Ако има ниша в земеделието, в която България може да покаже истински конкурентен потенциал, това безспорно е розопроизводството. Маслото от ароматната роза дамасцена е не само уникално по своите качества, но и високо ценено от парфюмерийната индустрия по света.

Почти няма и друг сектор, който да съществува и да се развива в условия на подобен пазарен комфорт: от една страна, заради силния продукт и високото му търсене, а от друга - заради липсата на конкуренция от други държави (единственото изключение е Турция). Тази година обаче идва да покаже колко крехка може да бъде зоната на комфорт. Сега реколтата от рози е сравнително добра и добивите се движат около средните си годишни нива, но цените на розовото масло се увеличиха изненадващо и до степен, че минаха всякакви очаквания за психологически и исторически граници. Те нарастват до 10-12 хил. евро на кг спрямо 8-9 хил. евро през предходната година, която също се смяташе за рекордна от гледна точка на стойността. Високите цени обаче тревожат, вместо да радват бизнеса. Причината е, че те могат да отдръпнат много от клиентите, които просто ще изключат маслото от своите рецептури при приготвянето на парфюми, козметика и фармацевтични продукти.

Индикациите за увеличението в цените на розовото масло се появиха още със старта на кампанията по събирането на розовия цвят. Тази година тя започна в последната декада на април, или две седмици по-рано от обичайното. Традиционното производство на розов цвят в България в последните няколко години е между 7.5 - 8.5 хил. тона. По данни на сектора и през 2016 г. реколтата ще е около тези нива. "Като цяло кампанията беше добра и имаше добри добиви цвят с хубаво качество. Това, което изненада всички, е, че тази година изкупуването на цвета започна на ценовите нива, на които приключи миналогодишната кампания, а по-късно се минаха всички досегашни граници. Килограмът се продаваше на стойност между 5 и 6 лв., а в последните дни на места достигна дори 7 лв. Спокойно може да се каже, че това е прецедент", обяснява председателят на Българска националната асоциация за етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК) Николина Узунова.

За сравнение, в предишните две години розоварните, които преработват цвета, са го купували за около 2.50 – 3.50 лв/кг. През изминалата 2015 г., която беше слаба и създаде дефицит в търсенето на суровината, стойността не надмина 4.20 лв/кг. "Сега правим равносметка защо се случи това поскъпване и все още няма категорично единно мнение", казва още Узунова. Тя посочва като възможни причини увеличените разходи за производството на розово масло заради влажния цвят и нарасналите с 40% разходи за беритба след въвеждането на еднодневните трудови договори и плащането на осигуровки.

Веселина Ралчева, която отглежда 200 декара рози по методите на биологичното земеделие и има малка семейна дестилерия, също няма обяснение за нарастването на цените. "В последните години има тенденция към увеличение на производствените разходи, но не и с такива темпове. Имало е години, в които сме купували розовия цвят между 1-1.50 лв./кг и това не беше толкова отдавна. Не е е чак ненормално да стигне 3-3.50 лв./кг, но в сегашната кампания вече работим на цена 6 лв., а биологичният цвят гони по-висока стойност с около 10-15%. Това ще се отрази и в цената на розовото масло и ако тези процеси продължат, това може да съсипе бранша", казва Ралчева.

Мнението й споделя и мажоритарният собственик на розоварната "Натюрбейс" Неделчо Беличев. "През 2016 г. ще има шок на пазара заради високите цени. Смятам, че те подставят под въпрос бъдещето на етерично-масленото производство. Няма логика в една добра година, не казвам, че е супер, защото имаше доста дъждове, цените да се изстрелят така високо, но е факт, че всички ще произведем на по-високи нива", споделя той.

Действително годината не е белязана нито от нисък добив, нито от големи амплитуди в рандеманите. За производството на 1 кг розово масло традиционно са необходими между 3 и 4 тона розов цвят, като в тазгодишната кампания този показател е в златната среда от 3.5 тона.

---

Скокът

За пагубното влияние на високите цени върху сектора се притесняват и големите производители. На този етап те са разделени в мненията си дали през годината производството на розово масло ще достигне обичайните 1.5-1.8 тона, или ще надмине тези числа. Но количеството не е най-същественият проблем, защото все още е неясно дали изобщо ще има търсене на по-новата по-висока стойност. Българското розово масло е експортно ориентирана стока, като в последните години външната търговия на групата, в която то има дял генерира годишен оборот от средно над 30 млн. лв. за компаниите износители. Маслото се търгува в цял свят, но основните му пазари са държавите от Западна Европа, САЩ и Япония.

