, можеш да започнеш да се развиваш. Отделно е изучаването и разбирането на системата на тази музика - гамите, гласовете. Трябва да практикуваш езика, защото това е старият, библейски гръцки език. За да пееш добре, трябва да разбираш какво пееш.
Аз имам късмет, защото когато бях съвсем млад, баща ми ми каза: трябва да научиш латински и гръцки. Аз получих това класическо образование, но тогава не знаех, че тези езици ще ми трябват за моето професионално развитие.
Юлия Лазарова
Репетиция на "Ангелогласие", Фредерик Таверние-Велас, Жан Етиен Ланджани и Боряна Найденова
Жан Етиен: Предизвикателство за мен беше да направя връзката между традициите в народната музика и в сакралната. И да ги използвам. Защото нотацията не може да отрази всичко. Виждах ясно ограниченията, до които стига устната традиция, както и лимитите на нотацията. Оттам нататък започва умението на певеца.
Когато пееш стара музика и се опитваш да прилагаш върху старата нотация познанията си от съвременната музика, резултатът не е добър. Трябва да се научиш да разбираш всяко нещо само за себе си.
Смятате ли, че ще бъдат разчетени докрай старите нотации, например знаците на Кукузел?
Фредерик: Много знаци са вече разчетени. Редица музиколози работят в тази насока. Когато се занимаваме с Кукузел, проблемът е да се даде по-добрър смисъл на хирономичните знаци, които са означавали изразност чрез ръцете. Много е работено да се представи тази музика по-опростено, за да се преподава. Затова в 19 век са възприели новия метод. В 20 век проблемът е бил в другата крайност, предизвикан от допира и разликите със съвременната музика. Тогава Симон Карас казал: "Ние трябва да направим нещо, защото характерът на тази музика ще бъде загубен". Карас е най-значителният автор на 20 век в областта на византийската музика. Неговите изследвания бяха необходими, защото по това време вече са били започнали да преподават тази музика, използвайки пиано, което е много погрешно.
Лили Тодорова
Фестивал "Ангелогласие", концерт на Фредерик Таверние-Велас
Опитите да се се пренесе записът от невмите на петолиние?
Фредерик: Това не е правилно. Освен ако не трябва да се покаже нещо на човек, който сега започва и познанията му са на 1-2 дни, за да му помогнеш да се ориентира. Но като цяло това не е добър подход, защото системите са различни и самата концепция не е сравнима.
Юлия Лазарова
Репетиция на "Ангелогласие", Никола Антонов, Фредерик Таверние-Велас и Боряна Найденова
Юлия Лазарова
Репетиция на "Ангелогласие", Боряна Найденова, диригент
Но и с невмената нотация може да се направят лоши неща. Когато направиш орнамент и държиш непременно да го запишеш с невми, може да се стигне до такова натрупване на невмени знаци, че разчитането по-късно да стане трудно и невъзможно. Ако певецът е един, добре, но за група от певци, за хор, нещата трябва да се опростят. Защото всички трябва да правят едно и също нещо с гласовете си, за да стигнат до един звук накрая. Затова записвям само минимума. Така си свободен да изразиш музиката по-добре.
Във византийската музика обаче не си свободен да импровизираш като в джаза - строгите правила трябва да се спазват, иначе се излиза извън канона. Как се справяте с това?
Фредерик: Не мисля, че е толкова строго, защото музиката еволюира. Ако чуете записи на атинските псалтове от началото на 20 век, те звучат като оперни певци. Днес се пее много по-различно. Но по един начин пее някой в Патмос, по друг в Сирия, по трети на Света гора. Традицията не е само на едно място или в един певец. Тя е нещо много по-голямо.
Не мисля, че правилата са толкова ограничаващи. Същото е с иконите. Има иконописци, които следват правилата стриктно, но иконите им не са добри. А когато видите Андрей Рубльов и Теофан льо Грек, какво можете да кажете? Има различни школи, вижте иконите от Ливан и тези от Крит, от Света гора - те са толкова различни! Просто има много широко поле за вдъхновение.
Правилата са просто теоретични. Знаем, че има неща, които не може да се изобразяват, но са го правили - например да рисуват Бог Отец. Според мен правилата трябва да помагат да си изградим представа за мистиката. Това е теологично разсъждение, а не наставление. Но истината те прави по-свободен.
