От години венецуелци, живеещи до границата с Колумбия, се прехранват чрез контрабанда на хранителни стоки към съседната държава. Но след задълбочаването на кризата във Венецуела, е налице обръщане на тенденцията: мнозина купуват брашно, ориз и дори памперси, за да ги препродават на отчаяните си съграждани, разказва "Ройтерс"
От години венецуелци, живеещи до границата с Колумбия, се прехранват чрез контрабанда на хранителни стоки към съседната държава. Но след задълбочаването на кризата във Венецуела, е налице обръщане на тенденцията: мнозина купуват брашно, ориз и дори памперси, за да ги препродават на отчаяните си съграждани, разказва "Ройтерс".
На снимката: Мъж брои боливари в магазин за основни хранителни стоки в Колумбия.
"Във Венецуела няма нищо - само глад. Само Колумбия ни спасява", разказва един от контрабандистите.На снимката: Жена се протяга, за да стигне пакет памперси. 
Миналата година президенът Николас Мадуро затвори ключови пътища, свързващи страната му с Колумбия, в опит да спре контрабандата. 
Това обаче не спря опитите на съгражданите му да си набавят най-необходимите стоки за бита си от съседната страна. 
Някои чакат с часове, за да убедят военните, охраняващи границата, да ги пуснат да преминат. Други се придвижват с дървени лодки под носа на националната гвардия. 
Някои признават, че подкупват граничните служители, за да ги пуснат да преминат. Други пресичат границата с плуване. 
Кризата във Венецуела принуди хиляди хора да чакат с часове на опашки, за да се снабдят с храна и лекарства. Мнозина от тях обаче остават с празни ръце. 
Не са малко жителите на Венецуела, на които се налага да пропускат хранения. Те се прехранват основно с манго и банани. 
Заради изострянето на кризата чакането по опашки става опасно занимание. Тази седмица в Тачира бе простреляна жена, след като чакалите с часове недоволни клиенти нахлуха в складове на едро. 
Мнозина споделят пред "Ройтерс", че ситуацията през последния месец се е влошила и вече нищо не може да бъде открито по рафтовете на магазините във Венецуела. 
Кризата в съседната страна се оказа печеливша за колумбийския град Пуерто Сантандер. Икономиката на града бе замряла, след като Мадуро затвори границата, но тълпите купувачи, идващи да пазаруват с торби, пълни с боливари, обърнаха негативната тенденция. 
Много от стоките в Колумбия вече са по-евтини от тези във Венецуела и могат да бъдат препродавани с добра надценка. 
Такъв е примерът с ориза. В Колумбия той се продава за около 1300 боливара, но във Венецуела цената му може да стигне до 2000 боливара на черния пазар - близо една пета от минималната работна заплата. 
Но по-бедните хора и тези, които живеят далеч от границата, нямат избор и трябва да се примирят с чакането пред супермаркетите, което стана по-опасно от работата на контрабандистите. Магазините вече се охраняват от националната гвардия, а все по-често се стига и до бой между чакащите на опашките. 