През 2015 г., която беше тежка, износът на розово масло е нараснал, признават от сектора. Причината за това увеличение са търгувани стари количества от много силната реколта през 2014 г. Официални данни за износа на този продукт липсват. Групата на маслата от етерични култури (без лавандулата) обаче отбелязва ръст на експорта през 2015 г. от 35% на годишна база, като основен дял в нея има именно розовото масло.

По данни на сектора през изминалата година сделките за килограм розово масло са се сключвали на средна цена от 9 хил. евро. (спрямо съответно 6 хил. и 7 хил. евро за 2013 и 2014 г.). Сега прогнозата е, че тя ще достигне 11-12 хил. евро/кг за конвенционалното масло и 14 хил. евро/кг за розовото био масло. Каква точно ще е крайната му стойност ще стане ясно през есента, когато всички количества обичайно са продадени или договорени. "Маслото вече се предлага на цена над 10 хил. евро, но не е напълно ясно какво ще бъде търсенето на това ниво", казва Николина Узунова от БНАЕМПК.

Така или иначе обаче, големите купувачи в лицето на парфюмерийни компании като Chanel, Givenchy и Dior остават без особени алтернативи на маслото от роза дамасцена, което влагат, за да повишат трайността и качеството на парфюмите си. Турция и България са единствените му производители, а страната ни не само изпреварва Турция в количествата, но и е наложила по-добре продукта като марка. Опасението на дестилериите е, че заради високата цена е възможно парфюмерийните, козметичните и фармацевтичните компании да променят рецептурите на продуктите си, изключвайки маслото, където е възможно.

По-скоро е възможно високата цена да доведе до нулева година за дестилериите, тоест те да работят близо до себестойността и с много ниски или никакви маржове на печалба. "Просто пазарът има някакви нива, след които не може да приеме увеличението на цената. Трябва да сме солидарни с нашите клиенти, които също трябва да могат да продадат продуктите си. Тези високи нива като цяло обаче са опасни за производителите и ако се задържат, могат да съсипят бранша", смята Веселина Ралчева. Розоварите работят с марж от около 10-20%, но много от тях са с кредити или пък изпълняват инвестиционни програми.

През 2016 г. розоварните, които работят в страната, все още са по-малко от 50. Сред по-големите от тях са "Еньо Бончев продакшън", "Интермед 1", "Българска роза" ,"Катеко", "Бул фото ойлс" и "Булаттарс продакшън компани". По данни на сектора те държат над 80% от пазара на розово масло, като в останалата част от него са малките семейни дестилерии. Големите преработватели са и производители на розов цвят. Те обработват около половината от розовите насаждения в България.

---

От конвенционално към био

Ако има новост в сектора, тя е насочването му към към биологично производството. По данни на земеделското министерство площите с рози, които са преминали период на преход към биологично земеделие, са се утроили от 2011 г. насам и са 9.4 хил. дка в края на 2015 г. Площите в преход пък са 5.5 хил. дка, което означава, че в насажденията с био рози вече са около една трета от всички в страната.

Добивите от био розите са 50% по-ниски спрямо тези на конвенционално отгледане, но тук значение има и дали насажденията се обработват индустриално, или са в малки стопанства. Веселина Ралчева, която отглежда 200 дка био рози, казва, че е в нишата на био производството от пет години, но първото био масло, което е продало стопанството й, е реализирано преди 2 години заради тригодишния период на преход, в който тече сертифициране. И миналата и тази година обаче не са били добри за добивите. "През 2015 г. успяхме да достигнем до 30-40% от нормалното производство и тогава произведохме едва 6 кг биологично розово масло. Тази година ще сме малко повече. Очакванията ни бяха за около 20 кг, но вероятно реалното произведено количество ще е на половина", казва Ралчева. По нейни данни като цяло има недостиг на този продукт на пазара и търсенето изпреварва предлагането.

Въпреки това и тя, както колегите й от бранша, се надява само на едно - календарната 2017 г. да промени цената в обратна посока.