Жорж Ганчев и Кольо Парамов са единствената кандидат-президентска двойка ясна досега. Това не е шега. По-малко от пет месеца преди президентските избори само те са обявила намерението си да участват в тях.

Управляващата партия ГЕРБ заяви, че има кандидат - "добре стоящ и силно разпознаваем", поради което ще го обяви в навечерието на предизборната кампания. Вляво и вдясно тепърва започват разговори за това как ще участват.

По всичко личи, че имената на основните претенденти за стола на Росен Плевнелиев на "Дондуков" 2 ще са известни след ваканционния сезон през септември.

За сравнение на предишните президентски избори през 2011 г. лидерът на "Атака" Волен Сидеров и Павел Шопов обявиха най-рано кандидатурите си - на 12 февруари. На 6 юни Меглена Кунева обяви кандидатурата си като независима, на 12 юни традиционната десница издигна Румен Христов и Емануил Йорданов. Месец по-късно – на 16 юли БСП обяви своя кандидат Ивайло Калфин и дълго време му търси вицепрезидента Стефан Данаилов. Пак в средата на юли ВМРО съобщи, че лидерът на организацията Красимир Каракачанов се впуска в президентската надпревара. ГЕРБ обяви официално последна кандидатите си Росен Плевнелиев и Маргарита Попова - едва на 4 септември, дни преди да изтече срокът за регистрацията им в Централната избирателна комисия.

След като в началото на 2016 г. държавният глава Росен Плевнелиев и премиерът Бойко Борисов обявиха, че ще говорят на тема президентски избори след юни, неочакваната "номинация" на Плевнелиев от лидера на ДСБ Радан Кънев го принуди да обяви публично в края на май, че няма да се пробва за нов мандат сега по лични причини.

Отказът на президента засили обществения интерес кой тогава ще е претендтът на ГЕРБ. На 3 юни зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви пред БНТ, че "ГЕРБ има кандидат за президент, но е некоректно да го обявяваме в студиото. Нищо не налага да кажем името му сега. Не изключвам вероятността това да се случи през септември. Никоя друга партия не е обявила своя кандидат, а ние нямаме претенции да сме първи."

Ден по-късно го обяви като "добре стоящ и силно разпознаваем" и затова обмисляли да го обявят в навечерието на предизборната кампания. Председателят на парламента Цецка Цачева и "тежката артилерия на ГЕРБ" (по Бойко Борисов) Десислава Атанасова също се включиха в общия хор, че кандидатите са разпознаваеми и не се нуждаят от кампания, за да бъдат съобщавани рано, но отказаха да посочат пола на претендентите.

Премиерът Бойко Борисов пък отклони въпроса за номинацията на ГЕРБ с "дай следващия". А в кулоарите на парламента неговото име все още е актуално за евентуален кандидат за държавен глава, макар той да отрече в края на май: "Ако аз съм бил за кариера, съм можел да стана преди много години. Но това не ме е влечало, нито считам, че там мога да бъда полезен така, както в момента." Борисов "изхвърли" от кандидатите на ГЕРБ заместника си Цветан Цветанов и кметовете на София и Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов.

Заявката на Цветанов обаче поставя, меко казано, в неудобно положение партньорите им от Реформаторския блок (РБ), които изявиха желание за общ кандидат на управляващото мнозинство. Но избран чрез преговори, а не наложен от най-голямата партия. Вариантите за Реформаторите - "Движение България на гражданите" (ДБГ), ДСБ, СДС, Народна партия "Свобода и достойнство", БЗНС, Българска нова демокрация (БНД) и Гражданския съвет, са три - самостоятелно участие като РБ, общо участие с ГЕРБ или общо участие на мнозинството с ГЕРБ и Патриотичния фронт.

Според зам.-председателя на ДБГ Димитър Делчев посланията на Борисов и Цветанов се бият, като до този момент няма сигнал от ГЕРБ кой ще е техният кандидат и дали искат общ кандидат на десницата. Затова той е оптимист, че може да се стигне до разговори. Ако цялото управляващо мнозинство иска да застане зад единна кандидатура, всички трябва да се съберат, да сложат картите си на масата и да решат заедно. ГЕРБ не са единен монолитен субект, и при тях има различни мнения, но за разлика от РБ те не са толкова прозрачни, допълни Делчев.

И другият зам.-председател на ДБГ Найден Зеленогорски смята, че има шанс ГЕРБ, Реформаторите и Патриотичният фронт да излязат с обща кандидатура. Според него това ще потвърди управляващото мнозинство и би гарантирало, че след президентските избори този път ще продължи. Но от друга страна бившият министър Даниел Вълчев, също от ДБГ, се обявява против обща кандидатура на Реформаторския блок и ГЕРБ. Логиката му е, че "това би навредило тежко на блока". Според Вълчев, ако такова е решението на останалите партии от Реформаторския блок, ДБГ няма да го блокира, но няма да участва в преговорите.

Според депутата от РБ и лидер на БНД Борислав Великов програмата минимум е кандидат, който печели бронзов медал - трето място, а на втори тур ние подкрепа за претендента на ГЕРБ, но на втори тур.

