Какво казват особените мнения в Конституционния съд по делото за КТБ
Конституционният съд (КС) не отмени текстове от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) като противоконституционни с решение от днес. Искането за прогласяването им в противоречие с основния закон бе направено от Върховния касационен съд (ВКС), а въпросите бяха два: дали акционерите на банка, обявена в несъстоятелност, имат право да оспорват началната дата на неплатежоспособността й, тъй като са страни в производството по несъстоятелност. Датата е важна – след нея всички извършени сделки са недействителни, включително сключените договори за цесия. Вторият въпрос е дали следва банката, за която се иска несъстоятелност, да се се представлява по делото само от назначените от централната банка квестори или от назначените временни синдици, съптветно от упълномощени от тях лица.
Повод стана делото за фалита на КТБ.
Решението от днес е подписано с три особени мнения, включително и на докладчика Константин Пенчев. Съдиите Георги Ангелов (преди съдия във Върховния административен съд) и Таня Райковска (преди заместник-председател на търговското отделение във ВКС) също не са съгласни със становището на мнозинството по една част от решението.
"Oсигуряването на равенство на всички страни в процеса и условия за състезателност, би помогнало за установяване на обективната истина" (Константин Пенчев и Георги Ангелов)
Според тях разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изр. 3 ЗБН, която лишава акционерите от право на жалба за началната дата на неплатежоспособност, трябва да се обяви за противоконституционна. Изчерпателното изброяване на страните, които право на жалба ограничава правото на встъпилите в процеса акционери, притежаващи над 5 на сто от капитала на банката, чиято несъстоятелност се иска, да обжалват решението за обявяване на несъстоятелността. Това ограничение създава неравенство между страните като лишава страна от правото да се защити във всички стадии на процеса, с което са нарушават разпоредбите на Конституцията, смятат Пенчев и Ангелов.
Според тях не съществува значим обществен интерес, чиято защита да оправде ограничаване на процесуалното право на встъпилите акционери да обжалват съдебното решение. Обжалването на решенията на двете съдебни инстанции за датата на неплатежоспособността на банката не спира изпълнението им. Освен това съдът е длъжен да се произнася в кратки срокове, поради което признаването на още една страна на правото на жалба, не би забавило неоснователно процеса.
"Напротив, осигуряването на равенство на всички страни в процеса и условия за състезателност, би помогнало за установяване на обективната истина", мотивират се двамата конституционни съдии.
Двамата конституционни съдии разказват в особеното си мнение каква законодателна промяна е последвала в България след решения на Европейския съд по правата на човека.
С решение от 24 ноември 2005 по делото "Капиталбанк" срещу България Европейският съд единодушно приема, че актът на БНБ за отнемане на банков лиценз следва да подлежи на съдебен контрол. В приетия няколко месеца след постановяване на решението по това дело в Закона за кредитните институции, законодателят, съобразявайки се с решението и предстоящото приемане на
Република България в Европейския съюз, се е отказал от принципа на необжалваемост на актовете на БНБ. Като е предвидил възможност пред Върховния административен съд да се обжалват решенията на БНБ за отнемане на банков лиценз, както и на други изчерпателно изброени актове на Централната банка.
Друга причина заради която европейският съд отбелязва, че е нарушена Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи е представляването на банката, чиято несъстоятелност се иска от назначени от БНБ квестори. След като банката е била представлявана от квестори (лица, зависими от другата страна по делото - БНБ), тя не е могла да изложи по подходящ начин доводите си в хода на процеса и да защити интересите си. Същите изводи ЕСПЧ прави и в решението си от 2 юни 2016 г. по дело на Международна банка за търговия и развитие срещу България.
Може да се приеме, че след решението е направена и промяна и в Закона за банковата несъстоятелност, където е записана възможност на акционерите, притежаващи над 5 на сто от капитала на банката, чиято несъстоятелност се иска, да встъпят в процеса по несъстоятелност. Целта е била да се отстрани и второто нарушение на конвенцията - за неефективното участие на банката, представлявана от назначените от страната в процеса БНБ квестори, давайки право на независими представители на банката да участват в процеса като трети лица.
"Нарушава се правото на защита"(Таня Райковска)
Бившият заместник-председател на ВКС дъщо е била на мнение, че разпоредбата, която лишава акционерите от право на жалба за началната дата на неплатежоспособност, трябва да се обяви за противоконституционна. Райковска представя в особеното си мнение исторически преглед на законодателните промени в България, свързани с банковата несъстоятелност. Тя също спира също на факта, че преди актът на БНБ за отнемане на лиценз на банка не е подлежал на съдебен контрол. В решението си по делото "Капиталбанк" срещу България, Европейският съд прави извода, че действащото към него момент българско законодателство не е позволявало на "банката жалбоподател на нито един етап да изложи възраженията си срещу фактическите констатации на БНБ и да оспори по подходящ начин заключението на БНБ относно нейната неплатежоспособност."
Заради това решение, българският законодател въвежда възможността акционери, които към датата на отнемане на лиценза са притежавали повече от 5% от капитала на банката, да встъпят в производството по разглеждане на искането на Централната банка за обявяване в несъстоятелност на банка, аргументира се Райковска. Те обаче нямат право да обажалват пред съда решението на БНБ.
Първият въпрос, който поставя Райковска е какво означава да встъпят в производството, след като нямат право да го започнат. В Закона за банковата несъстоятелност няма дефиниция на понятието, затова се прилагат нормите на Гражданско-процесуалния кодекс, като се съобрази липсата на възможност акционерите с повече от 5 % от капитала да могат да обжалват акт на БНБ.
Целта на встъпването в гражданския процес е да се издейства благоприятно решение за едната от главните страни, на която встъпилото лице в защита на своя интерес помага, с цел и да се избегнат неблагоприятни последици. "В конкретния случай, ако целта е подпомагане на банката, чиято несъстоятелност се иска, то разбираемо е, че акционерите биха могли да противопоставят различни аргументи от тези на лицата, представляващи банката в производството, които са назначени, определени, посочени от БНБ или от Фонда, предвид изключване участието на органните представители на банката в производството.", посочва Райковска.
Затова Райковска намира като неоправдано и в разрез с приложимия институт на встъпването ограничението по отношение на акционерите, встъпили в производството от правото им на жалба срещу съдебното решение за обявяване на несъстоятелността и нейната начална дата, с което се нарушава правото на защита във всички стадии на процеса съгласно Конституцията.
"Не би могло да се приеме, че е налице значим обществен интерес, чиято защита би оправдала ограничаването на това процесуално право на встъпилите да обжалват първоинстанционното решение", заключва Райковска.
Вторият въпрос, който конституционният съдия поставя е съставлява ли "встъпването" проявна форма на осъществяване на правото на защита и краткият й отговор е да. Тя посочва още, че липсва връзка между въведеното ограничение (лишаване от право на обжалване) и преследването на обществено значима цел.
"Затова и считам, че въведеното ограничение по своята същност е негодно средство за постигане на неясна /илюзорна/ цел, несъвместимо с принципите на правовата държава, правосъдието, и правото на защита, поради което се явява обществено неоправдано и нетърпимо, а с това и
неконституционосъобразно", завършва Райковска.