В часа на госпожа Миленкова не е тихо. А и класната стая не е като обикновените. Чиновете са скупчени в четирите й ъгъла. Последният учебен ден е и четвъртокласниците имат задачата да правят каквото си искат. Шумните екипи са решили да правят: комикс, рисунка, 3D шахматна дъска и анимация. На таблетите си.

Столичното 137 СОУ "Ангел Кънчев", в което Десислава Миленкова е начална учителка, е едно от 40-те, в които по инициатива на министерството на образованието започна проект по внедряване на електронните технологии в българското образование. Всички в класа имат таблети и мишки, с които работят върху интерактивната дъска. В този клас и телефоните не са забранени.

По думите й телефоните лесно могат да бъдат впрегнати в образователния процес. Има много приложения, които могат да бъдат използвани. "Аз ги наричам "скрити образователни приложения". Ето, например те могат да създават комикси с едно елементарно приложение за правене на снимка и добавяне на текст към нея. Но комиксът, който те правят, ги учи и да общуват помежду си, и на креативност, включително и на правопис."

Най-лесно й е да направи така, че децата да знаят. С всякакви методи. Но когато използва технологията, ученето им става интересно и забавно, а и знанията им са по-трайни. "Защото по този начин децата не учат заради оценката или за да се харесат на учителя, а за да стигнат до резултат, който е хубав, който изглежда добре – от компютър или таблет. Интересен им е и пътят, по който са стигнали до този резултат. И тези знания, оказва се, са много по-трайни и остават за цял живот", разказва тя. Понякога, когато класът работи с таблетите, биват изпращани навън - да изследват реалния живот и да учат от него. "Така се научават как да учат през цялото време, а не само заради шестицата."

Най-впечатлени и развълнувани са били учениците на Миленкова, когато са получили задача по "Човекът и природата" по темата за движението на телата - да обърнат законите. Чрез едно специално приложение на таблета всяко видео може да бъде обърнато, върнато наобратно. Децата е трябвало в кратко видео да пресъздадат движението в едната посока и след това с приложението да го обърнат от края към началото. "Беше им толкова интересно, че продължиха да го правят и вкъщи и да ми изпращат видеата, които са правили."

Александра били измайсторила цвете от най-различни зърна от кухнята – боб, ориз, грах, леща, жито... и след това снимала как ги разпръсква. И при обръщането, видеото започва от това как разпръснати семена с едно движение на ръката се нагласят във формата на цвете, като със магия. "Макар и задача, която на пръв поглед е като забава, тя развива тяхната креативност и смелостта им да експериментират с технологиите", казва Миленкова.

Таблетите биват ползвани и в часовете по български език и литература. А класната стая е изпъстрена със смешни снимки на класа и техни рисунки, направени на таблетите - тя е различна и интересна и децата са горди, че сами са я декорирали.

Няма статичност вече – децата излизат навън, търсят интересни за снимане предмети, изследват. Те не постоянно са залепени в седящо положение на чинове, дори и средата се променя – работят в екипи и чиновете се сливат, имат право да стават по време на час, могат да комуникират помежду си. "За мен е важен резултатът и приноса на всеки един от екипа към този резултат", казва учителката им.

Таблетите биват ползвани и в часовете по математика. Например, във втори клас са имали задачата да излязат на двора с линия в едната ръка и таблет в другата, да търсят предмети по зададени размери. Да ги снимат с приложена линия и в балонче да отбележат колко сантиметра е предметът. Или пък да превърнат в текстова, със снимки, задача, дадена като числов израз. Как да пресъздадат: 280 + (48x3) =? Например така: в един магазин имало 280 кг брашно... могат да я разиграят тази задача, или да я нарисуват, или да снимат на таблет. "Обръщам съдържанието по този нетрадиционен начин, за да бъде по-интересно и достъпно до тях и понякога учат, без да знаят, че учат – което е най-хубавото учене".

Учениците на Десислава Миленкова обичат да бъдат изпитвани, "защото е забавно" и не се страхуват да грешат – това е и най-важният урок, който тя целенасочено през всичките четири години им е преподавала.

Това е дозирането в нещата, когато говорим на учене от грешките."

Друго важно за Миленкова нещо, на което учи възпитаниците си, е как да общуват помежду си, за да свършват нещо – да създават екип за много кратко време и след това да могат с други деца да направят нов екип и да свършат следваща задача. "Което е свързано и с комуникация, и с разбирателство помежду им – неща, които малко или много ние не сме научавали в училище", казва.

Според нея училището трябва да се доближава максимално до реалния живот. В което децата се учат как могат да се справят и да се адаптират най-лесно. "Защото ние ги учим на всевъзможни неща и те могат и да знаят много формули, много автори, но да не знаят как да използват тези знания", казва Миленкова и разказва любимия си пример: все едно да влезеш в магазин, за да си купиш лютеница, а да излезеш с един килограм домати и половин килограм чушки, но да не знаеш как да си направиш лютеница. "Това се получава в училище – децата излизат със знания, които не знаят как да съчетаят и как да използват след това в реалния живот."

Изненадващо, Десислава Миленкова не е привърженик на идеята за слагане на сегашните учебници в един таблет. "Децата имат нужда да работят и с книга." Нейното решение за редуциране на тежестта на ученическите раници е дори още по добро: учебниците да са в няколко части - книжки, за да не тежат толкова.

Тези, двамата, са не само добри с компютрите, а и искат да направят и по-малките в училището добри. Още в началото на годината са поели инициативата да ги учат на прости компютърни програми – като Paint и PowerPoint. "Споделиха идеята си с мен и първо говориха с госпожата на 2Г клас, тя много се зарадва. После заедно с мен отидохме при директора, който даде съгласие те да са учители. Аз изготвих програмата, по която да се придържат, а всички учители по информационни технологии в училище им помагаха, дори с усмивка ги наричат "колеги", обяснява Миленкова.

Стилян и Никол са разпределили второкласниците в две групи и провеждат с всяка група един час седмично. Това се случва в часовете по интереси следобед (класът е с целодневно обучение). А мъниците са наистина заинтригувани и запалени по програмите, с които работят. "Искат да продължат и догодина - както "учителите" така и техните ученици", обобщава Десислава Миленкова.

Десислава Миленкова е и сред екипа учители зад образователния сайта Уча.се, участва и в развитието и разпространението на други два български образователни проекта – Envision и Jumpido. Тя участва в създаването на електронни учебници на издателство "Булвест 2000" по музика, човекът и природата, физика. Избрана е за учител-експерт на "Майкрософт" за 2013-2014 година. Блогът й "De Sita", който е насочен към използване на таблети в класната стая, е обявен за блог на 2014 година в категория The Best Ed/Tech Resource Sharing Blog на престижния сайт EduBlog. Десислава Миленкова ще е един от лекторите на предстояща в края на юни конференция за обучение на учители за използване на новите технологии в образованието, организирана от "Майкрософт-България". "Дневник" е медиен партньор на събитието.