Фред Варгас е археолог медиевист, а в свободното си време - авторка на криминални романи. Не научните изследвания обаче, а криминалетата я правят известна. Наричат я френската кралица на криминалния роман, а "Ветровете на Нептун" (изд. "Колибри") е вторият й роман, който излиза у нас, след "Бягай и не бързай да се връщаш" (2001). Мястото на действието отново е Париж, отново има комисар, който разследва убийства, а както винаги - заплетената фабула и хуморът, са добра комбинация.

Джулиан ван Лун пише "На пътя" като част от доктората си по творческо писане. Романът е дебютен, но затова пък историята тече гладко и предлага поглед към един свят, който обикновено подминаваме транзит - крайпътни заведения за бързо хранене, бензиностанции, шофьори на камиони и хора, които не се задържат много на едно място. "На пътя" излиза в поредицата "Върхове на съвременната световна проза" на "Персей".

Тази книга е интересен урок по история - в обем от приблизително 400 страници е направен добър опит за обобщение на историята на всички онези, които са обитавали крайбрежието на Черно море. Вместо история на конкретна страна тук е написана историята на едно море. А тя звучи така - борби за владеене на морските пътища, геолого-географски характеристики, вековни търговски връзки и прокарване на нови граници. Заглавието е на "Захарий Стоянов".

Заглавието лъже. Авторката Рут Франсиско дава своята версия - тя представя Жаклин Кенеди-Онасис като героиня от женски роман, която преживява големи любови и големи разочарования, има усещането, че може да промени света поне малко, и накрая намира спокойствие сред децата си. Рут Франсиско си признава, че повечето исторически събития са пречупени през въображението й. А пък самата Жаклин Кенеди Онасис била казала: "Искам да изживея живота си, не да пиша за него!" Заглавието е на "Бард".

Пощенски картички, снимки, бележки, писани на ръка, материали от архивни колекции, автографи, рекламни материали, писма, рисунки - така изглежда "Непознатата България" през очите на Иван Бърнев-Буби и Любомир Юруков. Те разказват за периода от 1878 до 1944 г. чрез визуалния материал - снимки на войници, които се къпят в Бяло море, фотографии от 1892 г. от пловдивския панаир, юнашки снимки на софийското колоездачно дружество "Витошки орел"... Изд. "Изток-Запад".