След отказа на Плевнелиев да се кандидатира за нов мандат лидерът на ДСБ Радан Кънев обвърза президентските избори с бъдещето на Блока, който всъщност по споразумението се изчерпва с вота наесен.

Преди изборите ние трябва да изпълним обещанието си към своите избиратели Блокът да стане единен политически субект, смята Кънев. Според него съюзният конгрес трябва да реши въпроса за позиционирането на Блока към властта, да реши въпроса за лидерството и за механизма на вземане на решения, както и да се произнесе за кандидата за президент.

Преди дни лидерът на "Атака" Волен Сидеров изненадващо сложи картите на масата и протегна ръка на Патриотичния фронт за общо участие в президентския вот и не само. "Целим се по-далеч, в следващите парламентарни избори", бе откровен той. Гледам по-стратегически какво ще стане с патриотичния вот на парламентарните избори, посочи той.

Единственият отговор на съпредседателите на Патриотичния фронт Валери Симеонов и Красимир Каракачанов до момента е, че са готови на разговори с всички партии освен с ДПС и ДОСТ. Симеонов изглежда готов да седне на масата на преговорите със Сидеров, но само ако има други и признава, че Каракачанов е водещият в затоплянето на отношенията.

Дали разговорите ще имат успех, зависи от имената на кандидатите. Симеонов сякаш не желае да се кандидатира, а Сидеров предложи лидерите да отстъпят от вождисткото, да направят стъпка назад и да привлекат за кандидат-президент човек с обществен авторитет. Във ВМРО обаче продължават да настояват за номинацията на несменяемия им председател Каракачанов.

Идеята на Сидеров е, че обединени "Атака" и Фронтът могат да вкарат около 50 депутати в следващия парламент и да изместят "вечния" балансьор ДПС. "Не може да се живее в неприязън, омраза, некомуникиране със сродна по виждане патритична партия. Избирателите на ПФ до голяма степен са избиратели на "Атака". Това, което се е откъснало да се събере", обясни целта си Сидеров.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че търсят социален президент, патриот. На първо място обаче ще пита партията за участието на президентските избори - в коалиция с други партии и организации; самостоятелно като партия; като подкрепи кандидат на друга партия или организация; като подкрепи независим кандидат, издигнат от инициативен комитет; и с кои партии е допустимо БСП да преговаря за издигането на общ кандидат - партии от Коалиция "БСП лява България", АБВ, "Атака", ВМРО, "Д 21", ДПС, НФСБ, други партии и организации.

Вътрешното допитване трябва да приключи до 3 юли и едва след това да започне разговорът в левицата за евентуални съюзи и кандидати. Депутатът и член на партийното ръководство на БСП Кирил Добрев се обяви за широка лявоцентристка коалиция за вота, в която лидерското място да е на БСП. По този въпрос трудно може да се постигне консенсус с АБВ и Георги Първанов

Затова и Първанов си води паралелни разговори с "Гергьовден", "Народен съюз", Обединен блок на труда, левите земеделци на Спас Панчев, социалдемократи. А вече обяви и парламентарен и политически съюз с тях. В подобен формат Първанов има ресурс да наложи своя кандидат. Не е ясно как обаче биха се позиционирали от Патриотичния фронт и най-вече ВМРО.

БСП и АБВ гледат още на президентските избори като на възможност да поставят начало на нов политически етап (при победа). Успехът на опозицията на вота за държавен глава би бил трамплин за предсрочни парламентарни избори. Но преди това БСП и АБВ трябва да решат отношенията помежду си, което изглежда сложно на този етап.

ДПС, с чиято (не)подкрепа са избирани досегашните президенти на страната, този път обяви, че ще даде подкрепа, но само ако им я поискат. Обикновено се разчита на подкрепата, но това да не се афишира. "Няма такъв момент. ДПС е качествена, нормална, системна, изключително отговорна българска партия, доказали сме го с всичките си действия през годините. Ще държим на това", коментира зам.-председателят на ДПС Янко Янков.

Движението иска да види какви кандидатури ще бъдат издигнати и тогава ще мисли за подкрепа. Изискванията им са това да бъде демократ, да бъде носител на обединяващия патриотизъм и подкрепата да бъде поискана официално и публично.

Все още не е известно дали ДПС ще издигне самостоятелна кандидатура, както през 2001 г. Ренета Инджова, когато на втори тур застана зад Георги Първанов. Това ще зависи и от действията на отцепниците около Лютви Местан в ДОСТ.

А като че ли ДОСТ по-скоро няма да участва самостоятелно в президентските избори, освен това все още чака регистрация от съда. Ние няма да подкрепим кандидат на проруските евразийски сили в българската политика, заяви в неделя в Благоевград Местан. Според думите му ДОСТ ще даде рамо на онзи кандидат за президент, който е истински евроатлантик, истински натовец и европеец.

Очертаните сложни междупартийни отношения и пренаредената политическа карта превръщат президентските избори в още по-сложно предизвикателство пред управляващи и опозиция, защото резултатът от тях ще очертае по-нататъшните политически съюзи и възможността за предсрочни парламентарни избори. Затова и основните играчи бавят топката в търсене на най-печелившите ходове.