Литургията е много по-голяма, тя съществува за теб, но чрез теб се отваря по-голямо пространство за всички, които искат да се молят да отправят молитвите си към Бог.
Как успяхте да усвоите старите ладове, след като сте започнал като класически музикант?
Фредерик: Много пъти съм казвал, че четвърт тонът не съществува. Има интеграция на интервалите - понякога разстоянието е съвсем малко под цял тон, друг път съвсем малко над половин тон. Има много мерки за интервалите, използват се различни гами - хроматични, диатонични, енхармонични, имаме също така мека и твърда гама.
Всичко това се учи със слушане и с изучаване на теорията. Понякога обясненията са твърде математически. Затова казвам, че слушането е важно, тъй като мерките за интервалите са се променяли много пъти. Сега имаме други мерки от тези, които музикоучителите от 19 век са прилагали, и всичко се променя. В музиката една от основните школи е питагорейската - тя е математическа. Но имаме и Аристоксен, който е казал: "Музиката е философията на природата". Не е математика. Звукът е нещо по-голямо от това, което може да се измери.
Интервалите са идея - в тетрахорда съотношенията са били 12, 10, 8, а преди това е било 12, 9, 7. Ако се заложи в машина, може да се измери и точно, но в изпълнението устната традиция е най-важна.
А и в църквата когато пееш, ти пееш на Бог?
Фредерик: Така е. Христос Какулидис е направил опростени мелодии - харесвам работата му защото за молитви са много добре, нищо че са опростени. За концерти могат да се избират по-сложни неща. Но в храма Херувимската песен може да бъде 5, може да е и 20 минути. Всеки път е различно и зависи от свещеника.
Имате ли впечатления от храмовете в София?
Жан Етиен: Да, бяхме в "Александър Невски", бяхме и в Ротондата. Много сме щастливи тук.
Как ще коментирате визията на фестивала "Ангелогласие" - да хвърля мостове между древните традиции на християнската музика и днешните интерпретаторски умения в различните школи?
Фредерик: Със сигурност този фестивал има бъдеще. Мисля, че е необходимо да имаме по-добро познаване на традициите и практиката между православните и западните музиканти в храма. Историята е сложила тези различия и мисля че трябва да намерим път за по-добро разбиране, особено между православните и католиците. Ето аз съм православен и в Париж пея с гърци, руснаци, арменци, сирийци. Но с Жан Етиен, който е католик, наскоро ни поканиха за концерт в Швейцария протестанти. И много харесаха нашите изпълнения.
Трябва да се разбират общите корени на тази музика. Ние имаме общо начало и ще имаме общ край. На небето ще пеем във вечността и това ще е за всички ни. Затова е добре да започнем да пеем заедно и тук.
Когато говорим за духовност е едно, а другият аспект е музиколожки. Мисля, че работата на Боряна Найденова е много важна за интерпретацията на литургията и за изучаването на източниците и ръкописите, за общото начало в изпълнителското изкуство.
Може би трябва да се продължи с организирането на майсторски класове, както тази година. Да се даде възможност за изучаване на българската традиция, византийската, корсиканската - за две седмици могат да се направят много неща. Резултатите могат да се представят на конференция и на фестивал. Имам мечта всичко това да продължи.
Юлия Лазарова
Репетиция на "Ангелогласие"
Фредерик Таверние-Велас завършва музикалното си образование с класически обой, след което насочва своите научни търсения към пеенето на църковна музика. Той се нарежда сред най-големите майстори и интерпретатори на древните византийски песнопения. Работил е с изтъкнати педагози като Йоаким Грилис от Патмос, Максимос Фахме от Сирия и Ликургос Ангелопулос от Гърция. Доктор по философия, преподавател по православна теология. Ръководител на ансамбъл "Les Solistes de la Musique Byzantine".
Жан Етиен Ланджани е изтъкнат певец, композитор и преподавател, познат в цяла Европа. Интерпретатор на съвременна и класическа европейска, а също така и на традиционна фолклорна и църковна музика от родната му Корсика. Ръководи школи по корсиканско пеене в Корсика и Западна Европа. Член на ансамбъла за корсикански фолклор "Tavagna".
